Независимо дали поемаме на Изток или на Запад, към "по-цивилизовани" или не до там страни, първите месеци престой винаги са белязани с (траги)комични случки. Дали от шокоращата разлика в стандарта на новата и старата страна, дали от непитане и нечетене на табели или незнаене на език - първите стъпки емигрантски често са съпроводени с неловки ситуации, които по-късно си спомняме леко изчервявайки се...
Какви са вашите леко неловки ситуации на път за новия живот? Кажете и да се посмеем заедно
Моите започнаха още с кацането на летището в Берлин преди почти 10г., никога преди това не бях стъпвала на летище и не бях излизала от България. Трябваше да отида на летен езиков курс в Брауншвайг и с малко сакче с багаж, училищни познания по немски и куп страхове, стъпих на немска земя. Опашките за проверка на Non EU беше дългичка, та реших да отида до тоалетна, все пак дълъг път ме чакаше след това. Бързо свърших неотложното и реших да си измия ръцете. Засилих се към мивката и... омг - мивката нямаше кранчета
. Ами сега? И другите съседни мивки - и те такива сакати. Притесних се. Огледах се наляво, огледах се надясно, след като се уверих, че няма кой да ми се смее, започнах да натискам що копчета видя около мивката, но вода не потече. Явно при някое от тези хаотични движения съм прокарала ръка пред сензора, та по едно време шурна. Измих ръце, връщам се бързо, показвам си паспорта и тичам за багажа. Нямам идея къде да го търся, последна минах паспортна проверка. По едно време се обръщам към една от лентите, гледам - само моя багаж се върти отгоре, а хората от следващия полет чакат да се махне, за да пуснат техния багаж 
Пристигайки в Брауншвайг знаех, че какво ще да става, аз трябва да намеря супермаркет и да си напазарувам, защото без "ляб и манджа" няма да ме бъде. Намерих някакъв магазин след голямо лутане, напазарувах, почувствах се като бял човек. Имаше от всичко по много - кеф ти кока-кола, кеф ти хляб. Прибрах се вкъщи, хапнах, да, вярно, хлябът малко тестен ми идваше и се повъзмутих, но пък беше вкусен. В края на едномесечния ми престой и няколко опаковки такъв хляб, случайно разбрах, че съм си купувала хляб за печене, но съм го консумирала в полусуров вид
И последна случка - стажант съм в голям несмки автомобилен концерн. Имам рожден ден и решавам, че ще черпя колегите с торта. Никога преди това не бях купувала, но, тъй като р.д. ми е Юни, реших, че сладоледената торта е добро решение. Отивам в магазина, вадя една торта от хладилния шкаф, 2 (!) дни я съхранявам в камерата, на р.д. ставам по тъмно и я транспортирам "по хладно", да не се разтопи до работа. На работа пак я ръгвам в камерата, няма да се излагаме, я. Идва моментът, в който милите ми колеги се нареждат с чинии и чакат да им сложа торта. Когато видяха тортата, се установи, че тя изобщо не е сладоледена, и всичкия ттруд, който съм хвърлила по опазването й, е бил напълно излишен. Е, хапнахме я, но преди това трябваше да изчакаме да се размрази
Вече чета етикетите, по-инфорирана съм по много административни въпроси от тукашните, но но тези случки ми напомнят от къде съм тръгнала и ме развеселяват въпреки изминалите години.
Хайде да видим сега, кой друг още ще си признае?
Какви са вашите леко неловки ситуации на път за новия живот? Кажете и да се посмеем заедно
Моите започнаха още с кацането на летището в Берлин преди почти 10г., никога преди това не бях стъпвала на летище и не бях излизала от България. Трябваше да отида на летен езиков курс в Брауншвайг и с малко сакче с багаж, училищни познания по немски и куп страхове, стъпих на немска земя. Опашките за проверка на Non EU беше дългичка, та реших да отида до тоалетна, все пак дълъг път ме чакаше след това. Бързо свърших неотложното и реших да си измия ръцете. Засилих се към мивката и... омг - мивката нямаше кранчета
. Ами сега? И другите съседни мивки - и те такива сакати. Притесних се. Огледах се наляво, огледах се надясно, след като се уверих, че няма кой да ми се смее, започнах да натискам що копчета видя около мивката, но вода не потече. Явно при някое от тези хаотични движения съм прокарала ръка пред сензора, та по едно време шурна. Измих ръце, връщам се бързо, показвам си паспорта и тичам за багажа. Нямам идея къде да го търся, последна минах паспортна проверка. По едно време се обръщам към една от лентите, гледам - само моя багаж се върти отгоре, а хората от следващия полет чакат да се махне, за да пуснат техния багаж Пристигайки в Брауншвайг знаех, че какво ще да става, аз трябва да намеря супермаркет и да си напазарувам, защото без "ляб и манджа" няма да ме бъде. Намерих някакъв магазин след голямо лутане, напазарувах, почувствах се като бял човек. Имаше от всичко по много - кеф ти кока-кола, кеф ти хляб. Прибрах се вкъщи, хапнах, да, вярно, хлябът малко тестен ми идваше и се повъзмутих, но пък беше вкусен. В края на едномесечния ми престой и няколко опаковки такъв хляб, случайно разбрах, че съм си купувала хляб за печене, но съм го консумирала в полусуров вид
И последна случка - стажант съм в голям несмки автомобилен концерн. Имам рожден ден и решавам, че ще черпя колегите с торта. Никога преди това не бях купувала, но, тъй като р.д. ми е Юни, реших, че сладоледената торта е добро решение. Отивам в магазина, вадя една торта от хладилния шкаф, 2 (!) дни я съхранявам в камерата, на р.д. ставам по тъмно и я транспортирам "по хладно", да не се разтопи до работа. На работа пак я ръгвам в камерата, няма да се излагаме, я. Идва моментът, в който милите ми колеги се нареждат с чинии и чакат да им сложа торта. Когато видяха тортата, се установи, че тя изобщо не е сладоледена, и всичкия ттруд, който съм хвърлила по опазването й, е бил напълно излишен. Е, хапнахме я, но преди това трябваше да изчакаме да се размрази
Вече чета етикетите, по-инфорирана съм по много административни въпроси от тукашните, но но тези случки ми напомнят от къде съм тръгнала и ме развеселяват въпреки изминалите години.
Хайде да видим сега, кой друг още ще си признае?
А веднъж преди 7 в Мюнхен в тоалетната на красив ресторант се изплаших от седалката, която взе да се върти и почиства, след като си бях свършила работата 
и бегом в в стаята-после чак разбрах че имало жени които се обличали така.
