"Смешно" ли е раждането? - 1

Благодаря, момичета! Дано всичко да е наред и задължително ще се разпиша!

Да, и около секциото може да има весели моменти. Като този, че синът на оператора ми имаше рожден ден на същата дата и когато му казах "Честит рожденик, докторе", последва "Мерси, подобно", тъкмо беше приключила операцията щерката се дереше да си изпробва белите дробове. Мил момент, като се има предвид, че мислехме да отложим датата, за да може човекът да си отпразнува повода на спокойствие, но не се получи.
При изписването изумих сестрата, която трябваше да ни изпише, защото бяхме готови точно в часа, който бяхме казали - не била виждала толкова организирани хора. Ми как няма да сме организирани, като ми писна да вися в болницата. 

Ирко, Ирко   Тая сестра ако е знаела, че си има работа с най-организирания Командир на планетата    

  Да, но! Оказа се, че от организираност съм подготвила за детето едно боди, на което стопих две копчета при гладенето. Същата тая сестра предложи да го лепне с лепенка, че да не зее, нали, цялото. Та така ни изписаха - с лепенка. 

Дойде време и аз да се разпиша тук...
Дали беше смешно? - погледнато с днешна дата, да беше смешно.

Да започна с това, че свекърва ми е завеждаща в МД и сам по себе си този факт е смешен. Ако имате близки лекари/акушерки, то сигурно знаете, че професионализма им в такива моменти слиза в петите Ден преди да вляза в болницата се вайкаше и повтаряше : лелее, как ще стискам до датата... а лекарят ми я пита: що как ще стискаш, тоя корем да не е твой 
На 19.05 ме приемат в болницата, вечерта ме настаняват в предродилна и започва лек облог колко кг бебе ще родя. Минава една акушерка и ми казва : това бебе няма да е повече от 2 кила и половина... (раждам 16-17 дни преди термин, защото док. заминава на почивка в Кипър, а свекърва ми твърди, че има основателна причина да иска да се роди по-рано - впоследствие се оказа пълна лъжа) Като чух 2 кила ми идваше с 200 да избягам.  Та вечерта с "колежките" по етаж обсъдихме колко ще е голямо моето бебе, посмяхме се на ромка, която беше решила, че "тесен таз", означава "тесен корем"   
И тук започна веселото.. тази ромка ме преследваше- Венета. Оказа се, че ще трябва да ражда секцио, кога ромка е раждала секцио я...
Сутринта ставам за тоалет- тя чака вече пред манипулационната и се пазари с акушерката да не и правят клизма. Слизам на етажа където извършват операциите- тя пак там, говори по телефона ( а доколкото знам е забранено) и обяснява на мъжа си Васко как щели да и цепнат корема от цицките, та чак до долу...
Мина моята операция, настаниха ме в реанимация и два часа по-късно, хоп моята приятелка Венета пристига в реанимация, викайки : умирааам, акушерка....
Взеха, че я настаниха при мен, не знам с какво я бяха упоили, но постоянно повтаряше: не искам зелен абокат, искам розов, не искам зелен абокат, искам розов... и така цяла нощ.
На другия ден ме преместиха горе в отделението и тъкмо си мислех, че съм се отървала от Венета, тя пак цъфна.
Наложи се да ходя да храня бебето си в бокса, та често се засичахме там, а тя умоляваше нейното бебе да яде със следните думи : айде бе мама, мама като се приберем ще сложи дънките В гъза и ще те води на разходка.. 
Общо взето това беше най-запомнящото се весело от моето раждане. Като изключим това, че съм висока 154см и док. постоянно се шегуваше с това, че няма за къде да чакаме, щото по-висока няма да стана... така мина моето раждане ..с Венета

Ей умори ме!   Да не  е била агент под прикритие, че така се е лепнала за теб  
А бебо колко се роди? Тъй като го гледам на снимката май е бил над 3. Да ти е жив и здрав, голям сладур е!

Чин , направо ще падна от смях ... Венета и Васко ... 

Ох, Чин, и аз се посмях добре с твоята история! Тази Венета...това е съдба...Виждаш ли, ако не е била тя, нямаше сега да си спомняш тези весели моменти. 

cecunka, благодаря, роди се почти 3кила, 2970гр, Слава Богу акушерката не позна, че ще е 2 кила.. а една "колежка" позна с точност до грам... все пак си имахме облог и щях да черпя тази, която познае, жалко че не се засякохме след това по етажите...само Венета ми остана

mmmshushy, забравих да кажа, че детето им се казва Венеция така че са Венета, Васко и Венеция  

zuzi, права си, съдба си е, но тежка... трудно е да се смееш след секцио

Момичета, освен да ви пожелая леко раждане. Отивайте без страх, колкото и странно да звучи, наистина, когато дойде моментът, място за страх няма, като че ли се изпарява, а след това... всичко се забравя.
  

НЕ

Не ти е смешно,ама като ти гледам лентичката,си склонила да провериш отново,така ли  ?
На мен си ми беше смешно,просто се настройваш позитивно и смело напред!

И моето раждане си имаше веселите моменти, та да си разкажа и аз.
Аз родих на 25.04 ,но контракции по сериозни си имах от 4-5 дена,но нерегулярни.На 23 вечерта немога да заспя ,знам си аз че наближава момента (термин по 4D -22,по ехо 27, по ПМЦ 2 май  ) а на другия ден е Великден, викам дано остискам да минат празниците, че да няма фиркани лекари  .И какво да правя ахахха от 12 дооо 5 сутринта приготвях сладки за празника -фуниики,мъфини кексове абе луда работа. ММ сутринта като стана и  ,а аз му викам айде товари в колата и да тръгваме  .И тъй първо на вилата със свеки празнувахме, после минахе и през нашите и всички "ти нямали вече да раждаш "  ,а не чакам го да излезе за първия учебен ден     И следобеда вече се разхождахме с кумовете,и им викаме да минем през маркета за биричка и вкъщи да гледаме филмче.Да ама на паркинга ме хванаха вече по силните контракции и пак не са регулярни и трая си аз ко да правя.Гледахме филм,изпратихме гостите и легнахме. Ама мен хем ме боли ,хем гладна ,че от болка немога да хапна,а иначе си оставих за сутринта най-хубавия козунак с домашно мляко за закуска  .И се почна - на всеки час се събуждам с контракция ,към 4 станаха на 30 мин.,към 6 на 10 . И в 7 станах взех дущче,преведох се във вид за раждане,и тъкмо вече ще си суша косата гледам ММ отваря едното око и  "що си с халат ,оная вечер цялата готви ,а тая да не кисна в банята "  А аз му викам дремни си още малко,че да ме кара в болницата  ,и той съвсем  ,ама вика защо си толкова спокойна , аз аз ми кво тука ли да раждам  .И естествено ми даде зор по бързо да тръгваме. В 9 ме приеха в болницата с 1 см разкритие и хайде в пред родилна и ме вързаха за монитора да следят тоновете. След малко идва докторката дето ще ме изражда и гледам носи яйца,козунак и почват да се борят с акушерките и да си честитят велик ден, еииии като се сетих аз за моя козунак дет ми беше за закуска и дето не можах да си го хапна  , викам на акушерката няма ли да ме почерпите с 1 парче , тя ааа не сега после целия ще ти го дам,а аз ама аз съм бременна да не ми стане нещо  а тя след малко ще видиш какво ще ти стане  , и аз гладдддддд ,еййй нямах търпение да родя да хапна и да пийна водичка.На напъните вече докато напъвах, нещо ми приседна на гърлото и аз си го прочисти и акушерката "недей ръмжа момиче, напъваййй" ииииии др път ще довърша че алармата се включиииииииии

16 часа адски болки едва ли ми е било смешно. За второто съм позитивно настроена защото казват че било по лесно раждане но ако трябва да изтърпя пак тези болки за да гушкам най прекрасния подарък на света съм готова да го изтърпя

да, но в тази тема разказваме смешни неща около раждането с цел, жените на които им предстои, а не са раждали и са изключително наплашени, да видят и забавната страна на това изживяване.
Не водим статистика, нито е анкетна тема 

Моето раждане също не беше от смешните...
 Единствения по-забавен момент беше докато ме шиеха /моето раждане от естествено завърши със секцио по спешност/.
Не помня как  лекарите завъртяха разговора към тема секс  . Първо започнаха да обсъждат гърдите ми /доооста големи са ми  / Разправяха как мъжът ми бил късметлия. После ми зададоха въпрос дали знам колко вида оргазми има. Отговора, който даде лекарят е 19 / /. Не пожела обаче да каже какви са тези толкова видове, та си останах непросветена  Пожела на дъщеря ми /предварително се извини, че звучи вулгарно/ да изпита всички видове оргазми и да открие нов 20 вид.
 Та това само беше забавното  За второто се надявам да е по-смешно.
 Каквото и да е раждането обаче всичко се забравя в момента, в който си гушнеш детенцето