Изобщо не се връзвай, повечето мъже са така-не знаят какво ни е, не знаят колко е трудно да се гледа бебе, няма и да разберат, просто, защото не са създадени за тая работа, нито го износват, нито го раждат, нито го кърмят, че да знаят 
Когато се роди синът ни, дойдохме в Белгия. Представете си ме в чужда държава, не знам езика, с много ревливо бебе, по цял ден вкъщи, щото нямах кола в началото, а тук много вали и не става за разходки. мъжът по цял ден на работа... дребното по цял ден ревеше, то не беше дондуркане, не беше чудо...бях изперкала, честно, да не мислиш, че срещнах някакво разбиране или съчувствие от мъжо? Никакво. Просто свикнах. Купихме кола, намерих си приятели, понаучих езика и така... С това искам да ти кажа, че всяко начало е трудно. Нормално е да плачеш, да си разстроена, но постепенно нещата се нареждат от самосебе си, само трябва търпение. Гледай да излизаш колкото се може повече с бебето, хем то спи в количката, хем ти ще срещнеш нови приятелки по градинките.



споко момиче горе главата,мъжете са си мъже нищо не разбират.

Ама нейсе, аз толкова се радвам, като въобще си е в София, че забравям да се тръшкам понякога, а то си трябва, иначе не се усещат! 
Нещо си бърбори по бебешки понякога, ама ни "гу", ни "га", нищо! 


Гея е права,това дете е точно толкова негово,колкото и твое
и има поразителен ефект 