maniadekay, браво! Продължавай все така! 
- Публикувана: 5 март 2009, 00:43 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2009, 18:40 ч.
Хайде да откажем цигарите завинаги!
Здравейте аз на всяко поскъпване на цигарите си виках край няма да пуша ,но не ставаше .И сега си купих табекс пих го три дена и ми ставаше лошо от него и го спрях да го пия ,но не пушех . това стана на 24,01,2009год. Но сега чат пат по една припалвам ( по скоро по 1/2) И много ме е яд 
Но не е като по една кутия на ден 
Но не е като по една кутия на ден
За да намалите подтискащото настроение в първите дни на отказване, при мен проработи това: не се страхувам да правя това, което наистина желая, не си мисля какво ще кажат другите, просто го правя, яздене, бънджи, латино танци, разходки сред природата с любим човек, всичко за което си помисля. Винаги съм си намирала причини да отложа това за някой друг път, когато имам повече време или желание, но животът е сега, без цигари, и не чака.
Аз все още не съм запалила цигара и вече не ми се пуши.Купих си книгата на Алън Кар "Не пуша вече!"-много ми помогна.Прочетох я за няколко часа,много истина има в тази книга.
....не мога да спра да пуша по време на работа,в събота ще се помъча и ще споделя после с вас 
Поздравления за страхотната тема! Това е наистина много добър призив.
Ще ви кажа какво стана с мен. Аз пропуших когато бях студентка. Не бях страстна пушачка, но все пак си ги пафках по няколко цигарки на ден. Постепенно стигнах до почти кутия. Отказвала съм ги няколко пъти от раз, и след няколко месеца пак ги започвах. "...Хайде само една с кафето, не повече...." Да, ама не. Това до никъде де води. След това забременях, отказах ги моментално като разбрат това и не ги пуших почти година след като се роди детето. После пак наново с довода - ама само една с кафенцето... Докато не си казах, че така не може, трябва да се мотивирам достатъчно добре и достатъчно дълго да си повтарям това за да има резултат. Започнах наистина със това - постоянно при всяко запалване на цигара си повтарях колко е вредно това, как си вредя на здравето, как ще си съсипя кожата(което междувременно наистина стана
), как на 30 години ще изглеждам състарена и сбръчкосана от цигарите и все в този дух гадости си повтарях. И да ви кажа че това изигра важна роля за отказа ми от цигарите. Намалях цигарите постепенно. По едва две на няколко дни. Не съм се старала от раз, защото това не даде резултат при мен. И постепенно свикнах с малко цигари на ден, докато един ден си казах че това е краят и аз повече няма да пуша. И наистина това беше преди осем години. От тогава до днес не съм запалила нито една цигара, не ми се е допушвало нито веднъж. Дори напротив - изпитвам неприязън към цигарите и цигареният дим. Отвращават ме! Кожата ми се оправи, чувствам се много по-добре от преди.
Така, че стискам палци на всички които искат да спрат цигарите завинаги
И си помислете кое е по-важно - да пушите гадни цигари, да миришете ужасно, да си губите времето в пушене, да имате жълти пръсти и нокти..... или да сте здрави и да имаже страхотна кожа, със здравословен тен, младежко излъчване, и да сте городост за децата си и пример че няма невъзможни неща на този свят, стига човек да желае нещо достатъчно силно. Заслужава си усилието, повярвайте! 
Ще ви кажа какво стана с мен. Аз пропуших когато бях студентка. Не бях страстна пушачка, но все пак си ги пафках по няколко цигарки на ден. Постепенно стигнах до почти кутия. Отказвала съм ги няколко пъти от раз, и след няколко месеца пак ги започвах. "...Хайде само една с кафето, не повече...." Да, ама не. Това до никъде де води. След това забременях, отказах ги моментално като разбрат това и не ги пуших почти година след като се роди детето. После пак наново с довода - ама само една с кафенцето... Докато не си казах, че така не може, трябва да се мотивирам достатъчно добре и достатъчно дълго да си повтарям това за да има резултат. Започнах наистина със това - постоянно при всяко запалване на цигара си повтарях колко е вредно това, как си вредя на здравето, как ще си съсипя кожата(което междувременно наистина стана
), как на 30 години ще изглеждам състарена и сбръчкосана от цигарите и все в този дух гадости си повтарях. И да ви кажа че това изигра важна роля за отказа ми от цигарите. Намалях цигарите постепенно. По едва две на няколко дни. Не съм се старала от раз, защото това не даде резултат при мен. И постепенно свикнах с малко цигари на ден, докато един ден си казах че това е краят и аз повече няма да пуша. И наистина това беше преди осем години. От тогава до днес не съм запалила нито една цигара, не ми се е допушвало нито веднъж. Дори напротив - изпитвам неприязън към цигарите и цигареният дим. Отвращават ме! Кожата ми се оправи, чувствам се много по-добре от преди. Така, че стискам палци на всички които искат да спрат цигарите завинаги
И си помислете кое е по-важно - да пушите гадни цигари, да миришете ужасно, да си губите времето в пушене, да имате жълти пръсти и нокти..... или да сте здрави и да имаже страхотна кожа, със здравословен тен, младежко излъчване, и да сте городост за децата си и пример че няма невъзможни неща на този свят, стига човек да желае нещо достатъчно силно. Заслужава си усилието, повярвайте!
Аз в началото като реших че няма дя пуша и мислех само за това как ми се пуши и от кога не съм палила цигара.Сега не ми се пуши никотинов глад не чуствам , но според мен е гаден навик да държиш цигара в ръка .Пала сега но незнам защо 
стане ми гадно и я гася 
.Ужас Браво на хората кадето казват край и не палят.Аз също съм доволна от себеси защото пушех по две кутии нна ден а сега на седмица две по една цигара 
стане ми гадно и я гася .Ужас Браво на хората кадето казват край и не палят.Аз също съм доволна от себеси защото пушех по две кутии нна ден а сега на седмица две по една цигара 
, аз не искам така да изглеждам, а вие?