"Смешно" ли е раждането? - 1

Добре, че не е бил с родата

Когато раждах сина си ,доктора ми се кара:
-напъвай бе момиче,не с бузите,напрегни диафрагмата
аз му отвръщам:
-ми така ми се получава,мойта явно е в устата

          И в крайна сметка как я кръстихте? (ако не е тайна)

Абе, Фани остана ... ма смятам да я обуча как да отговаря, преди да дойда момента да и се подиграват ... 

Изчетох 78 страници - отне ми половината от осмия месец, но смятам, че това е най-смислено прекараното ми време. Записвам се само да следя, а другия месец надявам се и да разказвам...

Смешно е я 
Крача си аз из залата, побутвам си стойката със системката (чиста, никви неща) и споря с докторката - "Докторке, иска да излиза бебето!" Тя - Тц, не иска, пишка ли ти се? аз "Ми пишка ми се"... тя "Отивай да пишкаш, тъкмо да се разходиш из коридора" отивам аз, ама се връщам на бегом "Докторке, ще си изпусна бебето в тоалетната" Тя "Бе няма да го изпуснеш, спокойно, то ако така ставаше..." Аз след две минути  "Айде, сега вече иска да излезе... наистина"  Колко ми се смяха с акушерката, че все не ми се чака... И след раждането, докато ме преглеждаше пак ми се смяха за нещо, кой знае какви съм ги плещила... ма не помня 

Мен като ме приеха в болницата в 5 часа сутринта и доктора ме прегледа и ми каза, че ще родя чак към обяд. Тогава аз го питам каде може да се пуши и той вика, че може само тайно в тоалетната. Както и да е.... Свалят ме в предродилна и доктора ми казва като ми започнат напъните да го повикам. И аз понеже не знам какво са напъните, пък и не питам, та напъните започнали и аз си лежа. Доктора идва по едно време и пита - Не ти ли започнаха напъните? /явно е чул нещо по тоновете/ и аз му викам - Ми не знам, и той поглежда и..... след три минути ме преместиха в родилна зала и малко след това родих.
Точно ме шият и се чува - Дошла да ражда, ще ми пуши тука!, след това с въпросната мама бяхме в една стая, та разбрах, че докато се разхождала за разкритие излязла на балкона пред родилната зала и си запалила цигарка. Точно си дръпнала и станал скандала Тя роди един час след мен

Ми тогава не ми беше смешно, но все пак: трябваше да родя предизвикано на сутринта и затова отидох в болницата вечерта, да преспя и на сутринта да започваме. Събуждат ме с гръм и трясък и аз още сънена незнам къде се намирам. Както и да е, отидохме в предродилна, сложиха ми система, а на мен в главата само едно се върти - кафе. И викам:"Абе, не може ли така едно кафенце, само да се събудя?" и акушерките  "Какво кафе бе момиче, стой сега, ще пиеш кафе после". Обаче аз си държа на своето, и вече с около 8-9 см разкритие, боли та се не трае, но аз само за това пусто кафе мрънкам. Викам "Една глътка само, че да съм в кондиция, да съм ефективна" и тия вече започнаха да се смеят. Родих и след около два часа, аз по халат, на човек не приличам, обаче станах и питам "А сега кафенце може ли" и тогава вече започнаха да ме юркат с това кафе. Та се посмяха на мой гръб.

Като четох за "таралежа" и се сетих за една история,която ми разказа сестра ми. Тя роди миналия юли. Една жена родила бебенце с много коса. Всеки път като ходела да го взима за кърмене го познавала по косата. Обаче след нея родила друга жена бебе с още повече коса и при поредното кърмене първата хваща бебето с най-много коса и започва да го кърми. Идва другата мама и й казва"мерси, че ми го накърми, а сега ще ми го дадеш ли?"
А моето раждане си беше една смешна неделя. Отивам сутринта на тонове и се хиля като тиква. Лекрарката реши,че още няма да раждам и ме прати да се разхождам. Аз се разходих- по магазините. Връщам се пак в болницата, пак е рано още. Пита ме какво предпочитам да ме остави или да се разхождам още. Вече беше към 13.00ч и реших, че ако се мотам още ще го родя на следващия ден. С цялата си гордост се изцепвам: ако не го родя днес трябва да стискам до 03.03 и те със сестрата се смеят "какво е това 02 март, дата ли е..."  Приеха ме и се почна веселбата. През цялото време не спрях да питам какво ли не. По едно време реших че ще ходя до тоалетната и на връщане ме хванали лекарката и сестрата да ми помогнат да вляза обратно във ваната.  До тук добре, ама аз като взех че се хлъзнах и потънах цялата. След няколко секунди изплувам, хиля се и им разправям "аз пак съм тук".
След като родих се обаждам на мъжа ми да идва. Той пристига и на вратата казва:"Идвам да видя бебето" а акушерката:"кое от 15-те?" мъжа ми смело:"моето" .
На 2 ден се обаждам на мъжа ми да ми донесе тоалетна хартия. Той идва, говорим си, смеем се, донесе ми сок и други неща. Дойде и мъжа на момичето с което бяхме в една стая. След като си тръгнаха се сещам,че не си получих хартията. И й казвам, че мъжа ми е дошъл за тоалетна хартия а ми е донесъм сок. А тя прихва да се смее, нейният преди това й се обадил и й казал, че майка му е готвила супа и дали да й донесе. Тя му казва, че може. А той идва с едно кисело мляко.
Има и много други комични ситуации, но сега не се сещам.

Най - после се разписвам и с раждане №2, което освен бързо, супер леко и експресно, нямаше как да не е и смешно.

Родих за няма и час, нямах време много да се опомня какво става, но пресен спомен ми остави един хахав анестезиолог, който налетя да ме прегръща докато ми правеха .. клизмата , с думите, "... ооо, приятелко, как се казваш, ще се обезболяваме ли, или няма да се обезболяваме с тебе..." И аз  Доста изневиделица ми изникна тая особа.  Впоследствие се убедих, че това си му е маниер на работа - кръжеше като пчеличка измежду всички родилки и си предлагаше услугите (точно като магистралка ), въоражен с една капеща спринцовка, така ме напушва смях, като се сетя... Само се цепеше: "Никой да не ражда, никой да не ражда, без на мен да е обажда"... И:"Кой разбира, тук се спира"...
Като родих, лекарката, с която имах уговорка ми предложи да ме приспят докато ме шият, е тогава въпросната скица, вече явно чувствайки се потребен така се залетя към мене, че за малко да ми откачи системата.  И ми вика: "Ти наркотици взимала ли си??? Не си... е сега чичА ти ще те черпи нещо леко..."  И аз:"Ами... такова, ако може да заспя, та да не ме боли..." А той: " Отлитаааш, отлитаааш, мила, приятно ти пребиваване в Страната на розовите слонове и лилавите балони..."
Опасна скица тоя човек, яд ме е , че не му запомних името...
Излизайки от упойката, всичко ми се вижда двойно и тройно, не мога да си фиксирам клавишите на телефона, а съм се засилила да звъня на родата, лекарката ми стои до количката и ме чака да се събудя, като видя какъв поглед извадих, като отворих очи ми изцепи : "Ооо, Оле, какво стана мила, излезе ли от Матрицата вече?" И аз - Мхм, ама не си виждам клавишите на телефона. А тя: Спокойно де, ще се обадиш, нека малко да ти се проветри главата. И само ми повтаряше да не се мятам, че ще си ударя главата в стойката на системата...
Малко преди да ни откарат по стаи, лежим си на количките с една бъдеща съкилийничка и идва педиатърката с моето и нейното бебче. Сваля си на носа очилата много ми стана смешно от тоя даскалски жест и с една мазна усмивка - Майчета, я да ви ИЗПИТАМ сега... Казвайте си мерките на девойките, часа на раждане и номерцата на гривничките. И ние  Хъка - мъка, като пияни декламираме - еди си колко см, 2800, номер 3271 и т.н. И тя ммм браво, доволна съм, ще ви ги дам да ги гушнете.
После със съседката ми по стая колко сме се смяли на тоя Изпит, няма да ви казвам...

Същата особа (изпитващата ) на другата сутрин ни носи бебчетата за първо кърмене. И аз я поздравявам с Добро утро. Доста странно ме изгледа, по едно време стопли и ме застреля с думите: "Ооо, здрасти мила, извинявай, не те познах права..."

А преди това, една санитарка ни помага да станем, води ни до тоалетната и само това си повтаряше - "Дръжте ме за ръчичка, да не пльоснете по ДУПЦЕ..."

Имаше още абсурдни моменти, като ми изкочи още нещо свежо ще допълвам.

На очакващите майчета - КУРАЖ, няма нищо страшно, само е весело. Вече за втори път се убеждавам в това. Преживяване, което ти остава завинаги. И се помни само хубавото.

Последният разказ направо ме разби и ми стана любим   ...   

Олче, разби ни просто! Не спирам да се смея от 5 мин.
Искам и аз един такъв анестезиолог като твоя 

ПП - дъщеря ти има прекрасно име!   

Е от това имах нужда

Олче направо ми даде кураж и ме подготви за цирка ... само дето малкия още не ще да излиза, а аз вече търпение нямам.

И аз да се включа, може да съм полезна на някого 
Приеха ме с изтекли води без болка малко след вечерното задръстване по Цариградско шосе. Предупредиха ме, че ако не родя през нощта, ще ми дадат хапче под езика на сутринта. Цяла нощ контракции, но в 3 часа разкритието си стои 1см.-отчайващо малко. Докторката обяви - следващ преглед сутринта.
Идва сутринта и ни подканят да се редим за клизма, без излишни въпроси "не сме в детската градина". Аз - първа, да се почва и да минава. Следва прегледа за разкритие и О, чудо, шийката се е изгладила, трябва да се бърза. Докторката каза "Лягай за клизма" и аз нали не сме в детската градина, без да се обяснявам, изпълнявам. Пък и ме напъва да акам, сигурно така се прави  , клизма непосредствено преди пред родилна. Да, ама не, станах за смях на отделението, когато попитах възможно ли е да няма какво да излезе след втората клизма. Дори строгата акушерка се смя с глас... а то бебето ме напъвало!
И така, кой с една, кой без хич, пък аз родих след цели две клизми. Поне за следващия път си знам урока!