Според моите наблюдения... Хората, колкото повече ги е брулил живота, толкова по- озлобени и цинични стават. Щастливците са широкоскроени, приемат несгодите, като уроци и винаги успяват да се измъкнат и да извлекат поука, от това което са преживели.
- Публикувана: 5 окт. 2024, 20:42 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2024, 11:22 ч.
С напредване на възрастта хората стават по-добри или по-лоши?
Според моите наблюдения хората рядко се променят, просто по-умело се прикриват и заблуждават докато ги опознаеш.
Помислете -който в училище е бил арогантен, тормозил е другите, преписвал и бягал, сега и в живота си е тарикат, интригант, непостоянен и т.н
Който е бил скромен, мекошав и чувствителен, и като възрастен е добронамерен, спазва правилата и избягва конфликти.
За това не смятам, че всички дечица са сладки, добродушни и невинни. Характерът се проявава от най-ранните години.
Помислете -който в училище е бил арогантен, тормозил е другите, преписвал и бягал, сега и в живота си е тарикат, интригант, непостоянен и т.н
Който е бил скромен, мекошав и чувствителен, и като възрастен е добронамерен, спазва правилата и избягва конфликти.
За това не смятам, че всички дечица са сладки, добродушни и невинни. Характерът се проявава от най-ранните години.
Скоро гледах до Дискавъри, че има промяна в не знам коя част на мозъка у възрастните хора, който дял мозъчен отговаря за конърола на емоциите, задръжки,възпитание и тн. емоции, Заради несработването на клетките там, хората се променят емоционално и се връщат към неофомения “аз” от детството си.Тук се намесва характера и става така , че виждаме възрастните като различни, отколкото са били.И аз смятам, че
ако си бил кофти
човек е по-вероятно да станеш по-лоша своя версия, под тези мозъчни промени, които дават на човек поле за изява, намалявайки емоционалните спирачки.
ако си бил кофти
човек е по-вероятно да станеш по-лоша своя версия, под тези мозъчни промени, които дават на човек поле за изява, намалявайки емоционалните спирачки.
Ставаме каквито решим да станем. И не живота е този който диктува, а добротата, мъдростта и интелекта (било то природния).
Ненапразно Ериксън обръща внимание на последните два етапа на психосоциално развитие. Това означава, че всеки от нас може да "кривне" в една от двете посоки. Ние решаваме в коя.
Ненапразно Ериксън обръща внимание на последните два етапа на психосоциално развитие. Това означава, че всеки от нас може да "кривне" в една от двете посоки. Ние решаваме в коя.
На някаква възраст ти писва да търпиш глупостите на половинка, роднини, приятели, виждаш, че животът ти минал да се съобразяваш и рязко ги отрязваш, нахокваш, отстраняваш и после ти става леко и приятно на душата. Изведнъж се отварят нови места и хора с които ти е приятно и ги няма тежестите на миналото, които ти напомнят за какво било, кой какъв бил, аман!
Все повече се замислям да прекъсна всякакви контакти с хора от младостта, не ми се слуша кой какво направил и как било, минало заминало.
Все повече се замислям да прекъсна всякакви контакти с хора от младостта, не ми се слуша кой какво направил и как било, минало заминало.
Не мога да кажа, че съм стара, но вече съм минала половинвековният юбилей. И мога да ви кажа, че няма кой знае каква разлика във възприятията, желанията и усещанията. Не се чувствам по-различна отколкото на младите ми години. Дори тогава повече се палех и ядосвах за глупости, сега гледам да си слагам спирачка на базата на опита. Не мога да разбера каква е тая борба на млади срещу не толкова млади в тоя форум и непрекъснатото изкарване на възрастните хора като някакви изроди. Ми засрамете се малко! Всички, които сте условно млади в момента (условно, защото винаги има и ще има по-млади от вас), и представа си нямате как лети времето. Като че ли вчера ми беше абитуриентския бал, помня го все едно е бил преди седмица. Много бързо минава времето, за съжаление и никой не е пощаден от него. Спрете с тая възрастова дискриминация.
Но по-често съм ставала свидетел на грубо и невъзпитано отношение от страна на възрастни към млади, отколкото обратното.
Хората са си същите, но сме научени, че уж като поодъртеят ще са други (по-добри, по-умни, по-мъдри, по-опитни, по-търпеливи, по-успешни) и оттам идва разочарованието. Те очакват респект и да минават метър заради първите цифри в ЕГН-то, а ние очакваме от глупака да стане мъдрец и сме потресени, че не е така, а става глупак на възраст, който изисква послушание и да му се чува думата.
И защо да са други? Имам същите интереси към гримове, дрехи и парфюми, дори сега имам повече, защото никой не ми ги брои. Най-много от всичко мразя да ходя по лекари и да говоря за болести, живее ми се като на млади години. Много приятели на моята и по-голяма възраст са същите, а познавам по-млади, които са се спихнали.
Много често с напредването на годините човек се научава да бъде по-добър към себе си. Да се обича, да се грижи и за себе си, не само за близките, да не му пука за „какво ще кажат хората“, „ти си длъжен/на да...“, „ти трябва да...“, да се научи да казва „не“, да си създава удоволствия – макар и дребни... И това много често се възприема от обкръжението му като лошотия, особено когато са свикнали да се възползват от него. „Ама как така ще мисли за собствения си задник, вместо за моя???“. Ами така!
Обяснението е много просто – с годините осъзнаваш колко ефимерен е животът и че поне през последните си години на този свят можеш да си позволиш да поживееш за себе си. Реализирал си се в някаква област професионално, създал си семейство, деца, отгледал си ги... Ако не сега, то кога? В някой друг живот? Ами ако няма?
Та пак да попитам – какво значи „добри“ и „лоши“ и от чия гледна точка?
Обяснението е много просто – с годините осъзнаваш колко ефимерен е животът и че поне през последните си години на този свят можеш да си позволиш да поживееш за себе си. Реализирал си се в някаква област професионално, създал си семейство, деца, отгледал си ги... Ако не сега, то кога? В някой друг живот? Ами ако няма?
Та пак да попитам – какво значи „добри“ и „лоши“ и от чия гледна точка?
На някаква възраст ти писва да търпиш глупостите на половинка, роднини, приятели, виждаш, че животът ти минал да се съобразяваш и рязко ги отрязваш, нахокваш, отстраняваш и после ти става леко и приятно на душата. Изведнъж се отварят нови места и хора с които ти е приятно и ги няма тежестите на миналото, които ти напомнят за какво било, кой какъв бил, аман!
Все повече се замислям да прекъсна всякакви контакти с хора от младостта, не ми се слуша кой какво направил и как било, минало заминало.
Все повече се замислям да прекъсна всякакви контакти с хора от младостта, не ми се слуша кой какво направил и как било, минало заминало.
Новите хора и тях ако третирате така и започнат да ви дразнят ще си останете сама само с честитки за рожден ден от полу непознати на фейсбук.
В крайна сметка с хора се живее!
За другите съм по-лош. Гледам си живота вече и който не му харесвааааа , да се оправя.
На повечето не и харесва :0
Но определено съм по-изнервен. Трудно търпя някой да ми се разхожда по главата.
А преди търпях.
Не мисля, че човек се променя. Просто в един момент ти писва и прас прас
На повечето не и харесва :0
Но определено съм по-изнервен. Трудно търпя някой да ми се разхожда по главата.
А преди търпях.
Не мисля, че човек се променя. Просто в един момент ти писва и прас прас
Първо дефинирай добър и лош. Нали се сещаш, че всичко е относително?
Добрият за теб е лош за мен и обратно...
Добрият за теб е лош за мен и обратно...
Е-е, най-после някой друг (ваш човек) да ви го каже, че на мен ми се изтърка клавиатурата да ви го повтарям това!
Но така е то.
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Клод-Леви Щраус или Строс, както ви хареса, най-известния жив антрополог, го е писал още в първата си книга - Тъжни тропици. Наблюдения върху социалното поведение на някои племена по поречието на Амазонка.
--------
Да ви кажа - грам не е мръднало човечеството от каменната ера до сега по въпроса за добро и лошо.
Даже според Мишел Онфре стремително вървим обратно към най-тъмните периоди на първобитния морал.
Аз лично не съм съгласен с него. По-зле е положението.
С доброто и с лошото
