Разведен с дете

пак ще изкажа мнение, току що прочетох пак мненията на авторката, и ще и кажа че такава връзка не е за нея,
няма смисъл, намери си наистина мъж който е необвързан, не е за всеки това да се обвързва с мъж с дете. Другото, което ти се чудя е защо намесваш детето, детето си е дете, проблема е между вас възрастните, разрешете го вие, а детето го оставете да си е детенце и да си играе безгрижно и да си има детството. Пишеш мразело те, наистина може да е чуло нещо лошо за таткото или теб, детенце е все пак, те не могат да разсъждават като нас, не разбират причините, импулсивни са. Прости му ако се е държало лошо с теб, покажи му загрижеността си към него, поиграй си с него, когато идва при вас, недейте да го изолирате, какво е виновно то за вашите недоразумения, бъди мила с него, то рано или късно ще те приеме, недей да си показваш пред него чувствата към таткото, нито той към теб, детето е било без татко през седмицата, детенце е , може и да ревнува, не му разбивайте нежната душичка, може да му е мъчно, че дълго време е без татко, всяко дете си мечтае за мама и тати да са заедно, подхождай със много търпение и разбиране към детенцето, ще ти се отблагодари и ще получиш обичта му като подарък, вярвай ми, минала съм по пътя.
 

пак прочетох, че даже и една година не ти е казал за детето, една причина заради която аз веднага ще го зарежа, ами една година да криеш че имаш дете, хубостникът ми е много ясен, в мойте очи е пълен безотговорник по отношение на детето си, и ако ти не си се усетила за тази една година, че той има двоен живот, значи той не е прекарвал почти никакво време с детето си. Не обичам да съм крайна, но при положение че искам в бъдещето деца, не бих се обвързала с безотговорен мъж, да бъде баща на децата ми. Внимавай утре да не се обърне ситуацията и хубостникът да се крие , че има деца от теб и ти да бъдеш катастрофата.

айде още един съвет, ако все пак решиш да останеш с този мъж. Сина му ревнува задължително от теб и бебето,
и то иска татко, страх го е че ще загуви вниманието на таткото, все пак живее с друга жена. Ако е възможно направи на детето ако не може собствена стая, то поне кътче собствено за него във вашия апартамент, недейте да го карате да се чувства като гостенче, нека да почувства дома на таткото за свой. Задължително таткото да излиза един път в седмицата със сина си, насаме, да могат да си говорят по мъжки, направи такъв ритуал, да си имат те двамата едно два часа, където да са самички, детето ако има проблеми да ги сподели. Разпитай го приятелски какво обича, готви му любимите му ястия като ви е на гости, нека и това детенце да се почувства някъде център на внимание. Ако те убиди игнорирай убидата, тя не идва от сърцето на детето, в детското сърце омраза няма, има само инстинкт, наранено сърчице, убида, самота, объркване.

не се стърпях да си напиша мнението и аз.
Аз съм била от страната на детето. Когато бях на 11 години родителите ми се разведоха, баща ми си имаше любовница, майка ми работеше на нощни смени, пращаха ме при баба, а баща ми си вкарваше любовницата вкъщи, която задължително забравяше нещо, за да го види мама. Мама така изкара май че бяха две години и избяга от вкъщи. Майка ми няма родители, подкрепа, нямала е къде да отиде, баща ми и посягаше често, и затова замина за чужбина при леля ми. На мен ми се наложи да живея с мащехата ми, ожениха се много бързо след развода на родителите ми. Тя май ревнуваше от мен, незнам точно, но се държеше ужастно с мен.
Настройваше баща ми. Когато бях сама със нея си позволяваше да ме бие, унижаваше ме. Спомням си една коледа, имахме гости, и тя в кухнята плачеше нещо, аз я попитах защо, какво има, винаги съм била внимателна с нея, много ме беше страх от нея,
в този момент влезе баща ми и ме преби от бой на коледа, бях на 12, даже и не разбрах какво е станало, после подочух, че тя плакала, защото чула че бившото и гадже се оженило, ама аз го отнесох. Има и други случки, няма да ги разказвам, отдавна съм превъзмогнала всичко и не ме боли вече въобще. На 19 години ме изгониха от вкъщи, заминах при майка ми, учих висше, направих кариера, ожених се, имам три прекрастни дечица. Баща ми и мащехата имат още едно дете, миналата година тя беше кандидат/студентка, помолиха ме за помощ, финансова , че не можели да я издържат, с най-голямо задоволство им отказах, контакт нямам и не искам да имам, простила съм им отдавна, не ми пречат, но не искам да ги виждам, нито да си говоря с тях.
Беше ми много трудно да се оправя от шока и побоищата преживени като дете, години наред нямах самочувствие и си мислех, че съм парцал, който никой не иска. Сега съм преуспяваща дама, с помоща на майка ми и много усилия завърших дентална медицина в чужбина. Имам самочувствие, не забравям откъде съм тръгнала и докъде съм стигнала.
Не обвинявам мащехата за отношението и към мен, за това е единствено само баща ми отговорен, че е позволил на чужди хора да се отнасят така с мен.

 

ееех, случката се разви в началото на 90те години, жалко че тогава нямаше защита на детето, нито организации,
бяхме в малък град в провинцията, децата които бяха малтретирани от родителите си, нямаше при кого да се оплачат, нямаше кой да ги прибере, кой да им помогне. Жалко, тогава имах смелостта да се обърна към някой за помощ, борбена натура бях,
но след години все пак успяха да ме сломят, трябваха ми години да се изправя на крака. Натъжавам се много, когато видя с какво неразбиране понякога хората се отнасят към децата с разведени родители.

 

Като сте почнали ади и аз да кажа моето мнение.
Запознах се със съпруга ми преди 9 години, работехме в една сграда не бяхме колего обаче. И ние се влюбихме от пръв поглед, той започна да ме търси постоянно, всеки ден, обаждаше ми се по най-малко 10 пъти на ден, постоянно ми повтаряше че не може да си представи живота си без мен, не може и секунда на живее без мен. Аз го отрязах, беше женен, със женени не се занимавам.
Той напустна жена си, каза и че се е влюбил в мен, че съм жената на живота му. Живя при приятели, спечели ме. Казваше ми , че ако е знаел, че някога ще ме срещне никога е нямало да се замнимава с други жени, знам че безумно ме обича. Има дете от предния си брак, отначало го взимаше, но видя че ме наранява, не можех да го гледам това дете, ще ме осъдите, ама не мога да вървя срещу чувствата си. Спря контакт с детето, само издръжка плаща и отвреме на време по някой лев. Не мога да го приема и това е, не мога да си клоня душата и да лицемернича. Аз за този мъж не съм се борила, той се бори за мен, ако не му изнася да се разделяме тогава.
Не е само втората виновна, че е избрала мъж с дете, то този мъж също я е избрал нея и ако иска да е с нея, ще се съобразява и с нейните желания. Аз съм го питала , дали му е мъчно за първото дете, той каза, че ако трябва да е честен въобще не му пука, най-големия му страх е да не ме изгуби мен. За протокола имаме си две собствени деца и той е наи-страхотния тати на света.
Така , че мили дами, ако не сте сигурни, че един мъж е готов да си даде живота за вас, не се женете, още повече не му раждайте деца.