"Смешно" ли е раждането? - 1

 
смях, голям момичета!

Аз покрай моето раждане смешни ситуации не мога да се сетя, но се сещам една моя приятелка какво ми казваше преди да родя, тя беше родила малко преди мен - аз вика като ходех по голяма нужда докато бях бременна и се притеснявах да не родя в тоалетната    а после като дойде раждането  какво ти.... то си било голям зор   

Темата е страхотна! 
 Преди 6 години беше първото ми раждане. Преносвах с няколко дни и ме взеха в отделението. На 4-я ден от престоя ми ме качиха в родилно да предизвикат раждането със система. Започнаха контракциите, минаха около 12 часа, а бебето не искаше да излиза. Акушерката ми вика -Излез в коридора да се разхождаш, никой няма да ти се скара. Излизам аз и точно срещу предродилна зала гледам една врата с надпис "Склад ПАЦИЕНТИ"  Тръгнах да се разхождам и си викам Е къв ше е тоя склад пациенти....сигурно там събират мръсното бельо от леглата или нещо подобно. Връщам се обратно и викам, чакай пак да погледна, прочитам този път внимателно "Склад ПЛАЦЕНТИ"  и като ме напуши един смях. Влизам в предродилна нахилена до ушите и акушерката ми вика Кво се хилиш бе майче, да не видя някое гадже по коридора? Разправям аз за моя склад пациенти и тя през смях Аха, такива като тебе, дето не щат да раждат там ги хвърляме!
 И понеже престоя ми в предродилна зала трая 32 часа, докато се разбере, че детето няма да се роди и трябва да ми се направи секцио, се нагледах и наслушах на родилки. Имаше едно момиче, легнало на леглото, със силни контракции, вдигнати крака и подлога под нея. По едно време милата взе да крещи Не мога доктореееееееееее, ще се изходяяяяяяяяяяяя! А то били напъни.
 Смъкват ме в операционна зала за секцио, минавам по коридора и гледам наредени мъжа, сестра ми, майка ми, всичките с едни пепеляви лица от притеснение, аз ухилена до ушите им махвам за поздрав и вилзам в залата. Анестезиолога като ме видя и вика Аааа, дайте по-голяма маса, тая няма да я събере  После настана един хаос, една сестра ми дърпа ръката да вкарва система, друга ми дърпа другата ръка да ми взема кръв, трета ме кара да подписвам нещо си, анестезиолога ме разпитва имам ли някакви алергии....а лекаря през цялото време ми вика Погледни ме, погледни ме.....НЯМА ДА ВИКАШ! Кога съм викала.....така и не разбрах.
 Сестра ми ми разказва, че след секциото лекаря излязъл рошав, потен и ядосан и казал Как може да правите такива големи бебета беее? 
 Юнакът беше 4300 гр. и 52 см., според мен има и по-големи, ама..... 
 Сега, края на май ми предстои второ раждане. Всички лекари казват, че пак ще е секцио. Дано е по-забавно и от първото
 Леко раждане и здрави бебета на всички бъдещи майчета 
 

Благодаря ви за хубавата,забавна и най вече успокояваща тема.
Сега вече съм мн по спокойна за моето раждане.
Надявам се всичко да мине както трябва и август месец и аз да напиша нещо смешно от моето раждане.

Абе каква е тая работа с раждането и чехлите...аз родих по чорапки:)

'Аааа, дайте по-голяма маса, тая няма да я събере' много интересен 'хумор' от страна на анестезиолога     

Страхотна тема,голям смях 
Прочетох тази и сега започвам  старата.Страшно ме забавлява и отпуска,че нещо доста започвам да се плаша от наближаващото раждане.Дано и аз имам такива моменти и да мога да ви разкажа

Здравейте на всички нова съм в този сайт ,,,,,, аз съм бременна в седмия месец и всички около мен казват че нормалното раждане е било най добре и за майката и за бебето но кажете ми като ме е страх толкова много как да стане тая работа.........

миличка всички умираме от страх - нормално е . не го мисли много 
прочети цялата темичка и ще видиш че може да бъде доста забавно въпреки болките   

Много готина тема. 
Много е важна позитивната нагласа.
Аз си спомням една смешна случка на финала вече в родилна зала акушерката разправя покрай поясненията за напъните - хайде сега двамата с доктора заедно.  Пък и целия екип бяха много опитни и големи шегаджии. 

  и какво стана доктора напъна ли се и той? 

Аз отидох по стечение на обстоятелствата в болницата чак с пълно разкритие, нищо че е на 10 минутки от нас. И докато отихвахме обяснявах на мъжа ми, че ако още 2 пъти ни хване червено на светофара ще ми изпадне бебето в крачола на панталона. Върха беше как някакъв дядка на една бариера в болницата ни искаше левче да влезем ....идваше ми да излезна и да го смачкам. Та отиваме в болницата и екипът ме чака на асансьора (лекарката ми им се обади да ме чакат), само се събляках и ме вкараха в предродилна зала, след бърз поглед се оказа, че съм направо за родилна, без клизми и ред такива щуротии. Та лягам аз и шефа на отделението започва да ми се кара пукайки водите -"Ти бе момиченце, още 10 минути ако си беше постояла щеше да си родиш у вас като в древните времена, каква работа имаше, че чак сега идваш?" и аз отговорих честно "Ами мих си косата, страх ме беше и така...." Започваме раждането и акушерката ме пита кое дете под ред ми е и аз си казвам, че е първо и тя  , направо не искаше да повярва, че съм чакала да стигна такова разкритие вкъщи.
Та тече раждането и аз си говоря с единия лекар пъшкайки (раждах нормално и без упокйка), по едно време ми казват, че още 2 напъна и ще го изкарам, но аз отговарям невервайки "Да бе, да, то ако така се раждало...." Раждам за около половин час, къпят бебето и аз си казвам - браво на мен и без шевове родих, но изкараха 2 цвята конци, питам невярваща "Тия конци за кой са", те ми отговарят, че са за мен, а аз "Е, как ще са за мен като не сте ме рязали". Оказа се, че съм доста срязана и ме бродираха повече време, отколкото раждах. Та вкарват ме в следродилна и аз започвам лаф с колежката по легло, акушерките ме питат "Ти обади ли се на мъжа си?", а аз "Не, трябва ли?", те "Ами обади се да те чуе.", аз "Ами кажете му че съм добре, то и телефона ми е в  него". По едно време се чува - "Тоя синия телефон чий е?" Оказа се, че през цялото ми раждане звънеше телефон като с моята мелодия - е моя бил, мъжа ми го дал на акушерките като съм влизала.Ами при мен болката беше като при много тежък месечен цикъл, определено се търпи. Родих на обяд, след 3 часа можех да си седна спокойно на бродираното дупе (с епизиотомоя съм), а в 19.00 си взех душ. Не мога да ти опиша като родих колко добре се чувствах - нищо не ме болеше, кипях от енергия, сигурно 5 часа говорих по телефона. Бях готова да стана веднага от леглото, на което раждах. Така, че живот и здраве следващия път пак, ако всичко е нормално ще раждам така.

здравейте днес родих а втри път.ама весели момент нямаше време.Приеха ме в 10.30 с изтичащи води и  14 бях с 5см разкритие и 15-10 едва се качих на магарето и в 15.15с един напън родих.Даже докато кажа една псувня за таткото от сорта "да ти се невиди" и ми зъмрзна уста на "да ти се" и с един напън само бебо се роди и се изцепих ей манго роди се и лекарите бурен смях. еми това е

Честито!!! 

да не изпусна, а утре ще се включа