"Смешно" ли е раждането? - 1

Честито! Да ти е живо и здраво юначето! Моето второ дете се роди едричко - на мама слончето беше 4,100 и 53 см, но твоето юначе направо има завидни размери. Предполагам, че си родила със секцио  Пожелавам ти бързо възстановяване и много положителни емоции с бебчо.

Благодаря ти cecunka76 , първо се опитах да родя нормално , защото ме е страх от операция но докито накрая не издържа и ме резнаха а аз се почуствах като коледно прасенце                   Сега сме добе  ядем и спим .

Как съм пропуснала да се запиша тука? 

Първо раждане, нормално. Юни 2004 г. Аз скачам кат младо яре, термина ми след 2 дена, ни на апарат, нито на усет контракции. Лекарката ми на последното мерене на тонове ми вика: - Мила, ти ще преносиш. От понеделник - всеки ден на тонове. А сега се разходи в това хубаво време, и приятни събота и неделя. Ако има нещо - звъниш независимо от часа.
Уведомявам миОто, решаваме с него дружно да се разходим и да си купим бойлер, че баш около термина се очертаваше двуседмична профилактика 
Бойлер не харесахме, но още същата нощ къмто 4 някъде да е било, ставам аз за дежурното н-то ходене до тоалетната и установих, че ми изтече запушалката. Викам си аз - дира съм изчела, Бг мамата - също, значи и 2 седмици може да минат. Няма страшно. И решавам, че няма да будя миОто, ами ще си спя.
Хубаво, ама усещам нещо кат менструални болки, викам си - не може, пишат, че много боли, мен като на цикъл ме изкарва, ама ... не мога да заспя. Ще будя миОто.
-Мило, май ще раждам.
-Абе мило, няма да раждаш, я заспивай и не се занимавай с глупости, остави ме да спя.
 Аз  Ама викам си - щом казва, я да си заспивам аз. Сигурно са подготвителни.
Подготвителни, ама нЕкой друг път  Будя се аз към 5 и нещо, ама наболва си вече, ставам, минавам за пореден път през ве це-то. Снощните черешки напират да излизат. Викам си спокойно - ей зат'ва те е боляло, лакомийо. Хубаво, ама тц. В 6 вече не издържам, яко ме наболява, но аз не губя дух, а вече решавам, да събудя трайно милото, че да ме кара. Почвам го аз:
-Мило, май раждам.
-Оф, стига си раждала, остави ме да спя.
-Ама аз наистина раждам.
-Не раждаш.
Виждам аз, работата отива на зле... миОто не иска да се събужда. Викам си, сега ще му настъпя достойството, ще се събуди.
- Мило, ще ме закараш ли в болницата?
-Не, лягай да спиш.
-Добре, аз пък ще звънна на тати да ме закара, щото раждам.
Милото с лъвски скок става от леглото.
-Ама що не каза?????
Ха добър ден, аз пак виновна. Почва къпане, оправяне, обаче никой не се сеща да засече контракциите как са, ама аз отчитам, че стават все по-болезнени, та ми се струва, че процеса върви.
Обаждам се на баща ми и известявам, че ще раждам. В това време, майка ми (лекар) е нощно дежурство. Баща ми уведомил половината свят (часът е вече около 7) и ми вика - майка ти отивам да я прибера, тя иска и тя да дойде. Викам хубаво, ще ги чакам.
Междувременно събирам частично багаж, милото ме изкъпа - профилактика, полива гОркия и ме държи да не падна, че имам контракции. Суши коса. Става вече къмто 7,30- 7,45. Никой не мери на колко време са контракциите, но на мен ми намирисва, че е време да се тръгва. Да ама мама звъни - моля те чакайте ме, аз да те видя как си.
Става 8, майка ми пристига, аз се сещам, че ако ме питат на колко са ми контракциите не мога да кажа. Милото с часовник и ръка на корема мери. В един момент боен вик:
- Ама контракциите са на 4 мин. Трябва да излитаме.
Майка ми - това е 8-9 см разкритие, ще роди в колата. Почва статистика накратко, докато слизаме в асансьора за смъртните случаи и за възможните усложнения с вероятност 1 на 40 милиарда раждания  Аз се хиля като репа.
След 5 мин сме в болницата, където установяват 7,5-8 см разкритие, клизма- опаааа забравила съм кърпички и тоалетна хартия  , а пейзажа меко казано оакан  Баща ми лети и купува 3 стека кърпички, чак се засегнах за такава дрисла ли ме имат, а то било за да си имам    и ме набутват в родилна да си чакам, щото за деня съм първа ,и както по-късно се оказа единствена, родилка.
Окситоцинец и следва пукане на мехур. Изтичат водите и следва въпрос:
-Колко кг си, да си сметна обезболяващото.
Твърде неудобен въпрос, бях качила 35 кила. Мрънкащо отговарям:
-Еми... преди да ми спукате водите бях 100, ама сега съм по-малко 
Бурен смях в родилна зала - 4 бр, лекари и 2 акушерки. Аз  и питам:
-Ама защо ми се смеете, аз реших, че има значение 
-А лекарката ми едвам дишаща от смях ми вика - около термин те са 200 мл водите 

Второ раждане. Ще е секцио. Баш януарските виелици 2010 г. Стуууд, че си е таковало таковата. Аз цял ден по последни прегледи, планираме секцио, правим ЕКГ, изследвания, чудесии. Тест за упойки. Асансьорът за 3 и 4 етаж не бачка без служебна карта за етажа. И аз нагоре - надолу, иди ми дойди ми. Прибирам се вкъши, ама не знам къде се намирам. Лошо ми е, не мога да ям - демек загубила съм апетит, сериозно се притесняваме да не съм болна. Цял ден лежах и си дочитах 4 част на Здрач. Става към 7, милото и голямата се прибират, аз се надигам да им сложа хапване. И изведнъж викам- абе т'ва бебе какво направи, щот така стана, изрита ме в пикочния мехур и се напишках. Ама отивам във тоалетната - к'во беше това пишкане, тече сума време. Мъжа ми, този път адекватен, ме поглежда и се светка - жена, това са води, не може толкова време да пишкаш. Викам да бе, знаеш ти колко време се пишка. И ми присветва: околоплодните води миришат сладникаво. А пиша всички го знаем как мирише. Обирам с тоалетна хартия малко - викам айдееее, милото позна. Раждам. Идва след 2 мин той и аз казвам - прав си братО, води са. Айде къпане, чудесии. И изведнъж викам - абе аз как ще раждам? Ние говорихме за планирано секцио, а ако решат да родя нормално? Споделям притесненията си с милото, а той ми вика - хмм, верно не е ясно. Пристигаме в болницата, а мен кукувицата ме е страх да попитам  И преобличайки се чудя как да се пазаря 
Както и да е, де, те хората като бяхме говорили за планово секцио, го трансформираха в спешно 4 дена по-рано.
Та операцията започва. Антестезиологът - страааашен пич. И много забавен. Почва ме от вратата:
- Ееее, аре бе, откога те чакам, ще ми се стопи леда в уискито!
Аз да си призная честно се попритесних, погледнах доста тъповато и видимо притеснено.
-Ама тая операционна много тесничка бре, ще ме издържи ли? - Викам си наум - баси, за толкова пари къде попаднах, пиян анестезиолог, ся и операционната ще се потроши, мани мани...
Видял, че нещо не оценявам шегата, анестезиолога ми вика:
-Споко бе, мацка, аз уиски не пия. Само водка!
Аз светвам полека, че нещо са ме взели на мезе. Анестезиологът продължава:
-А колкото до масата - 220 кила издържа. Тествана е с 250 - не се счупи. Та се качвай смело, кат те гледам нямаш 100-ина.
Вече секциото тече. На мен ми е едно топличко на крачката от спиналната упойка, абе гот ми е на операционната. Чакам бебе. По едно време някаква машинка взе яко да писка - а то кръвното ми паднало. Едната сестра дърпа нещо анестезиолога, а той и прави знак, да не се шашка. Ама и моята куха тиква взе да светва, че нещо има. Таман да запитам и д-ра вика:
-Абе, на теб майка ти какво работи?
-Лекар е.
-Какъв лекар?
-Ендокринолог.
-А, перфектно, имаме 4-ма диабетици, сприраме операцията, да идва да ги консултира.
- А, добре, ей сега ставам да я викна. И почвам лекинко да се надигам.
-Стоооой, под упойка си, стой тука, ей! Като се уплаши да не падна от масата  - Бъзикам се, ей!
-Знам, ама реших да видя как ще реагирате ако аз ви измайтапя, стига само вие сте ме шашкали 
Имаше и още, ама много ви досадих, а и дребна се събуди, та може пак да се включа!
Секциото също може да е смешно!

slanchezara 
 Много смешно!!! Уникална си била!!!!!!!!!! Дай, Боже, на всяка жена такива раждания!!! Ако успея ще си прочета отново твоя разказ преди да тръгна към болницата.

Ох, slanchezara, попиках се да се хиля с теб, а в момента съм с цистит  

За първото ти раждане все едно имам дежа-вю с моето. Чак се шашнах. Чакам си датата за плановото секцио (тук пък си приличам с твоето второ...), лежа си в леглото и слушам напевното хъркане на милото. Записах го с телефона как сладко вика "хрррррр" , какво друго мога да правя? Четох. По едно време се чу тииихичко "пук" откъде корема ми и аз си мисля "Не трябваше да преяждам с тоя шаран на вечеря... " Аз щото като видя риба и се уливам, а и по принцип съм си лакома...М, да, ама не. Почвам да се поподмокрям. Мама му стара, ще умра от срам, ако се изпусна. Марш в тоалетната, смяна на гащите. След минута пак   Аре пак подмиване, нови гащи, пак лягам. Пак същото   Все пак явно нещо ми просветна, та се замъкнах за банята за един душ "за всеки случай", че напишкването може да е от слизането на бебето...примерно. Излизайки от банята, баш в хола, още по хавлия ми падна тапата на пода. Пльок - бяла слуз, досущ като сопол. Оставих я за доказателствен материял и тръгнах да будя уморения боец, който сладко спеше. Наистина беше умрял от умора човека. "Ставай, МАЙ трябва да ходя в болницата" "Да, бе,  , майтапиш се, как ли да не ти се хвана" Аз " Ела да видиш, бе, тапата ми падна" Е, повярва, ама пък като се шашна...Аз събирам багажа, той жално "Имам ли време да ходя до тоалетната?"   Пуснах го, няма да го оставя да се оака от зор, я...Изчаках необходимите двайдсет минути, после и съответиня душ (чистник си е, а и имам подозрения, че се е бръснал, нищо, че не си признава  ). Аз готова седя със стар анцуг и хавлия между краката, защото все пак зацепих, че напишкването е леко и постепенно изтичане на околоплодните води. "Има ли време да се изгладя?" пита невинно той. Тука вече изригнах и се понесохме такива едни негладени, пфуууу,  .
Живеем два етажа над техните, ама няма да им се обаждаме, уж. Усетиха ни. Майка му като се развика през прлозореца, целия квартал разбра, че "бъръльо-бъръльо" отива да ражда. "Контракцииииииии лииииииии?"  
В болницата портиера ни изгледа подозрително и много недоверчиво (и с право, сигурно) пита "Вие, девойче, за какво сте дошли тука по това време?   Аз със сак и с хавлия между краката, щото нали...
А, по пътя се обадих и на майка ми, че раждам, нищо, че горката беше на над 2000 км разстояние и се готвеше да идва, ама след пет дена...Изкарах й ангелите сигурно, въпреки че звучеше много бодро по телефона. Ама как пък да не се похваля...

Здравейте на всички и аз да се за пиша в темата докато бях бремена много четях тази темичка уж да се разсея от престоящото ми раждане.При мен нямаше кой знае какви изцепки от моя страна защото може би и нямах много време да се излагам раждането протече бързо и лесно. Само като родих се изцепих  на доктора " Докторе ще се шием ли" и той "да ще се шием". На мен ми стана смешно пакар, че положението не беше никак весело.
В пред родилна зала имаше една ромка с мен тя се настроела още с идването, че ще ражда секцио и няма да ви кажа какво крясаци бяха.Крищи тя и ми се струваше че я чуват в цялата болница, по едно време влези мъжа и и детето нямам си и на идея как влязаха и близо 10 мин тя не се сети да вика излязаха тея и тая пак почва да крещи по едно време доктора се появи и тя го пита докторе колко струва да спре да ме боли.Той се разсмя и и казва "Колко предлагаш" а тя стой и незнае какво да каже.Защото още с идването си послъгала, че е алергична от какво ли не.До преди да роди мислех, че и от вода може да е алергична.

Аз не съм раждала, но декември живот и здраве ще стана мама ,а сега да ви разкажа историята на моята свекърва ... тя е кратка и нз дали ще ви хареса.Докато била бременнна с моя МЪж постоянно и се ядяло пастармичка  и все това ядяла и когато родила свекъра отишъл да си види сина и жената взел наръце първородния си син поогледал го и казал "Ама жена то тва дете мирише на пастарма ма !!! " Аз много се посмях тогава дано и на вас е харесало !

Записвам се да ви прочета. И се надявам скоро и аз да мога да разкажа за моето раждане.

И аз да ви следя, че ми предстои

Ако тръгна да раждам пак, бих искала да не раждам през нощта - бях много изморена, защото си лягам рано (22:30-23:00 часа) и заспивах между контракциите. След 23:30 станах супер неадекватна. Беше много смешно като се замисля - болката утихва и аз веднага се унасям в дрямка, всички се надвесили над мен и ме обсъждат "Ама тя наистина спи!" и ме чакат да си почина, а като дойде пак болката, отварям очите, всички се скупчват и започват "Давай, давай, напъвай!" - екшън на пресекулки Целия екип ми беше един такъв размазан пред очите. Беше много изтощаващо и нямах сили да напъвам накрая така, както искаше екипа, но с общи усилия се справихме. Родих в 1.05 и беше ужасно, че трябваше да стоя будна още два часа в залата, постояно ме проверяваха дали не съм заспала пак. Докторката каза, че съм си проспала раждането, но аз категорично отсякох в просъница:"А, не, тука си бях!".

Момичета, току що се връщам от кардиолог и заключението му е, че може да раждам нормално..... чудих се доста време, дали ме радва тая новина или не  , много ми е стреснато вече....постоянно мисля как ще излезе това бебе, ще оцелея след това  абе старх си ме е.... сигурно е нормално, но аз вече не успявам с нищо да се успокоя, само за това мисля, чета, разпитвам хората и после съжалявам, че съм питала и чела....първите 5-6 м. бях 100% сигурна, че искам да родя нормално, ноооо сега страхът ме разколебава....
Ще Ви чета следващите 4-5 седмици /надявам се / и дано намеря утеха при Вас, а след това дано да има какво да разкажа и аз!

При мен нямаше чак толкова комични ситуации. Аз бях решена, че към болницата ще тръгна, когато имам много силни контракции, за да не вися излишно в предродилна. Ама не би. Преносвах седмица, беше ми казала следящата ме гинеколожка като пренося седмица с багажа и да ме приемат в отделението. Което ми е смърт, мразя да лежа в болници, исках да си чакам вкъщи. Отивам аз на осмия ден с багажа, лекарката ме преглежда, 2 см разкритие, но няма контракции, каза "Отиди и си чакай у вас. Ти до два дни ще родиш.". На седмото небе се прибрах във вкъщи. На другия ден, 28 април, в 2 през нощта, ми падна тапата - цяла бременност се чудех и маех каква е тая тапа и как ли изглежда, и как ще я позная- е, познах я. Викам си "Айде, почва се" Позва се ама, едни леки контракцийки, мене като ми дойде ме боли повече. Стоя и чакам, не се засилват, към 5 сутирнта заспах. Събуждам се през деня - и помен от контракция нямам. И цял ден така. На всяка малка болчица си викам, че се започва и тя си отмине безрезултатно. До вечерта вече мислех, че няма да родя никога. На 29-ти сутринта в 5 се събудих и усещам как нещо ми мокри между краката, викам си "Ясно, водите." А контракции няма и няма, отидоха ми на халос плановете да ходя в болницата, когато вече много ме боли.
В 6 ме приеха в болницата с 3 см разкритие. Мерят ми в предродилна тоновете, доктора ми пипа корема и казва "Ето, сега има контракция, усещаш ли?", аз го гледам недоумяващо, нищо не ме боли. И така до 9 часа и 5 см разкритие, когато аз доволна се обадих да съобщя на майка ми, че сигурно ще родя почти безболезнено. И оттам като започнаха едни болки... До 11 часа се свивах само, от 11 нататък започнах да охкам, пъшкам, викам. В предродилна имаше още едно момиче, което дойде след мен, и то ражда за първи път, гледаше ме с ужас. Към 13 часа вече не издържам и крещех, че ще запона да напъвам. Акушерката ме прегледа и каза, че пълно разкритие нямам, но главата е много надолу и ме вкарва в родилна, за да не се напъна и да родя в предродилна.
Поне 10 минути в родилна нямах пълно разкритие. Акушерката вика "Не, напъвай", аз викам "Не мога, напъвам!", тя "Недей, ще се разкъсаш!". Стана най-накрая разкритието, половин час напъни, показа се върха на главата на бебето, но то не излиза. "Много си тясна" отсече акушерката, напук на всички, които 9 месеца ми говориха, че като съм 180 см висока, съм много широка и ще родя с два напъна. Налагало се епизиотомия. Обаче! Всички лекари на смяна в отделението ( а те са по двама на смяна при нас) са във секцио. В съседната зала, раажда друга жена ( една ромка, на която до последно никой не вярваше, че ражда и накрая като я прегледаха - пълно разкритие) и там е едната акушерка, другата при мен и казва "Аз нямам право да те режа без приъствието на лекар." И каза на санитарката да звъни в близката частна клиника и да каже, който гинеколог е на смяна, да идва спешно да помага. а мен ме поглежда и вика "Докато не дойде лекаря, няма да напъваш." Като облещих едни очи   ! Как така бе, аз умирам направо! И пак диалога с не напъвай, ще напъвам, ще се разкъсаш и т.н. Дойде лекаря, акушерката ме сряза, на третия напън бебо излезе. Аз обаче така бях заета да напъвам, че не бях разбрала, наех се да напъвам четвърти път и като си вдигнах глават видях, че бебето е вън. Жената в другата зала роди 2 минути лед мен. В един момент излязоха лекарите от секциото, дойде следобедната смяна лекари и лекаря от частната клиника там, та от нито един лекар, след дъжд качулка имаше четир, които не можеха да се разберат кой да ме зашие ( те и многото шевове, цели три).  

Да добавя - когато си лежах, през двата часа, в които не трябва да се заспива, до мен акушерката си попълваше някакви документи. Понеже бебето ми е мулатче, а след раждането беше голяма какафония и не ми дадоха да го видя, по едно време ме осени и забих въпроса на акушерката 'А моето бебе по-черно ли е?". Тя се спря да пише, остави химиали и всичко, изгледа ме и каза "Егати въпроса!". Като й обясних защо питам, ходи да гледа бебето, да ми каже прилича ли на мулатче - дотогава само носа му напомняше на такива гени  . После със същата акушерка се базикахме, че в родилна зала на жените им казват да напъват, а на мен през повечето време са ми викали да не напъвам  .

Аничка, здравей.  Радвам се да видя позната муцунка.
За раждането не се тревожи, сигурна съм че ще се справиш блестящо.

Големият ден е факт
 В болницата съм:
Преглед-аз си подменям бельото+превръзката!
Тонове!Клизма -пак подменям бельото+превръзката!
Предродилна,ще ми спукват водите....-нови гащи+превръзка!
Тръгвам към родилна(бях в самостоятелна)-упорито не си свалям гащите ...Качвам се на магарето и акушерката и докторката ми в един глас:
-Край на залаганията
–(Акушерката)Ти колко каза?
–(Доки) Два чифта
–(Акушерката)Ееее ще пия кафе на аванта  !Аз казх 3

От там един смях......

Аника_Б, кураж, мила, не се безпокой предварително ! Всичко да е наред ти пожелавам, леко раждане И споко, самото раждане не боли толкова, зорът е контракциите преди това, но щом природата го е създала, значи така трябва, това е естественият и най-добър начин, ако не се налага друго.