Топло слънце ще изгрее, ЮЛЧЕ вънка ще щурее!

Чува се на слушлака, пък като е остър и без слушалка.
Верно е отврат историята с миската, аз в първия момент не й бях обърнала внимание, че на мен винаги грозни ми се виждат, та и сега не е изключение, но наистина явно е купена работа

Аз да си кажа за бронхоспазъма даже и се вижда и като хванеш секундарника за една минута ако прави повече от 50 вдишвания и издишвания,ама това моя мъж го е прилагал и като каза на док че е измерил 60 и док му вика невъзможно щом още диша.На страха очите са големи.
Велина кажи за печените пържени филии,много ми е гот като пишеш а и като надникта в Амер. тема чужди думи на бъл.език.
Тези мъфини и всички тем подобни връткавини сутрин преди закуска ли ги правите?

аз от вечерта 

ааа, не му я давам сам да си яде  режа филията на залъчета и му давам направо в устата - няма никакъв досег. И мен ме заинтригува с печените филии 

Фил 

Ох, хич не е хубаво това с чуждите думи, но някои неща ми е трудно да ги преведа. Тук на пържените филии им викат french toast - все едно френски печени филии.   Ами правят си сместа с пр.мляко и яйца, потапят филията и после вместо да пържат слагат на плоча/тиган (на която викат грил  ) леко намазана с мазнина и пекат първо от едната после от другат страна и воала. Та стават като БГ пържени само, че с много по-малко мазнина. Ядат ги с кленов сироп (с гарнитура печен бекон, ама това е друга тема  ) Аз ги правя от кутия от магазина замразени - само ги слагам в парти грила, и гофрети правя така, че сутрин нямам време за връткавини. Нарязвам на Кристиан, сипвам му кленов сироп и той си ги топи и яде и се облизва.  

Ето тук има нагледно: http://video.google.com/videosearch?hl=en&q=french+toast& … m=4&ct=title# Гледам че може и във фурна да се пече.

Разбрах за спазъма. Аз си мислех, че е нещо единично. Кристиан е имал, но не ми казаха брнохоспазъм ами, че му пукат гърдите и инхалации правихме. Иве, между другото, откакто спряхме Сингюлера не е правил бронхиолит. Може би, защото си е вкъщи и се пооправи времето.

Аз вчера си купих тава за мъфини и в неделя ще пробвам, че утре съм предвидила чийзкейк и мекици 
Дели днес беше страшно кисел, в такава истерия изпадна вечерта, че баща му се уплаши. Ама той си е плашлив, де  В момента е болен, супер отпаднал, лежи само, а Дели иска да му се катери нон стоп по главата, едва го удържам.
Аз давам от време на време обикновени вафли и дъвки  Два пъти съм му взимала близалка, защото често го ограничавам откъм храни и ми се е искало да го възнаградя някак си, да го зарадвам. Тъпо звучи, щото не му правя услуга, ама когато тези неща са изключения не ме притесняват. Иначе гледам, ако хапва между храненията поне да са плодове. Обаче като го оставя на майка и тя много го тъпче, а той защото не суче и всичко си изяжда. По принцип ми е слабичък, но безразборното хранене ме влудява.
Сутрин хапва овесени ядки с кисело мляко, кус кус, сандвич, събота и неделя винаги у нас съм правила баница или нещо друго тестено. Ако не иска да закусва не настоявам, наблягам на обяда.

Добре, че вечерях, преди да намина 
Не знам за вас, ама аз съм на принципа "Ако ще е гарга да е рошава". КАкто казваше един колега- баницата не си ли омазни поне хартията, ако не и торбичката, не ми я хвали ( за купешката ставаше дума). Та и пържената филия не пльосне ли в дълбокия тиган- не е за мен. Това е единственото нещо, което пържа, ама поне го пържа как си му е реда.
Иначе тея готварски подвизи следобед ги правя, сутрин ставаме заедно с малкия и той е гладен, няма време за бъркане и печене. Почва да вика Ам- ам още преди да съм му сменила памперса.

Сега ми се дояде и халва, а уж съм на нещо като диета.

За превенар-а нашата докторица каза, че по пронцип може да се сложи или заедно с пентаксима или след месец ( тя предпочита втория вариант). Каза също, че трябва преди две годишна възраст и преди май месец ( това второто не разбрах защо, дали заради конкретната възраст на Никсъна или нещо друго). Живот и здраве в началото на април ще слагаме.

Никсъна също ми спретна леко тръшкане днес, нагласихме се да излизаме, той не дава да го облека- не иска жилетка, не иска друга жилетка, не иска грейка, не иска яке- нищо не иска. Накрая го оставих да се търкаля в коридора десетина минути. А всичко почна, защото му взех биберона  Успокоих го накрая, но не спря да хълца и реве, докато не му дадох биба. Явно се отлага още малко отучването.

Оххх, и аз добре му хапнах на  вечеря, та да не ми потекат лигите   
И Мариян  ми се е тръшкал така на излизане - не иска да се облича, един път му казвам ела, втори път му казвам ела , трети, четвърти, пети... накрая го оставям и  даже излизам от входната врата... да видиш как бърза да се облече 
Вече в края на деня малко ми поотмина кривото, но да ви разкажа каква случка имаме днес. От предната седмица сме си запазили стая в хотелче в Якоруда за днес. Видяхме времето, че ще е снеговито, но все пак тръгнахме. Да спомена, че преди 3 седмици мъжа ми смените гумите на колата с летни  . Та вали си така лекичко и ние си пътуваме, но се усилва снега и ние още си пътуваме. Минахме Велинград и вече в планината нагоре снега взе да трупа, че и по асфалта доста имаше. Мъжа ми се уплаши, направи обратен завой и хайде към..... София....Викам аз, хайде да пренощуваме във Велинград /така и така пак оттам минахме/. Не! Ще ни затрупа в планината... Та така направихме си ние 6 часа гъз-път да види, ама баш както си трябва...    Та да питам вашите мъже как биха постъпили? Биха ли продължили напред към Якоруда, биха ли пренощували във Велинград или биха се върнали в София ?!?
 

Мимозка, не се ядосвай, може да е за добро. Аз незнам как би постъпил мъжа ми, той винаги ме изненадва

Честно казано, не се наемам да прогнозирам. Моята половинка е доста странен на моменти, та ...очаквам изненади във всеки един момент. Най вероятно нямаше да тръгнем изобщо- аз съм много наплашена от снежна случка преди години, и при такава прогноза тръгвам само ако е наистина наложително. А пък да се сменят зимните гуми с летни преди майор Костов да е казал по телевизията- забрави В колата се носят винаги вериги и морска сол. Изобщо като се чета ....съм паника и винаги подготвена за най лошото.

Мимозка, много неприятно. Моят мъж е винаги много подготвен като ходиме на планина, въпреки че и двамата сме  много отнесени и често забравяме разни неща. Сигурно щяхме да си носиме веригите или да си купиме по пътя. Ама то няма значение в случая, де. Не се ядосвай.

И при нас отучването от биба е голяма драма и си чака времето.

Калина така или иначе си налита да се бие, но поне сега не го прави непрекъснато както преди. Лошото е че при нас вече си е лято и тръгнахме по къси гащи и ръкави. Та сега щипе всички наред по голите места и си умира от кеф. Иначе новото е че с непознати хора решава че ще е срамежлива и обикновено се крие зад краката ми и ако те се опитват да я заговорят, тя ме хапе с всичка сила по крака. После естествено забравя че е срамежлива и си показва всичките маймунджулъци. Освен това от един месец сме влезли в период на страхове - страх я е от всичко -самолет, мотори, резки шумове. От тъмното се стархува избирателно - ако я накараме да отиде в задния двор при Макс веднага забравя че я е страх и излита като стрела.
За говоренето - това детенце разбира абсолютно всичко, но рядко казва по някоя думичка (за изречения въобще забравяш) и то ако тя е решила. Ако ние я караме да каже нещо не желае и се прави че не те чува.
Аз лично много харесвам балета и би ми се искало да я запиша по-нататък, но като гледам как играе само с момчета, с топки, мята камъни или рови дупки, а да не говорим за налитането на бой - все ми се струва че ще трябва да се ориентираме към карате!
Момичета, кога се очаква да започнат да избиват задните кътници?
Аз май най-дълго време съм ходила на плуване - 6 години. Иначе пробвах по малко от тенис на маса, спортна стрелба, лека атлетика. Танци, песни - никак ме няма по тази част. Май че сега имам нужда да спортувам нещо, че на тези годинки много лесно се трупат килца ама нямат сваляне после. А пък и тук имам едни движения....от колата до входната врата и от паркинга до бюрото. Добре че са парковете да потичвам по малко след детенце!
Закуската при нас е прясно мляко към 7 (спящо положение) и после пастет, лютеница и крема сирене, препечена филиика с масло, хот-дог домашно приготвен, яице, принцеса с кашкавал, ей такива работи + плод към 10.

Пррривет,

Ама заглавийце сте изримували! Възхищавам ви се за желанието да приготвяте разни неща - а мен хич не ме влече . Някак нямам ищах 2 часа да се въртя в горещата кухня, за нещо, което ще се изяде за 15 мин. Иначе за Коцето се трогвам да приготвя разни неща, ама пак не много връткави де. Но най-се тачи в момента кус-куса при нас. После са овесените ядки. Пробвах с филийки, но Коцето нещо не ги одобрява за сега. Иначе аз по принцип държа най-много на закуската. Даже понеже моя е по-ящничък, се притеснявам, когато се набуха яко на обяд или на вечеря, а да не говоря как му щръква тумбачето тогава - "Като на попско дете по задушница"
И много таланти имало тука - аз явно съм във втората лига - тренирала съм лека атлетика - ама почвах, спирах, после така и със спортните танци и до там - предпочетох да наблегна на книжките

И момичета хайде да отправим една молитва за слънце - тая продължителна зима, взе да ми дотяга много, то поне да ставаше за игра на вън, а ми то зверски вятър има - поне тук в Плд е така. И сега съм в чуденка през уикенда какво да правим с малкия - татко му има работа, а пък мен нещо ме е страх да го водя по клубчета, баш пред постъпване в ясли. Мисля си да си поканим някое гостенче.

Питах нашата педиатърка за Преванар-а. Първото, което каза бе, че тя лично не би броила 140 лв. и то три пъти. Дори не беше наясно, че в зависимост от възрастта има различен брой приеми . За сега се въздържам, тя уж обеща да проучи въпроса и при следващата консултация да поговорим отново. Рокси, ако нямаш нищо против би ли поразпитала вашата за нейните доводи, защо е хубаво преди май да се бие, че всъщност моя скрит замисъл бе да му я бием лятото след навършване на 2 г. и след което мисля да го пратя малко на ваканция с баба си на село.

Мимозка, и моя мъж би я свършил такава, ако преди това съм успяла въобще да го убедя да тръгнем де - аз съм по-голямата авантюристка в семейството...

Завършвам поредната глава на романа си.

Бързо оздравяване на Николетка, Тедо и Коки.

Късно е при мен, но щом е след Елче , ще се разпиша. И как точно когато нямам време за форума, тук е станало толкова интересно.

Елче, като начало на молитвата за слънце ти предлагам да си смениш аватара (пак с ваша снимка, естествено), че ми става студено като гледам качулката. То на мен никак не е трудно да ми стане студено, де - просто излизам навън.

За протокола - народни танци, пиано, волейбол. Айка, аз още помня котешкия марш, но отвъд него ми е беден репертоара. Обаче и до ден днешен си мечтая като забогатея и имам място да си купя пиано.  С огромно желание ходех, прекъснах поради преместване. Естествено, пробвала съм и други неща, но за по-кратко.
И аз много харесвах момчета, които свирят на китара.

Мерси, че ме подсетихте за кус-кус, отдавна не съм правила, а Раян го обича. Елда също харесва във всякакви варианти.

Ей, колко работи щях да пиша, пък не ми идват сега на ум.

Мимоза, много се хилих със заглавието на мъжа ти.  Пък за случката, всеки си е особен по своему, ти сигурно си знаеш човека и си очаквала подобна реакция. Моят мъж все гледа да е подготвен /което ме влудява понякога/, та ако трябва, сигурно пак би върнал зимните гуми преди тръгване. Ако въобще ги е сменил преди майора да каже, де.  Рокси, усмихвам се тук, не знаех, че майор Костов още се появява по ТВ, много ми беше симпатичен.

А, сетих се едно от нещата.
Донсита, не ми казвай, че мислиш, че ти е късно за учене. Ако правилно съм запомнила, писа, че си 80-ти набор. Тъкмо като по-улегнал човек можеш да направиш по-добър избор какво да запишеш. Пък и по-късното учене някак си му се струва по-лесно на човек - личен опит. Тук много харесвам това, че примерно на 40 години някой си решава, че му се занимава с друго и започва да учи, въобще не се счита за стар за тази работа. Та, пробвай, пък ако не ти хареса - поне ще знаеш, че си опитала.

Мими, и моят е от супер предвидливите, като на НР. Никога не би сменил гумите през март (аз обаче преди две седмици си прибрах ботушите), по отношение на колата е педант направо, чак ме дразни на моменти. Всяка ситуация (по принцип) се преценява по сто пъти, плюсове, минуси и след това се взима решение. Първо това ми беше странно, сега обаче трябва да призная, че почти винаги постъпва правилно (времето го доказва, нямам предвид за дребни неща, като гуми). Даже в определени ситуации е давал съвети на приятели, които пак времето е доказало, че са правилни. Не знам как да го окачествя - може би като предвидлив, разумен...де да знам. Всъщност това е едно от качествата му, които вече оценявам, другото е, че не отлага, като има да се върши нещо, го върши веднага (изключвам домакинската работа, ама няма да го хуля, че много ми липсва  ) Ако все пак изпаднем в такав ситуация, бихме се върнали в София 

Албена, голяма сладкишка е тази Калина 

Елче, другата седмица идва пролетта, дават го 15 градуса   

От известно време гледаме с Никола бейби айнщайн цифрите и в унисон с това съм му взела и един пъзел цифри. Филмчето го гледаме заедно, аз превеждам, за да му се набият в главунката българсикте думи. Сутринта ми взел телефона и натиска двойките, при което на екрана се появяват няколко двойки, а той много въодушевено започва да вика "де, де" (това е нашето две, защото "в" отказва да произнесе). Така, че има полза от тези филмчета явно...

Като знам какви сесии съм имала и колко хиляди страници са ми минали през ръцете, се чудя как съм завършила. Сега да ме убиеш не мога да ги държа пак тези изпити с това учене. Не случайно и от моите колеги няма такива, които да записаха второ висше, магистратура или нещо подобно. Взехме си нашето. Като минат няколко години може и да помисля за учене, сега обаче още ми държи. Десо сега нали учи... Е каза, че му било по-трудно отколкото в университета, което се дължи може би на това, че с годините се обременяваме все повече и повече от странични неща - деца, семейство, готвене  . Това е моето мнение и все пак не мисля, че и обратния вариант не е възможен - първо да си отгледаш децата и след това да учиш. Зависи от това какво учиш и къде. Сестра ми примерно учи психология в Нов българки, ами тя повече от два, три дена на изпит не отделя, конспектите и по 20 въпроса, да неговорим, че имат някаква система правиш колоквиуми и пропускаш изпита

Добро утро 
Хората са го казали "Утрото е по-мъдро от вечерта "  Сега вече осъзнавам, че това е по-добрия вариант 
На Тедо, Коки и Ники много прегръдки 
Имам една колежка, която на 35 г. започна да учи. Сега караме магистратура заедно, тя е вече на 40. Казвала ми е, че от нямане какво да прави се е захванала