"Смешно" ли е раждането? - 1

Олче, тоя анестезиолог направо ме уби! Не мога да спра да се хиля от 10 минути, че и мъжа ми с мен!

Ей Олче,разби ме бе душа
Голям ентусиаст този анестезиолог,как така не му запомни името,ти такава реклама му направи
Айде,надявам се скоро и от мене да има включване

И да ти е жива  и здрава   малката сладурка Елина 

Олче, то цялото им отделение са като от някоя комедия- каква е била тази смяна
Но наистина анестезиолога води класацията

Весело им беше на хората... Пък и на мен покрай тях.  Не мога да се оплача.
Наистина съжалявам, но не го запомних тоя образ. Ако тези дни има друга мама, раждаща в Шейново и се разпише тук, ще се разбере името на въпросния лекар. Гаранция, че ще се изяви на бис.

 

Аз писах за моето първо раждане в предишната тема.Сега съм на стартова позиция и се надявам скоро да имам с какво да се включа!Пак се посмях с глас и сълзи Екстра ми дойде, че ме гонеше шубето!

Данайка, направо ме разби с тия  2 клизми Ма нищо де, като дават хората
Олче, дано попадна на тоя пич, че миналият път докато се появи анестезиолог в залата ми се разчекна устата да питам дали ще идва таката особа в залата

Моят термин е за средата на май месец и се надявам да мога да се разпиша тук и от собствен опит, а сега една случка от професионалния опит на баба ми, която дълги години беше акушерка в АГ Варна. Тя не е точно за раждане, но е от АГ бисерите и за това реших да я споделя!
Започвайки разказа баба ми уточнява,че принципно циганките МНОГО рядко имали проблеми като течения, възпаления, а още по-рядко и извънматочна бременност.  Но тази циганка, за която разказва идва  в АГ-то с извънматочна бременност и се пада на един от доцентите да я преглежда. Вижда човекът,че е такава ситуацията и й казва, да се качва към операционната,че ще я оперират по спешност. Отдолу обаче вика Ачо /мъжът й/ : "Ади бе Айше, какво става, айде да си одим!", а тя "Абе Ачо доцентърът ме прегледа и каза, че няма да я бъде мойта, щото имам екстра путарина!!!" А Ачо "Ама как ще те пипа тоя доцентър и как ще ти казва,че имаш екстра путарина?????"" Тръгнал човека да търси "доцентъра" по етажите, добре че чичкото от портала тръгнал след него,че предотвратил саморазправата

Значи гледам си аз филма Лавина и точно на сцената с лавината...ми изтичат водите. Цял живот ще се хиля на това, а може би и при споменаването на Мальовица. Ей, трябва да го посетя тоя връх...

Отиваме в Тина Киркова (по-ме кефи комунистическото име) и на вратата казвам на бодигарда- ще раждам. Той: сигурна ли сте? Аз: Да не сте лекар?

По средата на нещата лекарят минава над леглото ми и забърсва нещо с ръка от рамката. Аз: Това да не е гаден черен паяк? Докторът: Не, хлебарчица, имаме си ги. Аз: Добре че не е паяк.

Другото е класика в жанра- тръгнах да си търся джапанките под леглото, когато тръгнаха да ме водят към родилна зала. После забравих откъде става качването на гинекологичен стол и за малко да се кача отстрани.

Носят ми бебето- номерът му е 3909 p.n. (абревиатурата за нормално раждане). На кораба Титаник е имало подобен надпис: 3909 on, което прочетено огледално изглежда като no pope, или "долу папата". Ех, и новороденото не се кефи на папа Ратци.

Днес си гледам епикризата от раждането- "живороден плод от ЖЕНСКИ пол". Е, не съм лекар и не играя лекар по телевизията, но бебето ми има нещо, което отговаря на описанието на пишка- и две топки към него. Утре ще се разправям дали ще сменяме пола или ще поправяме печатната грешка.

Еми това е, като за 7 часа раждане нямаше много време за смешни моменти, а имаше и някои драматични, но изходът беше добър и след половин час ще огладнее...

Ех,при мен нямаше нищо смешно.Освен това,че трябваше да ръмжа като див звяр,защото само така лекарите се вслушваха в това,което им говорех.Бая ръмжене падна...

Подсетихте ме, че при раждането на дъщеря ми имаше една комична ситуация. Бях я забравила, защото раждането не беше от смешните, а и мина вече доста време.
Два дни преди да родя паднах на улицата и понеже се изплаших, веднага хванахме такси и отидохме с мъжа ми до болницата. Таксиметровият шофьор беше отвратителен-пушеше, беше отворил прозорците и умряхме от студ, а като за капак на всичко караше като ненормален и така яко ме разтръска... Въобще не ми е било до разправии с него. Казах си, че вече със сигурност ще родя /преносвах с един ден/. Но не би. Всичко беше наред и ми казаха, че ще чакаме. Два дни по-късно получих контракции и чаках да зачестят достатъчно,събудих мъжа си и тръгнахме. Понеже той не е шофьор, карам само аз и бях категорична, че на такси не се качвам, а отиваме с нашата кола. И му викам "Таман после като родя ще си се приберем с бебето с нашата кола" Как ми е стигал кураж да мисля за после, не знам. И понеже доста ме болеше вече и контракциите ми бяха на 15 мин. решихме, че за 15 мин. ще успеем да стигнем до болницата. Или най-много с една почивка между контракциите. Все пак беше 2 часа през нощта и добре, че нямаше движение. Като стигнахме портиерът ми вика "вие уж сте спешен случай, как карате колата?" Ами и аз не знам, но се справихме. Само дето родих едно денонощие по-късно и колата ми си стоя на паркинг пред болницата 4 дни. И после беше толкова мръсна, че бебето пътува с друга, а аз сама на собствен ход. Важното е, че всичко приключи успешно нас. Късмет на всички, които тепърва ще се сблъскат с на- трудното и най- сладко препятствие в живота си!

Часът е 1.30 сутринта, приемат ме в Родилно отделение няма хора няма никой, само една акушерка успях да разсъня. Жената си свърши каквото трябваше- запис на тоновете. Понеже ми оставаше още доста до същинското раждане акушерката ми предложи да си поспя и аз се възползвах. Заспала съм и след около 1.2 часа постъпва за раждане друго момиче- от ромски произход. Момичето си е дете -17 годишно. Постъпва за раждане облечено в червено плетено елече върху нощницата и червени плетени домашни терлици върху чехлите. акушерките и казват да се свали елечето и терлиците. Виждам аз че момичето се страхува и се разбираме да спиме и двете. Така си продължихме със  спането за срамота  до 7.30 сутринта
В 8 часа вече положението се оживява. Идва лекарката при която ще раждаме, акушерки, санитарки, персонал.Минава първия преглед и разбирам аз че до 1 чеса на обяд ще родя. Аз съм доволна, лежа си в леглото и пристига акушерката, която ще ме изражда. Запазнаваме се, аз се държа много любезно с нея, изглежда ми симпатична. При което акушерката ми казва :
 - Нещо май не напредва раждането щом съм ти толкава симпатична!!!Засичай си контракциите!!!
 А аз  засичах само една две контракции и гледах часовника по- бързо да минава времето до 1 часа.
  Постъпва за раждане още едно ромче 19 годишно. В предродилна зала сме аз и двете ромчета. Двете ромчета започват един диалог на цигански и акушерките им се скарват
   -- Виж ги ти намериха се тука да си приказват ! Тук се говори само на бълграски, като се приберете в махалата там си приказвайте на вашият неразбираем език!!!
  Контракциите ми стават вече много даже прекалено болезнени, нетърпими. Акушерката ме поглежда и ми казва
  -- Нещо много лошо ме гледаш! Не ме гледай така страшно а ми кажи на колко време са ти контракциите. А аз нали не съм си засичала се изцепвам
  ---- То часовника не е верен много бавно върви времето по него!!!
Акушерката казва
--- Щом така лошо ме гледаш значи скоро ще родиш !! И вземи ги разтвори малко тези крака, как ще излезе бебето иначе?!
Аз казвам
---- Много ме боли и ще викам?!
акушерката:
--- Ами викай не ми пречиш !!
Е започвам аз с викането а акушерката ме пита
-- Къде усещаш болката в гърба или в корема?
а аз
---- В корема, някой ме коли !!! Така се продължи с въпросите от този род
 Бебето се роди живо и здраво всичко е минало благополучно и се обръщам към акушерката и лекарката.
--- Е аз непомня въобще да ме е боляло!!!
.........
Първа вечер след ражданет Часът е към полунощ и аз казвам на  съквартирантката си:
--- Тази вечер май няма раждащи?
и тя
--- Да права си, спокойное!!!
И въсщия миг се чува един зверски писък , сигурно лъвовете в саваната ще се уплашат.!!! Поглеждаме се ние двета със съквартирантката и се подхилваме.
---- Е браво на лекарите помогнали са на някоя майка да си роди бебенцето!!!
Това бяха смешните моменти от ражданета на сина ми !!! Всичко останало го запзвам за друга тема а не за тази смешната!!!

Олче, онзи с тибитейката и   ли анестезиолог е веселякът? Владеенето на диалект от Дупнишко-пернишката ос е предимство.   Не че му запомних и аз името на човека, той прави инструктажа за упойката преди рязането. Как можа точно на него да му се падне на някой толкова изследвания да са му направени, а той да трябва да ги преписва. За добро утро след секциото минаваше в реанимацията от легло на легло и обясняваше, че сме извадили голям късмет - ако той бил да сме били сигурни, че по няколко пъти ще ни боцне, защото от първи път не му се случвало да уцели гръбнака.  
Доставят бебетата пред вратата на асансьора и ние си ги чакаме, че първо ги събират във ветровития коридор, а после ги носят по стаите (имаше един случай да забравят, но това е друга тема). Та си познавам четирите бебета за стаята и ги заделям. В един момент ме гледат два чифта изразителни очи. Едната притежателка на   и моя съкилийничка казва "Това не е наше бебе" и визира най-дундавото от тях. Е как да не е, като има дебели бузки и майка му се казва с правилното име на майче от стаята ни. Е, пропуснала съм само да видя, че съм си харесала момиченце вместо моченце. Добре, че майчето на тафнатото бубенце беше голяма симпатяга и не и подейства темерутски деянието ми.  

Хайде, не че беше смешно в трагедията първото ми раждане, но ще напиша едни весели случки от тогава. МД е заведението този път.
В реанимация съм по-дълго от нужното по хуманни съображения. Мъжът ми е допускан и извън часовете за свиждане. Тъгуваме си двамата тихо и кротко. Идва на свиждане при оперирана жена съпругът й. Казват му да си сложи калцуни. Човекът е изряден - слага си ги. На ръцете.
Опериращият ме тогава лекар е влязъл в серия - реже мен. Кръвозагубата ми е огромна. Оперира още една жена - пак е проблем със загубата на кръв. И двата случаи сме били спешни и сложни. През нощта пак по спешност докарват бременна, която заради високо кръвно избива кръв ужасно много. На сутринта въпросният лекар е пак на смяна. Оглежда се. Преглежда ме мен, вижда непознатата жена. Не била негова пациентка казва, а аз го успокоявам, че всъщност много би му отивала на серията от заклани жени. Насреща ми "Их, изтървал съм значи".  

Много весела тема - да се запиша и аз:

Първо раждане - имам пълно разкритие и трябва да се преместя в родилна зала, ставам, тръгвам с лекаря и акуперката и по едно време се усещам,ч е съм боса, отскубвам се от тях и се връщам до леглото и започвам да си търся чехлите под леглото. Гинекологът и акушерката  "Абе идвай бързо тук, бе, какви чехли търсиш!" След 3 минути бях родила...добре, че си намерих чехлите бързо

Второ раждане в Белгия - преглед преди да ме приемат в родилно - акушерката "Мадам, имате 4-5 см разкритие". Аз "Супер, може ли да си ходя вече"...и пак  от акушерката. Питат ме "Епидурална искате ли?", а аз" Не, за какво ми е", ами така де, да не съм белгийска глезла Ще видят как се ражда и как се пее националния химн едновременно. Като стана големия зор, само съсках през зъби "Искам епидурална", но бях вече с 8 пълни см, вървящи бързо към 9-тия. Акушерката ме галеше и ми обясняваше как вече всичко е свършило, но аз само с крак не затропах за епидуралната, която така и не получих
Докато траеха родилните болки прекарах времето на колена на пода, вкопчила се в дюшека на леглото, като го опъвах с колкото сила имам, а мъжът ми в това време, клекнал зад мен ми прави масажи на кръста да обезболи, ама толкова силно натиска горкия, че за малко да ме вкара под леглото. За секунда си представих как изглеждаме отстрани, почти захлупени от дюшека и прихнах да се смея 

 

Благодаря за прекрасната тема

Аз ще разказвам чаак през юни,но се записвам да държа темата под око.(Аз предишната още не съм я дочела,но ще!)
При първото ми раждане нямаше смешни случки,но мина прекрасно.
Сега си мисля,че ще бъде още по-готино,все ще има какво да разкажа тук,
в тази симпатична темичка!