Убеждаване на дете?!

Това е добра идея!

Още от сега се шашкам как ще се справям - някак си чувствам, че ми е празна "торбата с номерата", но се надявам да проявявам повече въображение, така да се каже, по неволя, в моментите, когато се налага. Засега като забранявам на Настя нещо и тя се седне да реве жално и супер обидено и отчаяно от живота, или легне да се тръшка, я оставям и се правя на заета с моите си неща и бързо и минава. Засега. Просто не винаги ми хрумва с какво да я разсеям - нещо, също толкова интересно, колкото обекта на нейното желание. Притеснявам се като порасне и захитрее и ми излиза с такива "умозаключения" - кога е малка и кога - голяма  - ще ме хване на тясно.     Ще следя темата да събирам идейки. 

Аз си мисля,че щом невролога ти е казал да гледаш да няма травматизиращи истерии,то единствения начин е чрез разсейване с нещо друго.Например,когато искаш да спреш тв-то ,малко преди това викаш детето и го разсейваш с нещо ,което ще го откъсне от телевизора.После незабелязано го спираш.
Моя мъник е на три и се беше научил по едно време когато отиваме да лягаме да си пуска тв-то в спалнята и после бяха ревове и сълзи,ако трябва да го спра.Аз обаче почнах преди да отидем там да го изключвам от контакта.Така ,когато малкия при опит да го пусне не ставаше.Аз му обясних,че батковците дето пускат телевизията са я спрели и утре ще я пуснат.Така след няколко дена мъника забрави за тая своя радост и вече не се и опитва да пусне телевизора.

Не знам методът с разсейването дали ще действа при 5годишно. При нас вече е доста трудно да я разсея, ако наистина иска нещо много и хич не забравя.

Мисля, че Цвети дава добра идея - споразумяването за определено време. Не отвличане на вниманието или подкупване, а споразумяване. И честни отношения - това е важно.
Не съм привърженик на забраните от вида - изгаси телевизора - защо - защото така. Ясно е, че аз съм по-силната и мога винаги да се наложа, но не го смятам за правилно. Ако се отнасяме към децата си като към собственост, която ще прави каквото и когато й кажем като пораснат нямат да имат търпение да изягат от нас, защото ще знаят, че не ги уважаваме. Мен не ме е страх или срам от това да давам обяснения защо едно или друго нещо не трябва да се прави или трябва да се прекрати. Но и аз съм попадала в капана на надцакването кой е по-по-най и винаги после съм съжалявала. Единственото нещо, за което не правя компромис е безопасността. И моите са искали да гледат телевизия доста като бяха малки. Оставяла съм ги и нищо лошо не се е случвало, защото в един момент им омръзва. За мен е много жестоко това "няма да ми се качва на главата отсега". Грубо е и за мен е признак на неуважение към детето.

Съгласна съм с Andariel, но и кака Сийка е права. Важен е балансът, защото в противен случай рискуваме или да изпуснем духа от бутилката или да нараним дълбоко детето.

Даването на време е метод, който използвам: още 10 минути и край. Казвам - ти искаш нещо, но и аз казвам това, защото е добро за теб.
Но си мисля и за нещо друго - да предвидиш ситуацията и да я предотвратиш. Ако вечер иска да гледа телевизия, или да яде в леглото - да се уговорите да четете интересна книга в леглото по това време - т.е. да не  я четете през деня, а точно в този труден момент. Обикновено заспиването е ситуация, в която децата поставят на изпитание и проверка всички забрани от родителя. Но пък и заспиването не бива да става със сила. Нещо полезно и любимо да стане ритуал по това време. Четох едно мнение на една майка скоро - гушкане под завивката, където е къщата на детето и разказване какво се е случило през деня - една добра идея.

И аз съм на мнение, че пълното налагане нито на единия, нито на другия е правилно. Опитвам се да обясня кое е правилно и кое - не е. След това се обръщам на другата страна или излизам от стаята - един вид оставам на него да вземе правилното решение. Много често той идва после при мен и ми показва гордо, че ме е послушал. Не винаги работи този метод, разбира се, но и не е задължително 100% послушание. Понякога се примирявам за неща, за които мога да направя компромис, понякога се налагам и се стига до рев. Но задължително оставям на детето правото на избор - давам му възможност сам да постъпи правилно, за да е горд после от това.

П.П. Синът ми скоро ще стане на 3.

 pasinet -нашият батко по много неща прилича на твоето момче(чела съм и др. твои постинги) и той вече е на 5г. , късно проговори, все още има проблеми с някои звукове като Ш,Ч, Щ, Р и някои думи са му трудни за произнасяне, разликата само е , че винаги е разбирал какво му се говори още от бебе където има една дума и не сме имали проблем с разбирането.Започна да прави прости изречения след 2,5г. някъде и от това че късно проговори имаше  доста нервни изблици, каквото си наумеше че иска трябваше  веднага да му се изпълни.... както и да е, малко се отплеснах...
Та и по темперамент е същият хем е мн. чувстителен, хем обич да става на неговото, видях , че със забрани до никъде няма да стигнем и освен това  става много нервен и неразбран, затова смених тактиката-говоря, обяснявам и разяснявм, ако не става отклонявам вниманието към друго негово любимо действие(което правиш и  ти).Относно ТВ действам така: казвам- свършва този филм и гасим-Той се съгласява, в началото не действаше разбира се, но му обясних, че ще му се развалят очите, ще сложи очила (като тати) и освен това и главата ще го заболи(то наистина го заболява глава като гледа ТВ по-дълго). За яденето след като си е измил зъбите, ако случайно е забравил да яде десерт(без десерт не може да заспи)-се дава само парче ябълка, минава и този номер.Проблема при него в повечето случаи е яденето, от малък е злояд. В последно време беше често болен та се наложи да му взимат два пъти кръв, та сега го действам така-обяснявам му, че ако не яде пак ще се разболее(това не действа само така) и как ми е много тъжно ако пак се наложи да го водим да му взимат кръв и не искам това да се случва...Това взе , че подейства. Все повече, колкото по-голям става почва да се разбира от дума , в периода около 2-3 г.  въобще не можеше да ме чуе какво му говоря, тръшкаше се, ревеше и правеше сцени без да му прави впечетление къде се намираме.

не успях да изчета всички мнения, но при нас такива номера попринцип не минават, а ако слуцхайно нещо много се тръшка минавам в другата крайност...позволявам докъто не и омръзне...е не за всичко де. Примерно вкъщи телевизорът е първото нещо което се пуска със ставането о последното което се спира преди да легнем....така децата вече го приемат като част от интериора и изобщшо не му обръщат внимание и честно казано доста рядко го гледат. Може да опиташ с някакъв подобен подход

Конкретно за тези примери да отговоря:

- телевизора и очите, аз не гледала телевизия като малка, на 6 г. бях с 5.5 диоптера, а 10 г. след това бях телеман, т.е. ограничаването в това отношение доведе до едно голямо нищо

- здравината на зъбите е генетично определена, за разлика от мен мъжът ми отскоро, под моя натиск реши да се грижи за тях в смисълът, в който ти влагаш, равносметката: аз 18 пломби (повечето от които умъртвени), 2 коронки и 1 бр. изваден, мъжът ми: 4 пломби, всички живи!

По темата: борим се двете, за да докажем кой е по-голям темерут, за сега аз надвивам, защото съм по-яка, в бъдеще не се знае, решението - хващам и местя или игнор ...

Незнам дали ще мога да помогна...все пак нямам този опит, а и детето ми е доста по малко. Но всяко дете си има "цака" (ако мога така да се изразя). При нас се оказва режима, т.е. кое след кое следва. Знам, че е малък и все още не е толкова хитър, но когато знае какво следва и не протестира, т.е. подготвя се предварително. 

Искаш да кажеш, че се споразумявате всеки ден, при всяко ядене, по време на всяка разходка или след всяко филмче? Когато на третия ден в първи клас детето каже, че не му се ходи на училище, се споразумявате да се прибира по-рано? Когато в магазина реши, че тоз час иска тази играчка, купуваш друга, по-мъничка, за да са доволни и двете страни? Всичко това е много хубаво като идея, аз също го използвам често, но не мисля, че превръщането му в основен метод за разрешаване на ситуации е в услуга да детето или родителя.

Абсурд е да го оставя да гледа ТВ, толкова колкото той си иска, защото това означава изобщо да не бъде спрян. И тук номера с пускане не нещо друго не става, защото ефекта е същия. На този ТВ, се гледа само детско, защото той знае, че имаме и друг и обикновено ни праща да гледаме там или той отива. Така, че след градина той така или иначе си има програма, по която работим (писане, учене от книжка), няма как да го отпусна да гледа нонстоп, което всъщност е неговото желание. Защото той не стои седнал и да гледа, а филмчетата се разиграват, влиза се в роли, така, че за него това е твърде приятно занимание, а не просто гледане. Пиша това, за да кажа, че омръзване няма. Освен в случая да стане от ТВ и да иска да гледа клипове на компа. 
Ако твоето дете няма проблеми и не се налага да правите други неща, за да наваксва, оставяй я , ако искаш и денонощно пред ТВ, за мен е изключено. И не заради борбата с телевизора, а заради това, че той трябва да прави и други неща за развитието му. А телевизора го превъзбужда, всичките тези емоции, които вкарва с разиграването на филмите и после още по трудно се концентрира с поставените задачи. Така, че съм категорична, че ТВ на поискване не може да гледа.И последното, заради което са очите. Аз това му го казвам като някакво обяснение за пред него, за да не да звучи само като забрана.

Последният ти пост доста ме озадачи. Значи детето цял ден учи в градината; прибира се и пак сяда да учи. И за разпускане гледа телевизия, но не пасивно, като повечето деца, а играе, разиграва роли, вживява се и пр. Защо не погледнеш нещата от друг ъгъл - детето учи, но други неща, които на него са му необходими, а не ги получава? Детето играе и се забавлява, нещо, за което явно не му остава много време? Вместо да пишете в тетрадки след градина, защо не поиграеш с него на неговите игри? Да погледате заедно филм и да обсъдите ситуациите? На тази възраст игрите са учене; всяка дейност, в която участва детето активно, е учене.

За яденето в кревата - може би просто е огладнял? И ако в кревата е ясно защо не се яде, то може да се оотиде в кухнята и да се хапне нещо, нищо че после пак ще миете зъби?

Абсолютно съгласна съм с невролога на pasinet, че не бива да се допускат ситуации, които водят до истерии, и то не само при нейното дете, а изобщо. Детето трябва да чувства, че е третирано справедливо, а не да се подчинява само защото е по-малко и слабо. Моето дете също беше с доста буйни реакции; откакто се научих да отстъпвам, когато не е на живот и смърт и да търся компромиси (напр. още 5 мин. телевизия), тя значително се успокои, а и аз също.

Няма какво да те озадачава. Детето ми има нужда от тези занимания, не съм си ги измисляла аз. В градината обучението за неговите нужди е твърде недостатъчно, добре, че има ресурсна , която се занимава индивидуално с него, както и логопед допълнително след градина.И разбира се, че и аз играя с него в неговите игри, да не мислиш, че сам разиграва всички роли от филмите? Колко диалози имам научени вече, не е истина просто. 
И аз искам да го оставя да лудува и да учи от всяка една игрова ситуация но просто за него е твърде недостатъчно.
На кое дете на 5 игрите му стигат? Те децата нямат насищане на това. Малко са тези, които искат да учат на тази възраст по желание неща, които са им трудни.