До кога ще спонсорираме държавното ни безплатно образование?

Момичета, абсолютно сте прави, че никой не е длъжен и никой няма право да ни задължава да даваме пари за щяло и не щяло, ама.... наистина не мога да разбера как и защо приемате като „рекет” нещо, което в крайна сметка е в полза на децата ни!?  И в повечето от случаите това си е наистина родителска инициатива... Нали по принцип уж все се стараем да им осигурим нещо по-добро от това, което се предлага „безплатно”...

И... не смятам, че това, че на някой му пука дали на детето му му свети слънцето в очите или си ги вади на някаква допотопна дъска, чиято единствена „способност” е да произвежда тебеширен прах, или..., или... и е готов да се бръкне за подобни „екстри”, независимо по кое време на годината, го прави „дупедавец”! Съжалявам! И се радвам, че и в детската градина на сина ми и в училището на другия има доста силни настоятелства, организират се всякакви благотворителни акции и резултатите се виждат с просто око!

Учителката, като поведениe, я обособих отдавна отделно.
Родителят има правото сам да прецени, кое е по- важно за детето му, това право не може да му се отнема от околните. Може да искам да си дам 15-те лева за лекарство, за допълнителни уроци, мога да имам желание просто детето да си ги похарчи- абсолютно моя си работа.
Рекет е всяко насилствено събиране на пари, когато плащането не е предварително предвидено по съответен ред и начин или когато за него няма предварително дадено доброволно съгласие.
Както писах вече "Ако имам на сърце- ще дам допълнително, което обаче хич не следва да ми се въздига в задължение. Може не само възможности да нямам, а и желание- зависи и не съм длъжна да имам нито едното, нито другото, при това редовно, по няколко пъти в годината.". Липсата на желание може да произтича от редица фактори и никой няма право да изнасилва този, който няма такова. Въпросът не е в конкретната сума и конкретният повод само.
Ако намеря, че детето ми следва да е с нова дъска в училище и че няма да се чувства комфортно там може да се бръкна, а може да реша и да сменя училището- моя си работа и не виждам поради що друг трябва да решава това вместо мен, че и да ме рекетира по аморален и непозволен начин.
Ако искам- сама ще купя дъската или ще сътворя пердетата, но това не ми дава право да тикам останалите хора, които по различни съображения могат и да не искат. Аз и още 4-5 родители можем да решим, че децата спешно се нуждаят ламиниран паркет- наша си работа, ако останалите не искат, няма да платят и не са длъжни.
Писах- и при нас се събира, но по друг начин.
Никога до сега, нито в ДГ, нито в училище, съм ставала свидетел на такова безобразие, като описаното.
Това няма нищо общо с организиране на благотворителни акции. Последните са точно това- "благотворителни". Има ли смисъл да се пояснява терминът? Не мисля. Както и не смятам, че някой тук има нещо против такива. Случаят, обаче, няма нищо общо с тях.

Рекет е ,когато се тормози целенасочено родителя,още повече ,че майката е отишла и е споделила финансовата си невъзможност.
и е ужасно ,,това да се стоварва върху детето ,особено пред съучениците му
това е тормоз от страна на учителката и въобще не е педагогическо.


и аз не съм била свидетел до сега на подобно отношение
тези неща ги решаваме на родителски срещи , какво да се прави,купува,какво да се събира като пари.
госпожите, и в детската градина и сега в училище
само са давали списък на приоритетните неща за ремонт....
а какво ще се прави --е воля на родителите

Наистина гадното в случая е реакцията на госпожата, но нея вече я коментирах!

И Джуди, теоретично си права! Индивидуално, всеки решава за себе си кое и как! Но, тук доколкото разбрах, може и да греша, става въпрос за общо самостоятелно решение на родителите, в полза на всички деца, взето на обща среща, със съгласието на мнозинството и ... се цепят двама родители по причина, която на мен лично е как да кажа ... леко дребнава ...

Може би не изясних добре и напълно позицията си.
Смятам, че няма норматив, който да задължава родителите, при прието решение за събиране на пари в ДГ или училище, да ангажира всички тях. От там- не следва да има санкции, още по- малко за децата. Понеже описаното е наказателна акция, точно така изглежда.
До колко едно решение е в полза или не на детето ми, бих желала да остане приоритетно мое решение. Тук не става въпрос за събрание на дом. съвета, което се свиква по определена процедура и чиито решения са предварително уредени като задължителни, ако процедурата се спази. А защо "се цепи" Х или У и дали основанието за решението е дребнаво или не- те си знаят, аз не съм им съдник, пази Боже да не стана такъв по моралните въпроси, мотивирали всеки човек за вземане на решение, на което определено има право.

Пример дребен- родителите в ДГ решават, че е жизнено необходим за децата /примерно 3- годишни/ ТВ. Не са скъпи, не в това е въпроса. Аз не желая детето ми да зяпа безконтролно простотии, понеже на персонала е по- лесно. А често отделни представители на родителите са навити предварителтно от същия този персонал. Ами мотивът ми, от моя гл. т., да не дам и стотинка, си е напълно оправдан, пък ако ще и за останалите да е нещо свръх странно, дребнаво или както там си го определят. Може гласовете по въпроса да са били 60:40, някои от "за"-тата дадени, защото родителите искрено вярват в неотложната нужда от ТВ за почти бебетата, а някои- да не се цепят от колектива, да не правят черни точки пред госпожите- имаше тема, дали плащаме на персонала да се грижи по- добре за децата /под масата, естествено/. Е, хубаво, аз съм от 40-те процента. Как и по какви дори морални съображения ще да бъда задължена? Просто няма как да стане.

Утре в училище няколко парчета могат да се натиснат за климатик, за озонатор и т.н.

Еййй, юрист си, познах ли!?  Кефиш ме, не за първи път, честно!  И не че не съм съгласна с теб по принцип, ама явно говорим на различен език и за различни неща!

Извинявайте за офф-а!

Джуди, принципно си права, напълно права, но въвъ всеки клас има деца чиито родители се водят от една по-различна мотивация- искат и дъска искат и щори искат, но ако може някой друг да се бръкне, просто не им се дават пари, не че ще ги върнат или ще имат принципно отношение какато към телевизора в детската градина...
ако решението е взето от родителите в родителското настоятелство, които сами сме си излъчили да ни рредставляват, решението на това настоятелство си ни обвързва на общо основание според мен,  на същия представителен принцип както и актовете на Народното събрание примерно. има общности в които члуниваш не по желание апо право и по положение и имаш съответните им права и задължения и без изричното ти желание или нежелание.
Ако е спазена законовата рамка тези настоятелства са самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел...
Ако на тебе изобщо не ти е до 15тте лева има родители на които им е САМО до тях и недаването им ... не казвам че случаят е такъв, нито пък реакцията на учителката може да бъде оправдана с каквото и да е, и това е също принципно а не за 15те лева.

На нас ни поискаха пари за паркет в началото на годината. На родителската среща всички бяха съгласни.
Разменихме си имейлите и започнахме да си пишем - родителите.
Оказа се, че по-голямата част не са съгласни да се ремонтира паркет.
(имаше и други неща за купуване)
Ама на срещата мълчаха.
Същото се повтори когато събирахме пари/идеи за коледно парти.
И за зеленото училище.
Мълчат и се съгласяват, а после не дават. Но и госпожата ни "не иска да ни убеждава, но.........."

За зеленото училище: прибира се Галя и казва "ако не дадем пари, няма да отидат 15 човека, щото сние сме последните и от нас зависи"
Нали се сещате как реагирах 

Да, такива родители има, безспорно, тях също обаче никой с нищо не може и не следва да ги задължава. И факта кой бил и кой не бил ЮЛ нищо не променя. ЮЛ- под път и над път. Като е ЮЛ да не ми е шеф и някой висшестоящ орган? Къде пише, че настоятелствата могат да създават такива ангажименти? Четейки ЗНП се ползват термини, като: "подпомагат", "сигнализират", ама за някаква задължителна сила на техни решения...
Освен това що изобщо да обсъждаме настоятелството- жената си пише- род. комитет на класа, на някаква род. среща, взело решение. Никой не е предупреждавал хората какво ще се обсъжда. Че утре може аз и още петима от класа /то по толкова се събират хората по някои род. срещи/ да решим, че всеки в края на ІV клас ще да трябва да се изсипе с по 100.00 лв. да пратим г-жата на почивка в чужбина. Не, че не заслужава или няма нужда, напротив.
В случая обаче най- ме фрапира, че става въпрос за края на ІV клас, когато е нормално да се предполага, че вече децата няма да продължат да учат в тази стая, с тази класна.
Нашите неща, съвсем резонно, ги вкарахме в ред в началото на І клас още. Пердета в края на ІV-ти с оставащи два месеца до напускане окончателно на стаята...е, наистина няма нужда.
Още в началото споменах, че и се цитирах- един няма пари, друж- желание. И двамата имат право да не дадат. На мен не ми е до 15.00 лв., но определено уважавам и онзи, на когото му е до тях, което не важи за останалите, за които всеки е длъжен да се ръси за щяло и нещяло.

ами за всяко подпомагане трябва да се вземе някакво решение... ако както при нас родителското настоятелство е ЮЛ, има ис орган ,който взима решения по определен начин и с определено мнозинство  и този орган е съставен от по 1 представител от всеки клас, за когото и аз съм гласувала кой да е, смятам че после решението взето от тези представители обвързва представляваните. поне морално, макар че няма задължителен характер и безспорно не е свързано съсъ санкция. всеки родител по право и заради това си качество има отношение към това, а че когато се взимат колективни решения винаги ще има и малцинство което не есъгласно не значи че взетите решения не трябва да се реализират или несъгласните да се ползват наготово без да дават принос за  общото благо на децата /че на някои им става навик да са несъгласни като претекст да не участват финансово/
просто има неща за които е всяка коза за свой крак и неща за които се взима колективно решение което обвързва всички

Подпомаганията затова са "подпомагания", защото не са задължителни. Ако бяха- щеше да има такова задължение написано, ама няма, поне за случая. В случая първо, писах съвсем скоро, никой не пише за каквото и да било настоятелство, че да се обсъжда, а за род. комитет. Освен това и второто писах- това настоятелство не издава решения със задължителен характер. Какво ще направиш- само не казвай, че ще ме осъдиш да плащам като поп, че наистина е смешно, със сигурност няма да стане. Нека не излизаме от темата. Като не ме обвързва решението, няма защо да се провеждат акции срещу детето ми.
Като му пече на главата два месеца, ще се обърна да замерят средата в училище и да им издадат задължителни указания със срок, като са толкоз ербап. Като се запуши тоалетната, има си РИКОЗ. Ще има повече реална полза, когато държавата бъде заставена да си върши задълженията, а не родителите, при това по недопустим начин. На последното държа много.

сори за оффа

Джуди казваме РАЗЛИЧНИ НЕЩА но защитаваме едни  същи ПРИНЦИПИ, - по различен начин и от различна гледна точка.
освен това май и двете четем малко по диагонал    другата и си допълваме пейзажа по предположение  че се сещаме

Да ви кажа пък аз, че вече ми е писнало от гратисчии. Като ставаше въпрос за бялата дъска се реши с мнозинство на родителската среща. Несъгласните сливи ли имаха в устата си, че мълчаха? Ама се покриха като мишоци. И все са едни и същи - 3-4 човека, които все "нямат" и се налага жената, която е касиер на класа да ги причаква на вратата, защото само те не са дали пари. Значи, морално ли е всички да дадат, а само трима да си трайкат, а и техните деца да се възползват от благинката? Вярно е, че всеки има право на решение, ама това недаване, случайно да не се мине ми омръзна и е много неприятно. Аз ли съм будалата да давам пари за щори, дъска и каквото е там, за да им е по-добре на децата, а господин Х да си трайка? Ама после пръв се нарежда за благинката. И най-лошото е, че те на това разчитат - другите ще дадат, а и те ще ползват. Това да не е взаимоспомагателна каса или осигурителен институт, че всеки да дава според дохода си, пък да ползва според нуждите си!
Истината е, че никой не е умрял за 10 лева. Само на ден повечето възрастни харчат почти по толкова за цигари, кафета и вестници. Нещо подобно се получи и с едни помагала - всички дадоха, само едни и същи се стискат.

Не знам кой какво чете, но аз прочетох авторката подробно. Обсъждам нейната ситуация, която е доста по- различна от доста, описани тук. Не става въпрос нито за мълчание на род. среща от нейна страна, нито за някакво настоятелство, нито за някакво задължително решение с обвързващ характер, в обсъждането и вземането на което тя е взела участие. Става въпрос за края на ІV клас, когато, всички знаем, че децата сменят и стая, и учител, а нейното дете- и училище, за което вероятно също си има причини.

Andariel
за какъв гратисчия говориш???
Случаят тука е друг
всъщност Джуди,правилно го е написала.....