"Смешно" ли е раждането? - 1

 
evelinar моляте задоволи любопитството ми като споделиш материята на нощницата.Каква ще да е тази разработка да издържи на тези процедури

Всъщност за да се посмеете още повече - нощницата беше от тези от прабаба ми. Съвсем сериозно - като се омъжила майка ми и заедно с каренцата, прабаба ми била приготвила и 4-5 бархетни нощници - подарък за майка ми. Maма пък си ги оставила така в чеиза и не ги е докосвала, седяха си с етикетчетата и аз реших да ги оползотворя за раждането, мислех, че после директно ще отидат на боклука.
Даже по време на първото раждане, като ме зашиха и ме поляха с някакъв разтвор, акушерката се извини, че ми е изцапала нощницата, а аз й казах съвсем сериозно: "Спокойно, тя е на прабаба ми!" и докторът, който ме ши, щеше да падне от смях. После обясних как съм се сдобила с тези нощници.
След 2 раждания, при положение, че са киснати с дни в белина, изглеждат като чисто нови и по тях няма и петънце. Вече съм склонна да вярвам, че някога нещата са били в пъти по-качествени. Сега си ги пазя за третото раждане след някой и друга година, после може и на щерката да ги завещая  .
Ето да ме видите издокарана в тях, малко след като съм родила:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=99140&pid=2057795
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=220051

mamamilla със сълзи съм се смяла на "Тоя таралеж на кой е?"

mamamaqni "Та значи, аз млада първескиня (преди 13 години), юни месец. Месецът на черешите... През цялата бременност много ми се ядяха череши. Дойде юни. Ядях по 1-2 кг на ден. Кой да ми каже, че ще раждам 4 седмици предварително. Падна ми ненадейно тапата към 11 часа вечерта, но аз реших, че ми е рано. Легнах си. Към 4 часа, обаче ме и заболя. Мъжът ми тогава войник. Баща ми ще ме кара. Побърка се този човек от притеснение и реши да стигне възможно най-бързо. Аз изяла 2 кг череши... Не знам кое точно ме болеше повече. Отивам, правят ми клизма. Едвам изчаках да ми кажат - вече може да идеш в тоалетна и се започна. Е няма такова нещо... Чак акушерката се притесни. Постоянно ни напомняше, че съм дошла да раждам и в предродилна също има тоалетна. Най-после ме качиха. Аз с познат лекар (с уговорка) и като за свой човек, за облекчаване на болката ми дадоха азотен окис (мисля, че това беше, но не съм много сигурна все пак, така че ако греша, ще ме извините) - започна се втора серия - нали разбирате - всичко, което не успя да излезе отзад, излезе отпред."
събудих си мъжа докато се кисках   
 
evelinar уби ме с тези нощници  "Даже по време на първото раждане, като ме зашиха и ме поляха с някакъв разтвор, акушерката се извини, че ми е изцапала нощницата, а аз й казах съвсем сериозно: "Спокойно, тя е на прабаба ми!" и докторът, който ме ши, щеше да падне от смях."

Ох благодаря на всички майчета включили се н прекрасната тема...определено много ме развеселихте...нямам търпение и аз да имам какво да споделя с вас 

Колко е хубаво , че има такива темички    Новобранките да се успокояваме 

evelinar, нощниците са един път - вярно можеш ги завеща на идните поколения

Много весела тема !!! Дано повече момичета пишат тука.

Добре де, стига с тези записи... мине се, не мине и някой пуска "запис", усмихнати човечета... Има си бутон за известяване!

аз съм пробвала с този бутон,но нещо не се получава
но пак намирам какво да пиша,не минавам само със "запис"

Не исках да звуча нападателно, не обобщавам всички потребителки, но идва в повечко с това "записче", "много хубава темичка", " " и т.н.

 Аз направих грешката с бутона известяване ,едва смогнах да си чистя пощата.Но "запис" е наистина дразнещо.Ако наистина ви интересува темата ще намерите начин да я следите и все ще дойде време да пишете 

може да си сложите темата във фаворити на вашия комп

Почват контракциите, към 6 сутринта. Аз решавам да си мълча, да чакам, поне 7.30 да стане, да не будя мъжа толкоз рано - пак за него мисля ... става 7.15 и аз го сръгвам - не издържам "Миличко, почва се, боли ме, трябва да ходим към болницата". Той ме прегръща нежно, целува ме и ми отговаря ... "Абе, за къде си се разбързала? Я си полегни да поспим, още е тъмно навън ... " хахахаххааха  ръчкам го пак и му викам "Абе, човек, положението е сериозно, превивам се вече от болки, ше излиза". Той като се паникьоса, тръгна да ме облича и да ме носи ... Стигаме ние до болницата, аз с бойна стъпка влизам вътре, все едно ще я превземам, а няма да раждам, той след мен, като пиколо - с багажчето. Записват ме, излизаме, а лекарят се обръща към него - "Спокойно, ей ся ше пукнем балончето и всичко ще мине до обяд". Нашият паникьосан, чака отвън. Минах предродилна, тонове, бият ми епидуралната и аз - спокойна, весела, щастлива, ама няма достатъчно разкритие. Аз весела - не усещам окситоцина, щот' съм с упойчица и моля да ми дадат телефона, да звънна на мъжа ми - така и така тр да чакам, поне да не скучая. Звъня му и той "Миличко, ти си героиня, как е бебето, как си ти .... " една тирада, а аз не мога да го спра и да му обясня, че всъщност още нищо не съм направила .. и ме напуши един смях и започвам да се смея ... той млъква объркан, а в този момент вкарват второ момиче в предродилна, ама с някакви зверски болки и тя се дере като за последно ... Мъжът ми само казва с пресипнал глас "Е, това там, дето се дере не е ли бебето? ... " 
Раждам вече аз, спешно секцио, упоена съм и лаф моабет с всички. С анестезиоложката си говорим за зодии - че аз съм водолей, мъжа ми - везни, а детето ще е стрелец, та дано се разбираме с него, дано ни "приземява", че сме големи въздухари и т.н.  Тя ми обяснява, че синът и е водолей, не знае как да се справя с него, аз давам съвети, абе само дето не се разливаше бира (беше обедно време) ... И в тоя момент лекарят ни прекъсва "Оффффф, айде стига с тия женски простотии за зодии. Дай и ние да се включим. Кажи сега, как ще кръстите бебето." И аз отговарям - "Ми, мислехме да е Ния, ама решихме, че много ще и се подиграват в училище - римува се с "да ти го набия" - знаете колко са жестоки децата. Та, затова решихме Фани - от Димов, пак от произведение на български класик, хубаво, кратичко име, модерно, няма да се срамува след 20 години ... " Този човек като прихна да се смее ... и ми казва "А като и кажат: "Фани, фани ме за ... ", как ли ще се чувства?"  млъкнах, а после се разсмях зверски - за тоя вариант не се бяхме сетили ... 

  Благодаря от сърце на тези,които са пуснали тази тема....Наистина раждането ми мина леко и безпроблемно.Спомняйки си различните постове,отидох да раждам много спокойна. Смешното при мене беше след раждането: Направихме уговорка с акушерката да пусне мъжа ми в коридора,за да ме види.Изнася ме тя с носилката и отваря вратата...а от там като се засили срещу мене един циганин.....с една мазна усмивка до ушите..     Вярвайте ми,идеше ми да стана и да хукна....Успях само да се развикам: " Ама това Не е той,не е той!!!!!" Жената сигурно в чудо се видя с мене.

Ох уникална тема!    Както много се притеснявах от раждането буквално до преди минути, прочитайки вашите истории вече се чувствам МНОГО по-обнадеждена! Амин дай Боже през Август и аз да се похваля с бързо разждане и с поне някой кудош!!   

а аз понеже не можах да се справя с напъните както трябва и казах на докторката - не мога повече, отказвам се искам да си ходя. Чак третия път като се качих се получи