Сега вдигнах препаратите над шкаф в коридора, където и на мен ми трябва стълба за да ги стигна, Те и преди бяха прибрани, само този Циф го бях купила предният ден и забравила до верото на мавката, явно си го е набелязал. Ножовете половината са вдигнати, обаче другите са ми в чекмедже с вилиците, няма къде да ги сложа, готварската печка му е достъпна, но се надявам на страха му от "пари", единственният му страх.
Сутрин обикновенно ставам преди него, обаче нали дявола си няма работа, случва се и аз да се събудя по-късно...
И днес така, докато се къпя, нашият хубавец станал и си взел играчки в леглото. Прозява се, спи му се, но за бели винаги е готов
Списъкът с белите му е дълъг и колко пъти е спирало сърцето ми...
Незнам , дали някъде не бъркам, че моето спокойно бебе, кротко детенце стана като "наръчник на беладжията". Направо не мога да го позная