в шок сьм помагаите моля ви

kristti ,
чета темта ти и разсъждавам кое е по-добре или по-приемливо:твоята бм, родила и изоставила по дете на година или моята, родила две преди и две след мен, които гледа като писани яйца, а е изоставила само мен? Мисля и премислям, че това е може би жена, обичаща деца, добра и грижовна майка, на която само аз съм и била ненужна и в тежест, макар да съм родена не последна а по средата.
Това е положението, такъв е живота, така е и при нас, осиновените-колкото изоставени, толкова и различни и шарени съдби и случки.Горе главата и да не ти пука, нали имаш семейството си, детето си и брат си.................
Колкото до осиновяването като мръсна дума, така е и продължава да е така.Явно българина не е узрял достатъчно, макар да има много прекрасни осиновители вече, но още има закостенели идиоти и клюкари, търсещи  интрига и кой да хулят и оплюват.От малка на такива длъжна не оставам и ги оставям зад гърба си, където им е мястото.

marypopins  Опитах се да съпоставя нашите два случая и не можах да реша кое е по-приемливо.В моя случай госпожата явно не е искала деца,а в твоя изобщо не мога да разбера... И в двата случая потърпевшите сме ние,но сме силни и ще се справим.Все някога ще подредим мислите и емоциите си или поне се надявам да стане така.Лично на мен още ми е рано за такова нещо.Аз още се лутам в размисли дали да търся другото дете и дали изобщо има такова.Според доста хора в селото има такова дете,сестрата на БМ незнае ,а със самата БМ нямам намерение да говоря.Е,тя не може и да говори всъщност.Сестра ми каза че е получила инсулт наскоро и сега е парализирана и неадекватна.Искаше ми се да отида да видя големият брат,него още не го познавам.Докато пиша се сетих че сигурно ще мога да изправя БМ на крака.Ако отида при нея сигурно ще скочи веднага за да ме изгони?.

Ти си все пак щастлива, че имаш семейство, дете. Не я мисли биологичната ти майка и не я съди. Но и не я търси, тя не заслужава това. Обърни се с уважение към благородното семейство, което те е осиновило, вероятно имаш такова? Та това са хората , заслужаващи да им казват мама и тате. Сестрите ти и братята ти си ги намери, но не очаквай чудеса към теб, защото и те като теб се лутат в безпътието вероятно . Зад  всички тези злини е майка ти и баща ти. Къде е той? Още повече се вгледай в детето си и си помисли , колко щастливо е , че те има за майка.

за кой баща става дума не разбрах?Не че има някакво значение защото и двамата не ги познавам

Тити, моля те, не се заяждам, само моля.....
Откъде тази слънчева сигурност за "благородното семейство", осиновило Кристи. Откъде, знанието, че тя не показва уважение към осиновителите си, затова я съветваш да се"обърне с уважение" към тях...

Дали Кристи все пак не е способна да достигне до тез изводи и сама...

Не познаваш историята й (това е очевидно от поста ти). Представи си, че момичето е осиновено от семейство без ангелски крила... представи си ако това е така, какво би причинил поста ти ... и кому е нужно това???

Фуси,благодаря ти
вчера след като прочетох съветите се въздържах да отговоря защото не можах да осмисля какво точно пише.Чудно ми беше как човек който не му е работа да търси,съветва някой на когото му е работа да търси.Мислех в хайд парка на мамите да помоля да прочетат и да сравня дали и аз съм разбрала правилно.
Тити,бих посъветвала теб да не търсиш защото ти не си осиновената.Право да търси има бащата на децата ти,а щом той не го прави вероятно има причина.Лично аз приемам съвети всякакви,но само от пряко засегнати т.е. или осиновени или осиновители.От страни изглежда едно,но как се чувствам могат да ме разберат само такива хора.Да щастлива съм че имам семейство и най вече дете.Щастлива съм че мъжът ми е до мен и мога да разчитам изцяло на него.Малко хора биха понесли нашият сапунен сериал.Биологичната ми майка не я съдя,напротив  благодарна съм и че така е решила съдбата ми,колкото и грозно да звучи това.Ако бях израстнала при нея щях да имам живота който има сестра ми,а аз в никакъв случай не искам това.Не мога да доя крави,да нямам моб тел,интернет или кола.Брат ми и сестра ми наистина правят чудеса за мен.Особено сестра ми.Прави на глед дребни неща,но за мен са много ценни.Миналият път бяха дошли да ми донесат зеленчуци от градината и компоти.Незнаех как да реагирам.Решила е да ми помогне с каквото е могла.Не мога да забравя и израза на очите и когато и подарих мечтаният мобилен тел за да мога да я чувам.Търсенето си е заслужавало и заради нашите деца които едва ги разделяме когато трябва да си тръгваме.Няма да забравя и брат ми който за един ден мина към 1000 км (отиване и връщане) защото му казах че нямам желание да почерпя дори за рожденният ми ден.Още е пред очите ми лицето му и думите че е дошъл да ми изяде бонбоните Ако не ги бях търсила нямаше да разбера колко е хубаво да имаш брат или сестра.Благородно семейство което ме е осиновило няма.Имам само майка.Не е била от най-добрата майка,но понеже ме е отгледала и сега гледа детето ми съм и признателна и задължена.Грижа се за нея.Помагам финансово,плащам сметки и каквото там се наложи.Тя гледа сина ми от 20 му ден,понеже трябваше да се върна работа защото нямахме пари дори за млекото на детето.Думата татко не съм я казвала никога и на никого.Мечтаех си че поне на свекър си ще казвам така,но и това не стана.Биологичният ми баща е баща и на сестра ми.Човека е починал без да знае за мен.Жалкото е че когато ги търсих той е бил жив и не са му казали.Има още много за казване,но мисля че отговорих на повечето ти въпроси