подсъзнанието може всичко 9

Въпросът не е към мен, но бих изказала мнение...
Винаги? Това е думата,която аз не бих използвала,защото не се знае ... Но от както  съзнателно се опитвам да приема живота такъв, какъвто е, с всичките жестокости, които понякога ни сблъсква - живея по-леко. Не мога да кажа,че изведнъж приех всички - има и такива,които още ме карат да се бунтувам ,но малко по малко аз приемам все повече хора - и изведнъж цялото негодувание,което съм таяла към тях се трансформира - или в приемане, или в състрадание, или в любов.

ЧервеноВинце -  Някъде в моя опит ми се запечатала една история в която, когато човек се променя духовно и променя т.е наречената карма се променят хората около него. Т.е ако си изживяла някакъв урок е възможно да трябва да се промени нещо при теб за да минеш на по-горно стъпалце. Тези уроци стават точно посредством други хора... Така, че моят съвет е вътрешно да не мислиш повече за това... остани си човек , приятел или каквото и да било... може това да е твоят урок, който да ти донесе по-голямо щастие... може да е трябвало да изживееш това разочарование за да обърнеш внимание на нещо ценно в този период...  Така, че благодари се на Вселената, че се движат нещата около теб... означава, че се развиваш... и бъди щастлива сама за себе си...

Мога да ти дам пример...аз съм много точен човек и се старая... обаче примерно винаги, когато обещая нещо на брат ми или се опитам да съм коректна... не се получава и много пъти съм го наранявала... след време съм му плакала на рамото и съм обяснявала примерно аз как съм се чувствала в този момент... и съм имала моите причини... а той неговите... с всичките тези събития аз променях него към по-добро нищо, че са негативни в дадения момент...

Благодаря ти!  Много хубаво си го казала.  Да , имаше болка и емоции...и не бива наистина да се задържаме в тях задълго. Над това си залужава да се мисли.  Бях стигнала до момент, в който си казах, че след тази случка, никога не  бих мога да се доверя  повече на 100%  на никого...сигурно от страх, да не бъда наранена пак...

Амитола,да, много си права за това,че ние избираме как да се чувстваме, независимо от това, какво ни причиняват.  Бях го забравила... Благодаря за напомнянето! 

Приятна вечер на всички! 

Идвам само да ви кажа и пожелая  добро утро и прекрасен ден 



През почивните дне ще ви наваксам  много сте написали 



Нека бъдем  щастливи  с това, което имаме , докато се "борим"  за това, което желаеме .....

Dess, честита нова работа и успех, и удовлетворение да получиш!
,
Lilian, бих искала малко да поговорим  и да си разясним- какво значи "нещата се движат около теб"?Откакто го прочетох в диктовките на Микушина си задавам този въпрос.  По скоро там беше писано проблизително следното- ако нищо не се променя в живота ти, значи няма и развитие.Въпросът ми е към всички естествено.

Слънчево настоение момичета!

      За съжаление , и това не умея, колкото и да искам.Винаги изплува нещо и почва да ме човърка.Трябваше ми много време, за да осъзная ,че прошката е нужна / защото преди време не смятах така/.Но дори , вече осъзната , не мога да я постигна истински, само на думи.
     Наскоро , имах ситуация ,сходна на тази на  ЧервеноВинце .Почувствах се много наранена , най-малкото, че сега периода ми е много труден, защо беше нужно да се случва това точно сега ,и не успявам да и простя истински.Неизменно изниква въпросът ми ,приятелите се познават точно в трудните моменти, тя приятел ли ми е ,въобще била ли ми е някога, защото такива неща ми наговори, чеееееее ........ и в това се съмнявам.

За съжаление не познавам Микушина, но ще поразровя за информация.

В моят живот съм минавала през много сътресения и трудни моменти и всеки път съм излизала доволна накрая...  В момента на емоциите винаги всичко ми се вижда черно, като надживея проблема ( предизвикателството ) и спре да ме интересува нещата се разместват и започва нова страница...
Когато пременяш себе се променят и нещата около теб - например започваш да четеш книги на някаква тема и започват да се появяват отникъде хора, които също се интересуват от тази тема...  чакаш дете и около теб се появяват хора с деца... и т.н..

Ако не се запознаваш постоянно с нови хора, ако деня ти е еднакъв от много време насам значи си в застой.

Последният път, когато започваше да се руши всичко около мен, но наистина да се руши... започнаха да се случват събития, в които да губя всичко, което съм създала през годините една екстрасенска ми каза: Страхотно, всичко, което не е за теб или те дърпа надолу се маха и трябва да бъдеш щастлива, защото ще се замени с това, което заслужаваш!

Примерно започваш да утвърждаваш нещо... искаш го много, но така живееш, че сегашният ти модел не позволява това утвърждение... тогава някак си Вселената ще те освободи от неподходящите неща сама

Желая ви прекрасен ден!

Прошка

Следващата крачка е прошката. Когато прощаваме на себе си и на другите, ние се освобождаваме от миналото. В „Kурс по чудеса" многократно се повтаря, че това е решение на почти всички проблеми. Зная, че когато сме се запънали на едно място, това обикновено означава, че трябва за нещо да простим. Когато не вървим свободно в крак с живота в настоящия момент, това обикновено е признак, че сме се задържали в някакъв предишен момент. Може да е поради усещане за съжаление, тъга, обида, страх или вина, отговорност, гняв, възмущение, а понякога дори и желание за отмъщение. Всяко от тези състояния възниква в едно пространство, в което властва неспособността ни да простим, отказът да се освободим и да навлезем в настоящия момент. Любовта винаги предлага възможност за всякакъв вид лечение. А пътят към любовта е прошката. Прошката обезсилва възмущението. Аз използвам няколко подхода за тази цел.

Упражнение: обезсилване на възмущението

Има едно старо упражнение на Емет Фокс за обезвредяване на възмущението, което винаги е ефикасно. Той препоръчва да седнете спокойно, да затворите очите си и да позволите на тялото и ума да се отпуснат. След това си представете, че седите в затъмнен театър и пред бас има малка сцена. Върху нея поставете човека, от когото най-много се възмущавате. Може да е в миналото или в настоящето, може да е жив или мъртъв. Когато го видите ясно, представете си ,че с него се случват хубави неща. Такива, които са от значение за него. Вижте го усмихнат и щастлив.
Задръжте този образ няколко минути, а след това го оставете да избледнее. Бих искала да прибавя и още нещо. Когато той слезе от сцената, вижте себе си там. Вижте как с бас стават хубави неща. Вижте се усмихнат и щастлив. Осъзнайте богатството на Вселената, което е достъпно за всички.
Горното упражнение разгонва тъмните облаци на възмущението, които витаят в повечето от нас. За някой това ще е много трудно. Всеки път можете да го правите с различен човек. Правете го по веднъж на ден в продължение на един месец и забележете колко по-леко се чувствате.

Упражнение: отмъщение

Хората на духа знаят значението на прошката. За някои от нас е необходимо да направят и нещо друго, преди да могат да простят напълно. Понякога малкото дете у нас има нужда да отмъсти, преди да се почувства свободно, за да прощава. Това упражнение е много полезно за тази цел.
Затворете си очите и седнете спокойно. Помислете си за човека, на когото ви е най-трудно да простите. Какво всъщност бихте искали да му направите? Какво трябва да избърши той, за да му простите? Представете си, че това става в момента. Забележете всички подробности. Колко време искате той да се мъчи или да изкупва греха си?
Когато се почувствате задоволен, сгъстете времето и нека това приключи завинаги. Обикновено в този момент ви е по-леко и по-лесно можете да се замислите как да простите. Да се занимавате с това всеки ден не ви било хубаво за вас. Но ако го направите веднъж, като заключително упражнение, то може да има освобождаващо въздействие.

Упражнение: прошка

Вече сме готови да простим. Ако можете, правете това упражнение с партньор, а ако сте сам, правете го на глас.
Отново седнете спокойно със затворени очи и кажете: „Човекът, на когото трябва да простя, е.... И аз ти прощавам за..."
Повторете това многократно. На някои хора ще трябва да прощавате за много неща, а на други само едно-две. Ако работите с партньор, нека той каже: „Благодаря, вече си свободен" а ако сте сам, представете си как човекът, на когото прощавате, ви казва това. Правете това в продължение на пет или десет минути. Потърсете в сърцето си цялата несправедливост, която все още носите в себе си. След това я оставете да отлети.
Когато сте открили всичко възможно за момента, обърнете внимание на себе си. Кажете гласно: „прощавам си за.. " отделете и за това около пет минути. Това са упражнения със силно въздействие и е хубаво да се правят поне веднъж седмично, за да изчистите съществуващите отпадъци. Лесно е да се освободим от някои преживявания, а други се налага да дялкаме, докато изведнъж някой ден те изчезнат.

Упражнение: визуализация

Ето още едно хубаво упражнение. Нека някой ви го прочете, ако е възможно, или го запишете на магнетофонна лента и го слушайте.
Представете си себе си като малко пет-шестгодишно дете. Погледнете дълбоко в очите на това малко дете. Вижте копнежа в тях и осъзнайте, че това дете иска само едно от бас - любов. Затова протегнете ръце и го прегърнете. Задръжте го в обятията си с любов и нежност. Кажете му колко го обичате и колко се интересувате от него. Изразете възхищението си от всичко, свързано с него, и му кажете, че е в реда на нещата човек да бърка, докато се учи. Обещайте му, че винаги ще сте до него, каквото и да се случи. Нека сега това дете стане толкова малко, че да може да се побере в сърцето ви. Поставете го там така, че всеки път, когато погледнете надолу, да можете да видите малкото личице, загледано към нас, и да имате възможност да му давате много любов.
Сега си представете майка си като малко четири-пет годишно момиченце, уплашена и търсеща любов, без да знае къде може да я намери. Протегнете ръце, поемете я в обятията си и й кажете колко я обичате и колко се интересувате от нея. Дайте й да разбере, че може да разчита на бас. Вие ще бъдете до нея при всички обстоятелства. Когато тя се успокои и се почувства в безопасност, позволете й да стане достатъчно малка, зад а може да се вмести в сърцето ви. Сложете я там, при другото дете. Оставете ги да се дарят един друг с много любов.
А сега си представете своя баща като малко момченце на три-четири години, изплашен, разплакан и търсещ любов. Вижте сълзите, стичащи се по малкото личице, докато той се върти объркано. Вече сте опитен в утешаването на малки деца, затова протегнете ръце и прегърнете треперещото му телце. Успокойте го. Пейте му тихичко. Нека усети колко много го обичате. Нека почувства, че винаги ще сте до него.
Когато сълзите спрат и можете да усетите любовта и спокойствието в него, оставете го да се смали така, че да може да се побере в сърцето ви. Поставете и него там, така че тези три малки деца да могат да се обичат, а вие да можете да обичате и трите.
В сърцето ви има толкова много любов, че с нея можете да излекувате цялата планета. Но нека сега я използваме, за да излекуваме вас. Почувствайте топлината, която започва да се излъчва във вашия сърдечен център, мекотата, нежността. Нека това чувство започне да променя начина, по който мислите и говорите за себе си.



от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си"


пак цитати от книжки   
но понеже на мен ми помагат, затуй ги споделям 

Просто когато приемаш хората не трябва да очакваш нищо от тях... Всеки един си е свободна единица в живота... Това, че някой е пратен от Вселената е с цел да те научи на нещо... Ти помагаш на приятелката си... тя на 100% помага на друг... а на теб ще помогне трети...  В трудни моменти хората винаги казват, че познатите и приятелите ги няма.. Тях ги хваща страх или ти гледат сеира може ли да изплуваш... съдба... обикновено ти помага някой непознат или пък приятел... няма правила... и нещата в годините се променят...  и точно този човек, които те е наранил ти помага, но в момент когато може да го направи, а не когато ти очакваш...

И аз имам въпрос: Какво е приятел и защо имаме такива?

    За мен ,приятел ,означава, човек ,на който мога да се доверя , от който очаквам само добро , на когото мога да разчитам, и да не се страхувам да покажа слабостта си, както и ,самата аз да искам да се държа така с този човек.Без завист, конкуренция , лицемерие и лъжи.
     Искам да имам приятел до себе си, за мен е важно да споделям , да знам, че не съм сама , и че има хора ,с които си "говорим на един език".

    Lilian_V , знам, че ако не очаквам нещо от някой, няма как да се разочаровам, малко са хората около мен, от които очаквам нещо добро.Не че съм очаквала кой знае какво от тази приятелка, но мислех ,че имаме що годе открити отношения.Проблема между нас възникна ,когато аз осъзнах, че има някакво измислено напрежение между нас, невъзможност да си изпием кафето, без поне веднъж да не се заядем , някаква дребнавост такава.Мислех за причината , търсех я и в себе си, ми не можах да я измисля.Реших, че е нормално да я попитам , да ми каже какво става, аз ли я дразня...И тя избухна, изненадващо за мен, обвини ме , че и държа сметка, че я анализиравам, и от къде на къде ,не искам да приемам подобно нейно отношение, след като тя търпяла моето такова поне от година    Абсолютен шах!!! Първите дни ми беше най-трудно, ужасно ми тежеше .После се опитах да осъзная, че тя си е такава, така е решила, така е направила , нейно право, така е усетила нещата, това е! След две седмици, отново говорих с нея , чувствах се длъжна ,да и обесня, че въобще не съм усетила нещата като нея, но... едва ли ме разбра.
  Това е , искам да простя истински , и да продължа напред , надявам се, с нова "обеца на ухото".


esme_bolger , благодаря ти , имам книгата, но не съм я прочела още цялата , а ми е време.
   
   

Добре де  , аз ли нещо не разбирам /то сигурно е така /, но как успявате да не очаквате нищо от хората, с които общувате ? Говоря за по-близките хора, за приятелския кръг. Ето това никак не ми е ясно как може да се постигне
Разбира се, че очаквам от хората  Цялостната ми мисловна и емоционална нагласа е такава. Сигурно за това често се разочаровам, но продължавам да го правя - да очаквам от хората. Не мога да си представя по друг начин общуването.

Защо мислите,че движението/промяната на нещата около нас водят до духовно развитие? Не мисля, че двете неща са задължително свързани.
Освен това някои животи ни се дават за "почивка", през тях няма сътресения и кой знае какви препятствия за преодоляване, но това не означава, че през тези животи няма духовно развитие...