Да, определено възрастта не е критерий .Аз съм самото доказателство .Родих дете с вродена сърдечна малформация ,а бях на 27 год.
- Публикувана: 4 март 2009, 10:51 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2009, 19:54 ч.
Не отлагайте много дълго
И моето дете беше с вродено заболяване, а съм на 26 години. По-скоро за мен проблемът е психологически, може би защото винаги съм си мислела, че на тези години (почти 27) ще имам поне 2 деца, но не би... Децата на моите приятелки порастнаха пред очите ми, а аз... още съм на опашката.
Когато узрях да имам семейство и дете, вече бях на 30. Първата ми бременност започна след като бях навършила 31. Беше лека и перфектна, докато не стана най-лошото. То нямаше нищо общо с възрастта. Вече съм с още 4 години отгоре. Бременността ми не е същата безгрижна и спокойна. Няма как да бъде. Емоциите си казват своето. Ако не ме беше газил валякът, сигурно щях да подходя по различен начин и всичко да бъде различно и като физическо усещане. Само здраве да е. Тези несгоди са песен. 
Към авторката. Преди време в Майките имаше теми за бременните над 40 години. Аз самата познавам жена, родила на 44.
А за ARGHT, имам познат който "роди" над шейсетата си година. Детенцето му е голямо и здраво (доколкото в мръсотията, в която живеем някой е здрав) щураче.
Към авторката. Преди време в Майките имаше теми за бременните над 40 години. Аз самата познавам жена, родила на 44.
А за ARGHT, имам познат който "роди" над шейсетата си година. Детенцето му е голямо и здраво (доколкото в мръсотията, в която живеем някой е здрав) щураче.
момичета, родилка "първескиня" бивша спортистка с високо кръвно на 42 или 45 - не помня вече - мина по мед и масло....
моля ви, не виждам проблем във възрастта!
с лежането си в майчин дом узнах едно - проблемите НЕ ИДВАТ с възрастта! тонва е най-най-малкия проблем!
моля ви, не виждам проблем във възрастта!
с лежането си в майчин дом узнах едно - проблемите НЕ ИДВАТ с възрастта! тонва е най-най-малкия проблем!
и само да добавя за да ме разберете правилно - мисля Рони все пак е разбрала
не е проблема във възрастта!
проблема е в болката и страха и че след това бремеността може да е като по учебник, но душата ти е издпепелена...
човек трябва да намери душата си, преди да продължи с бебетата...
защото физическата възможност не е критерия...
уви и времето тук не е критерий...
просто всеки по различно време е готов
като минала с две проблемни знам за себе си едно - не бива да се бърза ако не чувстваш това като единствен начин на оцеляване...
видях хора готови на един месец да се хвърлят в битката, видях и хора скитащи в ада с години докато станат готови...
но видях че стават...и продължават!
вярвам всяка от вас и всеки един - ще се похвали един ден....вярвам че вески от вас ще ни зарадва след време...ако не днес - утре...
ние чакаме с вас!
Аз не само, че не се отказах, но от първия ден след раждането на ангелчето ми постоянно мислех за второ дете. Във ВМИ ми казваха да чакам 6 месеца, след това да забременявам. За мен това беше кошмарно дълъг срок, направо немислим. Първият ми цикъл след раждането дойде още на 28-я ден, вторият и третият също. Добре, че д-р Минев ми даде зелена светлина още след втория цикъл. Е, не забременях тогава, забременях след третия цикъл, и това е най-хубавото нещо в живота ми. Бяхме в Ахтопол на море и аз бях в овулация точно по следата на почивката. Последния ден, като си тръгвахме, харесах от една сергия за плюшени играчки пееща пеперуда, много красива, плюшена, за окачване над леглото. Бях вътрещно уверена, че съм бременна, и помолих мъжа ми да ми я купи! Сега съм в средата на 8-я месец и с нетърпение чакам моето момченце. Не ми се мисли, ако бях чакала и още не бях бременна!
НЕ ЧАКАЙТЕ! НЯМА ПО-ДОБРО ЛЕКАРСТВО ЗА МЪКАТА ПО ЗАГУБЕНОТО ДЕТЕ ОТ СЛЕДВАЩА БРЕМЕННОСТ!
Не, че мъката отминава, но се понася по-леко, защото гледаш в бъдещето и очакваш нещо прекрасно, за което си заслужава да се живее.
НЕ ЧАКАЙТЕ! НЯМА ПО-ДОБРО ЛЕКАРСТВО ЗА МЪКАТА ПО ЗАГУБЕНОТО ДЕТЕ ОТ СЛЕДВАЩА БРЕМЕННОСТ!
Не, че мъката отминава, но се понася по-леко, защото гледаш в бъдещето и очакваш нещо прекрасно, за което си заслужава да се живее.
Само какъв оптимизъм 
пожелавам на всички от вас които искат бебе да го имат !
по ред причини мислех че няма да мога да имам деца. е имам две, даже си мисля и за трето. родих първото н а29, второто н а32. но годините които прекарах между ада и реалността ме бяха съсипали. да ви кажа трябва да намерите начин да преодолеете натрапчивите страхове и измъчвания. аз не се отказах въпреки че бях абсолютно отчаяна. но имах страст да ходя да танцувам и това ме държеше. аз бях тогава на 26 а не ми се живееше.чувствах се с години сякаш съм н а100. само в залата за танци се съвземах.
в родилното се запознах в една жена която роди бебе и беше някъде на 60 години. бебето оцеля!
успех навсички и много кураж!
по ред причини мислех че няма да мога да имам деца. е имам две, даже си мисля и за трето. родих първото н а29, второто н а32. но годините които прекарах между ада и реалността ме бяха съсипали. да ви кажа трябва да намерите начин да преодолеете натрапчивите страхове и измъчвания. аз не се отказах въпреки че бях абсолютно отчаяна. но имах страст да ходя да танцувам и това ме държеше. аз бях тогава на 26 а не ми се живееше.чувствах се с години сякаш съм н а100. само в залата за танци се съвземах.
в родилното се запознах в една жена която роди бебе и беше някъде на 60 години. бебето оцеля!
успех навсички и много кураж!
НЕ ЧАКАЙТЕ! НЯМА ПО-ДОБРО ЛЕКАРСТВО ЗА МЪКАТА ПО ЗАГУБЕНОТО ДЕТЕ ОТ СЛЕДВАЩА БРЕМЕННОСТ!
Не, че мъката отминава, но се понася по-леко, защото гледаш в бъдещето и очакваш нещо прекрасно, за което си заслужава да се живее.
Не, че мъката отминава, но се понася по-леко, защото гледаш в бъдещето и очакваш нещо прекрасно, за което си заслужава да се живее.
И аз след дълго лутане стигнах до този извод. Има и нещо друго - много, ама много се страхувам да не се откажа, не зная докъде ще ми стигнат силите... Умирам от страх.
НЕ ЧАКАЙТЕ! НЯМА ПО-ДОБРО ЛЕКАРСТВО ЗА МЪКАТА ПО ЗАГУБЕНОТО ДЕТЕ ОТ СЛЕДВАЩА БРЕМЕННОСТ!
Не, че мъката отминава, но се понася по-леко, защото гледаш в бъдещето и очакваш нещо прекрасно, за което си заслужава да се живее.
Не, че мъката отминава, но се понася по-леко, защото гледаш в бъдещето и очакваш нещо прекрасно, за което си заслужава да се живее.
И аз след дълго лутане стигнах до този извод. Има и нещо друго - много, ама много се страхувам да не се откажа, не зная докъде ще ми стигнат силите... Умирам от страх.
Здравейте!Аз загубих момченце на 13.03.2009 беше напълно здраво и доносено бебе,но се отлепи плацентата по време на раждането и докато ми направят секциото неговата кръв бе изтекла.Въпреки че минаха 6 дена ,знам че няма да се откажа и едва ще дочакам времето,което се чака след секциото и ще пробвам пак.И от сега много ме е страх,ужасно много!Но ако Господ ми даде ново бебе ще го имам ,знам че този път всичко ще е наред,трябва да е....
.
Аз имам дъщеря на 5г и тя е моя стимул.Тя го обожаваше това бебе,тя му пееше по цял ден на корема,целуваше го за лека нощ......не ме питай как се обяснява после 
За нея трябва да имаме пак бебе,дано този път Господ не ни го отнеми.
Всяка от нас трябва да открие в нещо своя стимул и да преследва мечтите си ....всички заслужаваме живи и здрави бебета!
За нея трябва да имаме пак бебе,дано този път Господ не ни го отнеми.Всяка от нас трябва да открие в нещо своя стимул и да преследва мечтите си ....всички заслужаваме живи и здрави бебета!