"Смешно" ли е раждането? - 1

Честито бебче, да е живо и здраво   

Честито

За смешно едва ли мога да претендирам, но за забавно определено.
На 30 април около 13,30 ч., както обядвахме с мой колега, усетих леко подмокряне и стягане на корема. Не ми се ставаше от масата обаче - този вкусен хек оставя ли се така? Прибрах се след обяда в кантората, от там на колата и вкъщи да си събера багажите. Нахвърлях всичко в саковете, изкъпах се бързо и звъннах на майка ми да прибере баткото от яслата, защото имам работа. Жената дори не ме попита къде ще хайманосвам пак. Малко след 16 часа успях да се кача отново в колата и бегом към родилното. Ситуацията вече ставаше напечена. Попаднах в задръстване на Панаира. Само се молех да минем по-бързо, защото не знаех до кога ще издържа. Почти стигнала до Окръжна болница, установих, че са засипали два от ръкавите, които водят до входа й. Щях да ревна вече от отчаяние - бях на по-малко от 200 м. от болницата, а не можех да влезна в нея. Все пак не си позволих да изпадна в паника и се върнах през изхода за КАТ. Само от там можеше да се мине вече. Паркирах си пред болницата и със все багажи директно в приемен кабинет. Като ме видя акушерката, само изкомандва "Слагай нощницата и бегом в родилна зала". Щях да й счупя ръката от стискане, така ме напъваше вече. Едва влезнах в родилна зала и точно пред стола ми се спукаха водите. Изсипа се една тиня, която още повече ошашка екипа. От всякъде влизаха лекари, санитари, акушери, сестри ... Родих за 5 мин. Нямаше време за клизми, системи, обезболявания, тоалети .... просто за нищо. Как изобщо стиснах до стола навреме - Господ ме запази. Влезнах в родилна зала в 16,25 ч., а в 16,30 ч. Ема вече ревеше на воля.

На всичкото отгоре се оказа, че докато съм карала към родилното, зад мен е шофирала и една от санитарките в родилна зала, която застъпвала на смяна сега. Като ме видя вътре и взе да се кръсти. Започна да разправя как си мислела, че нарочно карам бавно, когато наближа кръстовище, за да мина аз на зелено, а колите след мен да останат на червен светофар. Накрая не издържала и взела да ми бипка, но кой да я чува. Единственото, което исках, беше да стигна до Окръжна. Просто много внимавах като наближа кръстовищата, да не ме засече някой идиот на ляв завой и да ме остави вътре. Исках да минавам на чисто зелено, за да избегна всякакви възможни конфронтации с други коли, защото наистина щях да родя в моята накрая.
След раждането всички ме знаеха като момичето с колата и само ме наобикаряха в стаята да си поприказваме и да ми начудят на акъла как така съм тръгнала сама. Ами като мъжът ми беше в командировка и пътуваха към Пловдив, баща ми на работа ... такси ли да хващам?

Пожелавам на всички бързо раждане като моето. Нека обаче е по-безболезнено и по възможност без много шевове.

Е, как да не ударя едно Бейлисче в твоя чест? Страхотна си

На 7 май родих бебчето си и всичко мина толкова бързо, че нямаше време нито за сълзи, нито за смях. Обаче след благополучната му поява трябваше да се "закърпи" положението и лекаря се зае с тази работа, а акушерката застанала от страни и се възхищава от творението му: "Мммм, красота! Леле, леле колко хубава стана - само за изложба!". Напуши ме един смях като си представих как ходя да се показвам по градове, села и паланки и като се разтресох май развалихме хубавата работа ...

ани и при мен беше подобна ситуацията. бях ангажирала двама лекаря и докато единия ме зашиваше другия само гледаше и повтаряше "Леле.. браво Славейко направо я направи като нова...браво браво " 
и още нещо една седмица преди да родя ми беше излязъл един много неприятен херпес на долната устна. по време на раждането вече в пика на контракциите и към края на постигането на желаното разкритие застанали двамата доктори и коментират " еми тя Калинчето си ни е голяма хубавелка...  да да ...ама пък с този херпес баш сега ли ... ' 

Бях zагубила дирите на таzи тема, но се zаписвам пак да я следя 

Извинявам се за спама, ама като си с хепрес по време на раждането не е ли задължително да си секцио?

ами родих нормално. доктора прецени че вече е преминал периода на херпеса т.е. само раничката трябваше да зарастне(става въпрос за херпес на устата ако не се е разбрало )

Божее, помислих, че за генитален  .

Много хубава и весела тема На мен ми стана смешно като се раждаше първата ми дъщеря със секцио. Носи ми го акушерката бебето и ми го показва отдалече и вика - разпознайте пола. И ужасно строго прзовуча. А аз, естествено, бях доста шашната и без това, още ме шият и т.н., а и съм много късогледа. И викам много несигурно - момиче... И тя ми отговори: Правилно! И си го отнесе... А аз останах да се чудя туй изпит ли беше, какво ли...

Тази тема ми е много сладка,но и аз понякога й губя дирите.Затова моля някой да ме светне- как става търсенето по дадена тема ?

Кликваш "Нови отговори на моите публикации"

И на мен ми е любима тази тема!!!
Моята историйка е от лежането за задържане.Та лежим си 4 момичета в стая и всяка си крепи коремчето, всеки ден запис на тонове, всяка седмица - кръв и урина.На едно от леглата е бразилка, която говореше доста високо и на персонала и по мобилния си.Та рано-рано сутрин преди закуска идват да точат кръвчица, нагласява се сестрата,ръката ми е на юмруче, памучето със спирт, целиме вената и...тъкмо да ме бодне и се чува едно "ОЙ!" И двете подскачаме - тя ме гледа мене, аз я гледам нея, тя се чуди защо викам а още не ме е убола, аз се чудя че тая жена мен боде а тя вика...Накрая се разбра че бразилката си вдигнала мобифона и на португалски "Ой" било "Ало".После все се хилехме с тая сестра като се засечем по коридорите.

Втора случка - наложи се да изляза от отделението и да отида до съседното - но док е разпоредил да съм на режим номер намкойси, което знаело че мога да изляза само с придружител и на инвалидна количка.Идват две сестрички и почват да ме настаняват в количката, аз протестирам, неудобно ми е с големия тумбак да се нацедя в тая ми ти количка, а имам и системка да си татразя с мене.Както и да е нагласяваме се ,но аз решавам, че ще ми е по-лесно ако си сложа краката на стойката за системата, която бутам пред себе си - тръгвам да стъпвам на крачетата на стойката ама те ли по-височки, аз ли заметнах крак високо - като се обърна тази ми ти количка и се оказах с поглед в тавана и положение на кит изхвърлен на плажа - не мога да мръдна на никъде.Сестричките пребледняха, прежълтяха, опитват се да ме вдигнат, държат ме за главата, за корема -смут и паника!На мен нищичко ми нямаше, ама те страшно си изкараха акъла.

   я да чета смешки,че  хвана ме шубето вече!