94 лалета в САЩ

Мерси! Поне ме успокои, че не е в моето канче бедата. 

Бубка,добри мисли от мен.
*
Един от миговете к ще видя преди да си ида от тоя свят бяха 2те може би сек след като извадиха ния и докато я чух да реве..няма такава тишина,мога да я нарисувам 5 год по-късно,а знаете че не съм от емоционалните та,Ники,не си сама..
*
Марлела,ако плаче около 30ина +/-мин след ясла-това е често явление.Ако е по цял ден наистина-бих говорила с учителките..

Напоследък нямам АБСОЛЮТНО никакво време да се вкл. От време на време (преди работа попреглеждам темичката)
Бубка на мене в БГ ми правиха амниоцинтеза (по мое желание, тъй като бях до 35 г), тука в 12 седмица ми правиха CVS (без никакви предварителни скрининги, нямаме в рода случаи на Даун синдром). Не се безпокой, всичко ще е наред. Ако доктора ти има някакви опасения ще те прати директно на амнио или CVS. Ако ти имаш притеснения, поговори с доктора.
Нещо виждам, че се захванили разговори на тема тукашното възпитание на децата и това в БГ. Аз СПАЗАМ неската школа "с каска и ботуш"   ."Права на детето" ли, искане на заплащане да се свърши нещо (напр. да се раздигнат чинии от миялната, да се оправят стаите или да се изчисти с прахосмукачка), да се прибират с кола от у-ще...) ? Този филм не се се "върти" в къщи. Няма женска, няма мъжка работа. Естествено има плахи опити за отпор и бунт, ама номерът не минава.  По принцип аз готвя в къщи, но половинката ми приготвя закуската в weekend (палачинки, валфли), за сервиране и отсервиране - редуваме се.
С думи прости-не искам да чувам ОБЕКТИВНИ причини за НЕСВЪРШВАНЕ на дадена работа.

Бубе, стискам палци. Пожелавам ти всичко да е наред с Шанти
Анет, аз няма да забравя личицето на Пухкавел толкова сърдит, толкова ядосан и после така изрева, и нямаше грам кръв по неговото телце , а беше новороден  
Пухкавел, лудее и щурее в детската градина, скоро няма да иска и да си тръгва, много бруми  / коли/има там  
това е от нас, до скоро

Бубка, и аз имах амнио. Дано поне малко те успокои, че за толкова тука от нас е било без проблеми.  Имах амнио сутринта, а следобед доста ангажименти, които не отмених.  Намери само специалист с много опит. Ако нямаш други проблеми, рискът от амниото само по себе си е минимален в добри ръце.

Марлела, сори!   По цял/половин ден ли стои там? Можеш ли да я водиш за седмица  по 1-2 часа (дори да седиш там) и да си я вземаш след това, за да свикне малко? Какво правят жените там за да и помогнат?  Ако плаче в яслата за 1 час, не е биг диъл. Ако плаче, обаче,  и в къщи, и си е сменила поведението у дома, това лично мене повече би ме притеснило. Може просто да не е най-подходящото място за нея, а и на тая възраст, според мене, е сравнително трудно да се свикне с дейкеър. Достатъчно са големи, за да осъзнават промяната, а са си малки за супер-логични обяснения и емоционален контрол...   

Дано отмине тая фаза. Ако не отмине в следващите 2 седмици, аз лично бих си оставила детето у дома, и бих го записала на няколко класа през седмицата. Там имат по-самостоятелни моменти, когато работят с учители и без мама (но мама е наблизо), а и в твоя случай ще слуша английски в приятелска среда. После бих опитала на 3 год. наново в дейкеър/прискул. (Но това е моето много лично мнение и в случай, че фазата не отмине бързо за детето.)   Успех на малката!

Бубка, късмет ти желая с амниото! Дано всичко е наред! Мисля че вече не толкова опасно при наличието на толкова специалисти и опит.

Марлела, мисля че това е нормално, все пак трябва тепърва да свиква с деца, нови възрастни. Моят също ми правеше драми в къщи, защото ми беше ядосан че съм го пратила на градина, а не е с баб и дядо в къщи. Отне му около месец да привикне като плачененто намаляваше постепенно. Най-трудно беше в понеделник, започваше да се дере още като наближахме улицата на дейкеъра. Аз лично не издържах, с болестите и страданието и го преместих в хоум дей кеър. Сега е щастлив там, има си приятели и приема жената повече като част от семейството ни. Има и каранаци и битки, но го мисля за нормално, сега расте и си намира място сред връстниците си, освен това са от 3 месе4но до 6 годишна, което повече ми харесва защото се научава как се общува с различни възрасти. Изчакай още малко, ако не се подобри положението потърси нещо друго. Напълно те разбирам как се чувстваш, това бяха най-ужасните ми месеци да го гледам колко е нещастен, а пък аз на работа, доста самообвинения отнесох.

Аз ще лежа след амниото, че и уикенда, и следващата седмица, ако трябва, никакви рискове не поемам (имах miscarriage миналото лято).

Наистина е окуражаващо колко много са положителните амнио-та след уплаха за повишен риск, вярвам, че и нашият случай ще е такъв!

Благодаря на всички!

Бубс, всичко ще е наред. Пожелам ти го 

Бубка, не знам в коя седмица ти е бил сп. аборт, но първите 11 седмици се формират главните органи и ако има аномалия организмът ти реагира. Знам, че звучи много студено, но и да си лежала през цялото време и да не си -ако нещо не върви няма да изкара до края (това го пиша с цел да не се самообвиняваш - направих или не направих нещо, за да го предотвратя).
Вече си в 16 +  седмици. Амнио-то се прави до 20 - не мисля, че трябва да се притесняваш от това.

Бубка, стиснати палци и от мен имаш. 

Рано беше (6-7 седмици?), да, Ники, най-вероятно е било наистина с някаква аномалия, която природата си го чисти. Гадно е така да се каже, но това е.

В този случай, предполагам, че "ръчкането" на мехура евентуално може да предизвика контракции, затова ще се лежи. Не знам де... аз ще лежа за всеки случай

Мерси, мерси, мерси!

бУБКА,ето звезден шанс да прочетеш недочетени книги,да се научиш на скрапбукинг,да се наиграете с Дани на спокойствие и други. Мисли + че бебешока смуче енергии
*
миз,какво реши Албена или още мисли?Ако тя иде в магнета,другите след нея без опашка и лотария минават ли?При нас е така,студувах и за 2те деца ,са му дойде на човек още 3-4 да роди че да има далавера

Бубка, стискам палци вси4ко да е наред

Благодаря за куража! Две години и половина, т.е. през целия й живот се грижим само аз и баща й за нея, но не съм предполагала, че така тежко ще приеме подобна раздяла. Оставяли сме я по за няколко часа при познати, че и при непознати, за да идем на баскетболен мач, на концерт, общува с други себеподобни (в паркове, библиотеки, съседки деца), и винаги е била много отворено към света дете, усмихнато и лъчезарно. Първата седмица в градината мина почти без рев (на третия ден започна да плаче сутрин, когато я оставях, но всички казваха, че се успокоява след 3 минути и започва играта). Втората седмица лепна вирус с температура и сополи, и в четвъртък е плакала почти през цялото време и не е яла нищо. Продължи да плаче и у дома, нищо не искаше, всяко мое предложение за залъгване биваше отхвърляно с още по-голям рев. В петък си останахме у дома, но положението не се промени. Отидох до дей кеъра да пусна чека за следващата седмица и се оплаках на директорката. Този понеделник малката отново е плакала почти през цялото време и не е яла, учителите и директорката взеха присърце притесненията ми и предложиха да я преместят в групата на по-малките, в която група има и по-малко деца на брой. Не ми се щеше, изказах съображения, пък и харесвам нейната учителка - изключително свежа жена, а те просто искаха да опитат. Предложиха ми да й говоря на английски у дома, че да свиква, защото и това било допълнителен стрес за нея. Всъщност не я преместиха, но тя като че ли се поуспокои, макар сутрините все още да ме дърпа разплакана за крачолите с "Вземи ме, вземи се!", пищи, дърпа се. Днес ми показваха снимки от ежедневието й, да видя колко е щастлива и усмихната, с какво се занимава през деня, бяха й направили колаж и принтиран. Искрено се надявам това й поведение да се е дължало и на болестта - толкова крива беше, че изпусках фронта на моменти. Не знам колко време да търпя. Оставям я в 8,30, и я взимам между 1,00 и 1,30 пм., не мисля че е много. Само моето не спи на обяд. Всеки път като я взимам стаята е със загасени лампи, а тя нещо си върши там, нейни си работи. Като ме види и се разплаква на момента. 
sipirumi, много мислех и за хоум дей кеър преди да я запиша в този. Понеже имам все още опцията, изчаквам да видя дали ще се променят нещата до седмица-две. Обаче се опасявам, че ако това стане, ще сложа още сол в раната - пак нови хора, нови деца, нови порядки. Самообвинявам се и аз, безспорно.
Pixie, за жалост ходи на дей кеър, защото аз се самоангажирах така да се каже и нямам избор. Изчаках да мине зимата, че да намалеят болестите поне.

Извинете, че се унесох в приказки, само споделям. Благодаря ви! 

най-важното е положителното мислене . ако чустваш, че трябва да лежиш, леж. няма да излагаш на риск на дани сестричката, я !


обяви, че е решила да ходи в jesuit-а, но още не съм и занесла потвърждението и естествено скромното чекче с $500 депозит, който не подлежи на връщане ако случайно си сменим решението през лятото... на всичко отгоре и дружката, която не искаше да ходи там, май започвала да размисля и малкият шанс моята щерка да не навлече рицарската броня става още по-нищожен  .
иначе при нас магнета не подлежи на наследственост. всяко дете си кандидатства за себе си, участва си в лотария на общо основание. само summa-та, в която са в момента, има някаква благосклонност - понеже има две такива училища в дистрикта, ако семейството има едно дете в едно от училищата и второ се квалифицира, задължително ги слагат заедно в едно и също училище. но ако не се квалифицира, това че сестра му или брат му е там хич не е го стопля.