Не спирам да плача....

Изчетох темата,аз нямам 3 деца,и с едно съм полудявала,но твоето ще е тежко положение ,докато спи малкото  лягай и ти,почивай си,аз поне по себе си съдя че докато вися във форума се разтоварвам но и изморявам, човек си има нужда и от почивка,активна
 Ако спреш със кърменето,няма ли да ти е по- лесно,да пийнеш едно кафе,на разходка,или просто да не си залепена за детето,защо още и вечер се кърмите 
 няма ли други майки със деца наоколо,да се сприятелите,да излизате да си играят,и ти така ще се разведриш,не е страшно да завържеш запознанство със нов човек,пробвай
 
Наистина лошо че не можеш да пуснеш по голямото на градинка,но това до кога ще е/Поне събота и неделя да го взима някой бре Ужасс

За мъжа какво да кажа,ти си го познаваш,трябва да намериш подход,нали знаеш мъжете с усмивка и с хитрост се въртят ,поразкраси се малко,обърни внимание на себе си,но не само докато го четеш и да се съгласиш,а го направи,ще ти се отрази добре,Вана ароматна отпускаща,фризьор,козметик,обиколка по магазините,сприятеляване с някоя майка,някакво хоби,филм,намери време,както намираш за форумите така има време и за теб,но " улисани не си го доставяме "

Баткото да погледа  за 2 часа децата, вие излезте,дори и в квартално кафене, заведение,само двамата,говорете си
И наистина повече ако ти помага ще ти е по лесно и мъжът и баткото,не може да не може да пуска прахосмукачка

Имам една колежка та тя казва: Свекърва ми така си е научила мъжете,че като отивам веднъж да забирам моя да излизаме(още са били гаджета),ТЯ(свекървата) седи на фотьойла,мъжът и готви,единия син пуснал прахосмукачка,другия син мие чиниите!А тя казала-ми за какво са ми тия трима мъжа,ще ме гледат аамаха аз жена ли съм 

Чак сега сметнах, че големият ти син е на 16. Хващай го здраво на работа заедно с таткото. Преди момичета са дали добри съвети. Аз съм от вашия район на разположение съм ако решиш, че имаш нужда от помощ.

намери начин да го накараш да се занимава повече с тях. най-вероятно като му се наложи да го прави редовно известно време, после ще му хареса и няма да можеш да ги отделиш. моят мъж не беше чак такъв тежък случай, пирони винаги е забивал без да го подканям, но домакинска работа помага само ако го моля настоятелно, разбирай досаждам... и не му минаваше през ума, че може да нахрани деца, да излезе с тях на разходка, да направи каквото и да е сам с тях докато преди три години не тръгнах на работа в 6.30 сутринта. наложи се той да ги буди и изпраща на училище и градина. първите два-три месеца беше ужас в къщи - все крив, все намусен, ама къде ще ходи? полека-лека свикна и тази година дори стои до 10.30 половина с малкия в къщи, защото тогава му започва училището. и не само свикна, но му и харесва, макар да не си признава. където и да тръгне търси някое дете да го придружи. ако някоя от девойките се задържи по-дълго при приятелка, току пита няма ли да се прибира и нарежда "обади и се да питаш дали не трябва да ходя да я прибирам..." но привързаността не пада от небето, трябва да се създаде. и като бонус започна и чиниите даже да мие. ако успееш да го накараш да ти влезе в обувките и отношенията ви най-вероятно ще се подобрят.
успех, мила! дано намериш мир със себе си.

Момичета, попрочетох малко насам натам във форума и да ви кажа, това също много ми помогна, даже се смяях много на постовете по една тема.....Днес за пръв път от много време се позабавлявах, макар и малко....Ще впрегна аз силици, пък ще видим....
Много съм благодарна на всички ви, иска ми се да влизам повече, за да помагам на другите , не само с мен да се занимават....Не обещавам, че няма пак да се сгромолясам, но ще послушам съветите ви и каквото успея да постигна ще е добре дошло....Прегръщам ви и целувам наред.....

Много се зарадвах като прочетох поста ти  Има проблясъци значи  Аз, за съжаление съм в Банишора, така че съм ти малко далеч да влачиш децата, но може да се възползваш от услугите на мамата от твоя район, писала по-долу. а при мен да дойдеш на кафенце, да поклюкарстваме  (ама набарах на хляба мекото пак  )

Влизай тук като ти стане мрачно настроението, ще бутаме по едно рамо    Ама не прекалявай, наистина с компа, че изморява доста, нищо че психически се разсейваш 

Пак те подсещам да изпързаляш някоя вечер мъжО и да се измъкнеш за половин един час от къщи, пък да видим какво ще му стане (освен това, което попринцип му става  леле изпростях вече по това време на деня, ама ще ме прощаваш  )

Пиши какъв прогрес постигаш по въпроса, ще чакаме с нетърпение 

Аз също си спомням предишни твои теми,в които ми звучеше толкова депресирано и изнервено,моля да ме извиниш,че ти припомням,но единият път наистина пишеше за самоубийство,а тогава мисля,че беше още с 2 деца.Сега вече с 3 сигурно е още по-трудно,но решението да ги имате е твое и на съпругът ти,значи трябва да се справите,ти почти успяваш,малко само трябва да се промениш.В смисъл-бъди повече егоист(някой ти го беше написал по-напред),знам,че не е много правилно да поизлъжеш мъжа си(аз на това му викам благородна лъжа ),но примерно казвай му понякога,че не ти е никак добре и той да погледа 2-те малки деца(най-големият виждам,че е достатъчно голям),а ти си легни и почивай,на мъжа ти нищо няма да му стане за 2-3 часа с децата.За големият ти син и другите са ти писали-накарай го да помага повече,знам,обаче,че е много трудно и моята голямата е на неговата възраст и освен да стои пред компютъра,друго почти не иска да прави .Може напр. да разхожда за 1-2 часа средното дете,докато малкото спи,а ти да си гледаш някой филм примерно или да сготвиш спокойно.Или да ти пазарува по списък от близък магазин,или да отиде да плаща смектите с точни пари.Има варианти всякакви.Но не се предавай,мисли вече първо за себе си,уважавай себе си,за да можеш да се съхраниш и да си гледаш спокойно семейството.Дано ти помогна дори и малко със съветите си.

Напълно разбирам как се чувстваш. Разликата между 2-то и 3-то ви дете е много малка.
Давай повече задачи на мъжът си. Или ще се изнесе, или ти ще поемеш малко въздух. Все пак не сме роботи и не може да се справиме с всичко. А децата са 50% тяхни. И аз изпадам в подобни състояния понякога. Много е трудно с 3 малки деца. Преди няколко седмици обявих бунт, защото мъжът ми заяви, че какво толкова съм правила по цял ден. 3 дена не готвих, мих, прах и тн. Само седях пред компютъра. Да се оправят. Дано да е осъзнал какво правя. Той приема дребните неща за даденост и не се впечатлява от вечерята или изчистеното или... Да не говорим че се опитвах да работя нощно време, за да може да си плащаме сметките...
Та и в нашето семейство има реорганизация. Момчетата си подреждат сами стаята - колкото могат - толкова. Мъжът ми мие чиниите, когато закъсам и не мога да стигна до тях. А аз гледам да излизаме по-често.

Ще оцелеем. Даже може да се сплотим повече в трудностите.

не ме разбраха в многодетната тема, дано теб те разберат, ако пишеш там. само който е имал такова дете - като средното ти - знае какъв ад е. имам две деца и исках трето. но едва ли ще стане. една година след първото секцио никакъв секс. бяхме тотално скапани с мъжа ми. дъщеря ни е много трудно дете. сега за щастие се оправя като характер, но....знаеш какво е. после по 1-2 пъти в месеца. без помощ сме и сме каталясали. нямаме даже наследствн апартамент, този го изплащаме. за всичко мислим сами,никаква морална помощ нямаме от близките. много е тежко, сякаш си в безизходица. но надежда има. гледам да правим неща от които не се изнервям, да излизаме на вънка, да мисля как ще прегърна мъжа ми, дори само в мислите ми. мисли за нещо хубаво! напоследък се улавям колко зле съм се държала на моменти с дъщеря ми. тя не го заслужава ! разбирам вече че от изнемогата всичко да свърша сама и че съм нямала един ден почивка за мен си, явно н есъм подходила по правилния начин с нея. сега се опитвам всячески да си поправя грешките, особено да не й крещя или повишавм тон, защото имаше период в който трябваше да викна за да ме чуе.  сег амегледа в очите и ми казва мамо защо ми се караш или мамо защо се ядосваш и аз се чувствам ужасно. гледам тези моменти да са много рядки с тенденция да изчезнат. но явно 4-те години безсъние и умора си казват думата. вече ми е по лесно с децата и съммного по уравновесена и спокойна. ако имаше кой да ни помогне с децата докато са малки щеше да е съвсем друго.
ако можеш давай децата на бабите, много ще си починеш. вечер се гушнете с мъжа си дори за 1 минута в хола докато гледате децата как тичат. так асе започва отначало...

Алекса, ако това със самоубийството е вярно, ако сериозно са ти минавали такива мисли, то обърни внимание на постовете на b^s .  Работи и по другите въпроси, споменати от съфорумките, ако ти е възможно. 
Мислите за самоубийство са наистина сериозно нещо и не трябва да се пренебрегва. 

Чета темата с интерес. Въэхищавам се на мамите, които са успели да включат трудните мъжища в семейния живот  .Сигурно единственото, което е нужно, е упоритост. Да не спираш и да не се отказваш, когато нещата изглеждат безнадеждни. Да вярваш в себе си.

Да, колкото и да е срамно за мен, мислите за това да изчезна са доста упорити понякога.... Успокоявам се с мисълта, че съм много страхлива и едва ли ще направя нещо, освен това обичам децата си и това е най-мощния стимул за живот при мен засега....
Всъщност аз съм отчаяна не от децата и грижата за тях, просто се чувствам неудачница....И има защо, аз съм си виновна за много неща....Прекалено много залагах през живота си на любовта и приятелството, а то какво стана.....Просто не стана както исках...
И пак да кажа - никого и никога не съм манипулирала със заплахи за самоубийство.....може би наистина съм депресивна по характер и трябва да се консултирам с психолог....

Наистина гледай да се консултираш с психолог. И искам да ти кажа, че положението няма да е вечно такова- рано или късно ще почнеш работа, ще смениш средата и ще живееш на пълни обороти. Просто не се вглеждай толкова мрачно в нещата, това положение е временно и ще свърши.   

Ами естествено, че не е станало както искаш. Това е животът.
От грешките си човек трупа опит, не е нужно да съжалява.
Като гледам - на една възраст сме, аз пък да ти кажа ли колко близки хора изгубих до 25-тата си година и какво точно съм преживяла? Защо си мислиш, че при останалите хора животът е идеален?
Спри да се самосъжаляваш.
Ако не можеш да си помогнеш сама, задължително потърси помощ от специалист!

Отбии малкия като за начало. Пусни го на ясла, големия на детска и си дай поне един месец възстановителна почивка. Аз съм също депресивна и като опитна в областта ти казвам: Намери време за себе си, спортувай, измисли си хоби, постави си някаква цел и я гони. Не знам обаче с апартамента и шума наоколо как ще се справиш. Аз не бих могла да живея на такова място. Живея на тихо и въпреки всичко се дразня, когато едва съм приспала децата и свеки се развика по двора и ги събуди. Не бих живяла в блок с комшии с тези бебета. Иначе с апартамента ще свикнеш като си го обзаведеш по свой вкус и си създадеш уют

Моят е същия, само дето не ми звъни да ми каже, че му е жал за мен, то и не му е. Бе я да се стегаме и да си живеем живота, мъжете да си гледат работата.
А кърменето хич няма да ти лиспва, споко, свиква се и после ще се радваш, че ти се е махнало от главата. Детето е голямо вече, спокойно можеш да го отбиеш