Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Момичета пуснете си нова тема тк. са минали  50  страници .

Някой може ли да ми препоръча детски невролог в София, който да направи ЕЕГ,  сбцел диагностициране на схдв? Детето ми,  според психолог е с такъв синдром, но искат да направят ЕЕГ за дажса сигурни в диагнозата... Благодаря!

Христова в Токуда (и още някъде приемаше, но не помня къде).

http://zdraveto.com/zdraveto/%D0%B4-%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0 … 0%BE%D0%B2%D0%B0/
тук преглежда Д-р Христова с направление.

Благодаря ви, момичета! Имате ли лични отзиви от нея? Четох някъде, че най-добрите специалисти били в "Св. Наум", но освен доцентката, нито едно друго име не ми бе препоръчано...

Ние сме ходили и при Христова в Токуда, и при Божинова и Денева на 4-ти километър.Според Христова малкия,който тогава беше на 3 имал епилепсия, но след още няколко консултации се оказа, че няма.Към този момент ходим при друг невролог в Детската клиника до Зоопарка,но си се водим и на отчет на 4-ти километър, заради други неврологично проблеми.В тази връзка(може въпроса ми да не е за тук, но все пак се надявам да ми отговорите или да ме насочите къде да питам)- някой давал ли е на детето си хапче на име Сперидан и ако да след колко време горе-долу си личи дали има ефект или не.Досега се лекувахме с Невробекс и Киндинорм, но откакто тръгна на училище нещата се влошиха и вчера ни изписаха това лекарство.

Как разрешавате проблема с изгубването на вещи.    Писна ми да купувам нови карти за транспорт, телефон, да вадя лични карти....сега и ключът е загубил, въпреки, че уж е с връзка и трябва да му стои на врата. Отваря ми работа да сменям бравата и да вадя ключ и чип за входа.  Миналата седмица загуби портфейла си с лична и транспортна карта, плюс поредния телефон. Събирам си в нас разни трошки и подарени апарати, защото не мисля да му купувам нов, и така си имам, като потрябва. Но другите неща трябва да ходя и да се занимавам да ги вадя.

Здравейте, става въпрос за детенце на 4г ходим на детска градина, но искат да ни изключат защото е хиперактивен.Имат ли такова право? Благодаря

Не, нямат! Но това не им хречи да настроят родителите срещу различното дете и родителите му.навремето помогна разговор с персонала от психоложката и логопедката, които работиха с малкия.

Здравейте,
кой казва че на ЕЕГ се вижда хиперактивност и какви вълни се засичат повече - тета, делта, алфа ,бета какво се вижда?  Ако някой знае да сподели. Има много деца с нормално ЕЕГ но проблема  си го имат. 

Доколкото знам нямат право да ти изключат детето от ДГ.
И на мен ми е интересно това с ЕЕГ-то и виждането на хиперактивността.Ако може малко повече инфо.

В Бургас изгониха 3г. дете от детска градина защото нарушава спокойствието на учителката в групата, а тя е роднна на директорката. Впоследствие това дете отиваше в други детски градини с досие и там също го тормозеха и принудиха майката да търси начин детето да се гледа от бавачка срещу заплащане което я затруднява много защото детето расте без баща. Подмятаха го като топка между различни детски градини и настройваха родителите на другите деца срещу него и след около месец го изхвърляха от поредната детска градина. Началник отдел образование и заместник кмета на града, който е и детски психолог вместо да се погрижат за детето го обявиха за чудовище, нахвърлиха се срещу майка му и оправдаха поведението на директорките в детските градини като спряха и да го приемат. Детето беше на 3-4г. когато започна това, а сега е на 6г. и от 5 годишен кара предучилищна в училище защото е задължителна по закон. Познавам детето защото ни е съседче. Определено тази сага го промени.

Ето тук какво пише
ADD / ADHD е от така наречените „ Разстройства на бавните мозъчни вълни” или неврологично разстройство , което се характеризира с разпространение над средното ниво на бавни честоти на мозъчните вълни и намалено кръвоснабдяване във фронталните части на мозъка особено по време на когнитивни задачи от типа на четене , извършване на математически изчисления и други подобни.

Всякакъв тип ментални функции включва елемент на възбуда , която показва доколко мозъкът е буден / „събуден” или в състояние на внимание. Степента на възбуденост на мозъка ( на кората ) драматично влияе върху това доколко добре може да бъде изпълнена дадена функция. Например , почти е невъзможно да се фокусира вниманието , ако мозъкът произвежда изобилно алфа или тета вълни , точно както е неимоверно трудно да заспим , ако мозъкът произвежда прекомерно много бета и недостатъчно алфа активност при затворени очи. Хората с разстройства на вниманието като ADD / ADHD имат особена трудност да „ превключат на скорост”( да подтиснат алфа и/или тета активността в) челните части на фронталните мозъчни дялове по време на когнитивни задачи – особено като пасивни , пространствени дейности като четене.


При моето дете преди две години имаше високи алфа вълни. И тогава невролжката обясни, че заради тях е разсеяна и е трудно да се концентрира. Тази година беше добро ЕЕГ-то и логопедката и учителката в училище го потвърждават.

Детето ми е в 5клас ,в ново училище и все още му е много трудно.
Не иска да учи, да пише домашни. До този момент не е научено на нищо.
В неделя 3 часа решава 4 задачи по математика/тестови, които не са от на-трудните/
Не може да се концентрира в нищо.От училище е много уморен.Всичко му е хаос.
В 18 часа го карам да учи.В 20ч. вече ни предава ни приема.Мозъкът не е в състояние да възприема.
След обяд съм на работа и нямам възможност да го "контролирам".Виждам се в чудо какво да правя!
В началото на учебната година си бях взела отпуска, но ефект от моето присъствие вкъщи нямаше.
Препускат в материала по всички предмети.Струва ми се ,че това което остава в главата му......./ по скоро май не остава нищо...../Мъчно ми е,  че нищо не мога да направя!

Здравейте! Незнам как и от къде да започна...но ще опитам да започна от самото начало и да бъда максимално кратка и синтезирана.
Имам син на 7г. в 1-ви клас. От раждането си до детската градина,не е имал особени проблеми и оплаквания. Виждах,че е живо дете,пълно с жажда за това,да знае всичко,да може,да пипне,да опита...и по-палав,буен в игрите,емоционален,активен. Но всичко е било винаги в рамките на някаква общоприета норма на поведение,съответстваща на възраста. Имаше (има и сега) приятели,играеше,вписваше се в групата като цяло.
Настъпи първия учебен ден. Еуфория,подготовка,нетърпение да се запознае с училището. И около 2 седмици след това,всичко беше тип-топ. Когато внезапно ме извика учителката по занималния,която ме посрещна с класната на детето ми. Обясниха ми,че детето е агресивно,трудно задържа вниманието си в час и е силно емоционален. Не става,не се разхожда в час,но пречи на часа,като издавал "някакви странни звуци",според неговата класна. Първоначално се шокирах.Палав-да,непокорен-да,но агресивен...не познавам детето си в такава светлина. И лека-полека стигнахме до училищен спихолог,логопед и ресурсен учител. Вече месец и половина,чувам диагнозата "дефицит на внимание и хиперактивност". Това все още е само предполагаема диагноза. С усилие успях да запиша час за пълно обследване този месец,за да се потвърди или отхърли конкретното. Прочетох де що има инаформация по този въпрос. Напълних главата си с толкова много анонси,че тотално се обърках. Опитвам се да следвам насоките на психолозите,обаче всичко ми е миш-маш в главата.Въпреки това,аз се считам за много овладян емоционално човек и не се давам лесно. Объркването си е за моя сметка и не натоварвам детето си,поне се опитвам с всяка фибра на тялото и мозакът си. Иградихме план-график за седмицата.Поставяме магнити за добре свършена задача. Категорично прозрях грешките в родителството си,опитвам да коригирам изцяло не само поведението си към него,но и самата себе си. Направих си първо една добра и структурна самооценка,след това се насочих към детето си. Старая се да обяснявам много,да му бъда полезна със съвети,да не изпускам пара пред него ( за сега напълно успешно). Но да се върна на училището. Ще изредя плюсовете и минусите,които виждам аз в състава на хората,които работят с него и поведението към момента на моето дете у дома и това,което ми се казва за в училище:
Поведението на детето ми:
В училище:
Агресивен,почти винаги предизвикан.
Хиперемоционален.Не умее да разпознава чувствата си и реагира абсолютно импулсивно.
В повече случей се защитава с агресия-бой.
Трудно се концентрита в учебния процес. Прави му впечатление това,кое дете с какво се занимава или тази химикалка,която е еееееей там на онзи чин и е любимия му цвят...
Защитава нападнатите,обидените и наранени деца от други по- темпераментни.Пак с бой!
Издава звуци в час,напоследък чух,че си позволявал и да става от стола си,когато госпожата е с гръб към него.
Не признава авторитети.Само мама!
Излиза или говори от/в час само с разрешение.
Не се оплаква от нищо и никой,независимо колко е наранен или обиден (от което аз си мисля,че произлиза и агресията.Иска да разреши проблема си сам.Но е мое заключение)
Въпреки,че се е сбил с някого,накрая на деня,той е отново приятел за него.
Първите 2 седмици ходеше на занималня.Беше етикиран като агресивен и създаващ изключителен хаос в класната стая. Спрях го.Но проблемите там станаха отчайващи и до сега,според други родители с които се виждам и говоря. Такива,които от извесно време взимат децата си преди занималния,като мен,защото се страхуват да пускат децата си там.А моето дете отдааавна не е в тази група.
У дома:
Спазва правила и норми.
Понякога се опитва да избяга,но след мое увещаване и/или обяснение,стигаме до консенсус.
Рядко,но се случва да не може да въздаржи емоциите си.Но успява,когато се направи забележка с по-строг тон(не викам и не крещя).
Пише домашните в определения по график срок. Но е действително разконцентриран,трудно му е и затова предпочита да каже "скучно ми е" или "немога". Но успявам да го въвлека отново в домашните и си ги пише.
Не е агресивен нито у дома,нито на вън. Но е много,много импулсивен.
Не тича,не крещи или да се катери по невъзможни места,за което ме разпитваха. Телевизия или компютър гледа рядко.След училище около час и след вечеря около час.Само почивните дни позволявам и сутрин по време на закуска.Отново според режима.
Винаги пита,преди да направи нещо.
Обстановката в училище: Психолог,логопед и ресурсен учител.Страхотни жени.Много ме подкрепям,подкрепят и детето ми. Просто късме,че попадах сред тях.Но класната...проблем.Учителка от комунистическите години със завиден стаж и опит,но не и с деца като нашите. Проемам го,човек се учи докато е жив.И това е проблема. тя нежелае да се научи.Не ме некърнява,вежлива е,отворена за разговори,привидна подкрепа,но само привидна и пред мен. Разговаряли са с нея,предложили са й различни методи,варианти,но "глас в пустиня".Тя знаела,тя можела,но в същото време"той е невъзможен". Беше го изолирала от целия клас на последен чин и сложила етикет с поведението си към него. Авторитета на учителя в училище е като авторитета на родителя у дома. Отношението й вероятно не е такова,че децата да го възприемат като час от класа,а като аутсайдер. Вглежда се само в него и само в негативите.Не вижда успеха,напредъка и желанието му. Психоложката ми сподели,че вижда,че той се бори със себе си и опитва.Ресурсната учителка споделя,че се справя добре. Но класната се дразни,че пише горзно или изпуска букви в диктовка например. От началото той неможеше и една буква от диктовка да напише. Сега пише думички,макар и често пропуска гласните,НО напредък има,той се вижда. Само тя не го забелязва. На последната самостоятелна работа по математика,повечето числа,който беше написал,бяха вярни.Но понеже не бяха написани по точния стереотип на госпожата,тя ги бе задраскала "агресивно" с червен химикал и поправила отгоре с "правилната" за нея четворка. Най-обопщено ще я опиша като свръхамбициозна класна на 1-ви клас. Очакваща да пишат диктовки без нито една грешка и с буквички като по учебник.Да не грешат в нищо и никога,за нищо на света.Да седят като войници,без право дори и на вдигане на ръка,за да не прекъсват урока,камо ли моето дете,което й съсипвало часовете.
Не разбирайте,че искам да я опетня или обвиня.Детето ми има проблем и аз приемам това. Всичко,което зависи от мен,аз го правя и ще го правя. Хората,които са се заели с него,също помагат и правят всичко необходимо и аз виждам напредък и устрем в него. ВИждам онази искрица надежда и вярвам,че заедно ще се справим,пък дори и пътят да е осеян с треволяци и тръни. Но само един човек дори,може да го дърпа всеки ден с крачка назад от целта. Обмислям преместване в друг клас,но не желая да сменям училището.Подкрепата тук за нас е повече от прекрасна и стимулираща. Но ме съветват да ичакам с тези идея и да питат да въвлечат и класната в разрешаването на проблема. Всекиднвено се сблъсквам и с "доброжелателни" родители. За тях всичко е във възпитанието.ЧУвам тежки думи,дори обиди.Много ми е трудно и болно,но вдигам глава и гледам да съм над нещата. Но докога?Как? Дано да издържа!
И последно.Доколкото разбрах,има други агресивно-проблеми деца. Незнам дали са взети мерки и за тях,надявам се. Защото засега се вижда само моето от родители и учител.Но ми прави силно впечатление,че ме нападт точно тези родители,чиито деца също имат някакви поведенчески проблеми.
За финал като крайна оценка до този момент: Определят синът ми като хиперактивен с дефицит на внианието,но не в такава степен проблемен,като изключим агресията с която сега борбата е основна и бих казала за него,ожесточена. Виждам го,че страда от трудната си комуникация и социализация.Страда,когато е обиждан и отритнат.Изключително любвеобвилен е и има нужда някой там,просто да го поздрави и да му предложи приятелство. Защото явно на него му е трудно да завърже такова.Страда той,страдам и аз за него.
И всъщност...и аз незнам защо и какво искам тук при вас.Може би да се почувствам сред свои,да споделя,да ми олекне. Може би да прочета вашия коментар,вашия съвет.Исках да съм кратка,както казах в началото,но досега тайх всичко само в своята душа. И изблика като водопад.
Благодаря на всеки,който прочете моята история и на всеки,който ще я коментира.