в шок сьм помагаите моля ви

  • 8 367
  • 35
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 418
Miraetta HugКакто винаги казваш нещата 100% точно.Аз вече се обадих на лелчето и си докарах доста страдания.Май съм много чувствителна натура и взимам всичко много навътре.Тази леля ми се зарадва.Разказа ми къде съм родена в Пирдоп,а в акта ми за раждане пише София.Каза че е ходила да ме види преди да ме оставят и тя и нейната дъщеря много плакали след това,как БМ била добър човек и било хубаво да се чувам с нея от време на време и аз нали съм будала реших да се обадя на родителката и това ми беше грешката.Миналата година след като видях че е спокоина че съм добре и съм попаднала на хора тя реши да" изкяри" нещо от мен аз се ядосах и и казах да не ме търси защото не искам никакви контакти и че за мен е късно да се правим на семейство,защото аз си имам семейство.Знам че съм постъпила грубо,но това ми беше нещо като мечта да и кажа какво мисля точно за да я заболи.Сега сестра ни има рожден ден на 29.04 и ние решихме с брат ми да отидем на пикник при нея.След разговора с лелята аз реших да се обадя на БМ да и кажа че мислим да се съберем в техния град и да видя дали няма нищо против.Когато и казах че съм аз тя ми каза "е,и"аз се стъписах и и казах че исках само да я чуя,а тя "е,чу ме" и ми затвори тел.Та сега наистина си събирам душата и съм отхвърлена за втори път.Направо ми идва да се пръсна от яд че и се обадих.Знам че съм я обидила и може би не е трябвало да се държа така с нея,но по този въпрос не изпитвам никакви угризения или съжаления.На въпроса дали имам и друг брат лелята нищо не каза по точно каза че незнае #Crazy

# 16
  • Мнения: 2 123
Чета... кръстя се и се питам, ама някои хора нямат ли страх от бога... В момента нито драматизирам, нито нищо... просто си представям ясно ситуациите описани от Кристи - като на филм. Честно, вакъла не ми го побира, как им хрумва на хората да казват такива неща...

Хайде, че някой мой/ваш близък познат, дето темата изоставяне/осиновяване не му е в главата, естествено, че може да каже нещо необмислено или не дотам тактично или някое и друго назидание и напътствие за живота

Но това са семейства, които живеят с тази история... мислят я... обсъждат помежду си, обръщат я в главите, сърцата си... абе ...


а тъпото (аз Embarassed) си мисля и се моля, един ден Никола горещо и искрено да бъде помолен за прошка...

# 17
  • Мнения: 1 418
Fussii,дано найстина да помолят Никола за прошка.Хайде по този повод да попитам момичета тези които познавате БМ някой поиска ли ви прошка?На мен също ми е интересно да разбера.Забравих да спомена че Мираета се оказа права за още нещо.Родителката е казала на сестра ми че всички ние сме от един и същи баща.Когато попитах лелята кой е баща ми тя каза че някакъв от съседно село я прилъгал БМ че ще се оженят,но я излъгал и след като съм се родила аз те не са имали някакъв контакт.С две думи пак ме пратиха по друга следа и май ще се окаже че всички ние сме от различни бащи.Явно госпожата много лесно се лъже има и други много интересни подробности,но ме е срам да споделя(освен ако не сте много любопитни) Joy.От днес съм на мнение че колкото по-малко знам толкова по-добре.

# 18
  • София
  • Мнения: 1 433
kristti , и от мен една голяма Hug
като сте почнали с черния хумор Winkта и аз да се включа, може би си е за ваше добро че ви е изоставиа, колкото и гадно да звучи това
поне сте имали шанс хора наистина копнеещи за дете да ви отгледат
казвам го с чиста съвест, понеже работя в институция за изоставени деца и ми се е късало сърцето как се съсипва живота и бъдещето на децата, само защото БМ не благоволяват да турят един подпис и някой друг да има шанс са даде цялата си любов на това дете.
Нагледала съм се  как ги прехвърлят от дом в дом и така докато станат на 18г и отидат на улицата.
Та поне ти и брат ти  сте имали шанса да бъдете осиновени. Hug
 

# 19
  • Мнения: 2 084
Страстната седмица ...
Ще внимавам с думите.
Жената, която дава живот би следвало да е свята. Жената, дала живота на моите деца им е отнела много повече. Не съдя. Тя даде на мен много. Аз не страдам от нейното решение. Страдат най-близките ми - моите рожби. Това ме кара да настърхвам при думата изоставяне. Тябваше да участвам в една игра, да разигравам сюжет как говоря с майка, която се опитва да реши дали да остави детето си. Отказах да играя. Дори на игра, дори като роля не мога да го допусна, не мога да го приема.
Питам се дали човек взел такова решение след 20- 30 години може да израстне до ниво да поиска прошка. Много бих искала и от моите деца някой ден някой да поиска прошка. А на онази жена аз само можа да благодаря.
И това ако не е противоречие. Аз имам право да се чувствам безкрайно щастлива от едно решение, което дава право на децата ми да страдат.

# 20
  • Мнения: 1 418
аз лично съм благодарна на моята майка(жената която ме е осиновила).Благодарна е малко да се каже.Немога да намеря точна дума за това което мисля.Тя е човека който ме е направил човек и ми е дал всичко.Когато са ме осиновили съм била на няколко месеца и след по-малко от година родителите ми са се развели.Понеже баща ми(осиновителят)не е искал да плаща издръжка за чуждо дете,майка ми доста време водеше някакви дела да му отнеме родителските права(незнам дали се казва точно така).Накрая успя и аз се водех по нейните имена като дете на самотна майка.Гледала ме е доста трудно откъм финансовата страна на въпроса.Всички роднини са на окло 300-400км разстояние.Била е сама и се е справила.Сега гледа детето ми ние докъто сме на работа.Тя е единствения човек който ни помага.Малкия е на баба златото.За мен тя е свят човек.Благодаря на бога че съм попаднала там където трябва.Баща не познавам и никога не съм виждала,нито биологичен,нито осиновител.Не ми и трябва.Как да разбера липсата на нещо което никога не съм имала.Брат ми не е попаднал на хора.Осиновителите са го разсиновили.Вижда се с тях,но веднъж му казват че са само приятели,друг път че им е син и според мен му размътват достатъчно мозъка.Тотално е объркан.От време на време (дори доста често)клони към БМ.Казвала съм му много пъти какво мисля по въпроса,но незнам дали е редно да му се бъркам.Той е голям човек все пак на 34г. е.Човека който ако може да избяга от майка ни е точно сестра ни,която живее с нея.Май тя е страдала най-много от всички.Знам за една случка(дето ме беше срам да кажа)как сестра ни имала приятел с който щели да се женят.Веднъж се прибрала в къщи и било заключено и със спуснати пердета.Видяла приятеля си и майка ни как се обличат.Направо незнам какво да кажа...Ние сме като за филм.Моят мъж и брат ми казват като сапунен сериал,ама май повече клони като филм на ужасите.Сажалявам ако съм ви досадила,доста дългичко стана,ама след цялата тази помия около мен,незнам какво да правя.Искам да спра да ги мисля,ама немога.Не ми излизат от главата.Днес съм решила да ходя до личния лекар да го питам за някакви успокоителни,защото май сама немога да се справя.Най-потърпевши се оказват съпруга ми и сина ми.Доста изнервена съм и си го изкарвам на тях,а не трябва

# 21
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Кристи,  Hug

Не си досадила, не се притеснявай. Ако така поне малко ти олеква, изливай мъката си тук, пред сродните за теб души. А и ние, вашите майки, сме в този филм с вас и плътно до вас.

Повечето от нас с малките деца не знаят какво може да ги очаква, ако те един ден решат да търсят корените си. За едно от моите знам, че има няколко братя и сестри някъде.... А БМ си има и официален съпруг от доста години, ама не само от него ражда деца. Често съм се питала каква професия практикува и имам едни съмнения.... Но, нейсе, ние ще му мислим когато му дойде времето...

Не намирам думи с които да ти вдъхна кураж, затова още веднъж силно те Hug и се моля за теб.  Praynig

# 22
  • Мнения: 2 084
Криси, след няколко часа ще кажем Христос возкресе!
Криси, дано вярата ти в самата теб възкръсне! Радвай се на обичта на детето си, на любовта на мъжа си! А който е виновен - си носи кръста.
Това с разсиновяването никак не го проумявам. Вижда ми се безкрайно жестоко. Да си бил ничий, да си станал нечий и накрая хората, които са пожелала да ти посветят живота си да решат да ти отнемат живота - дори името си да вземат? Дано Бог съхрани разума ми! Не искам да си представя какво може да доведе до това. Та онази жена, която си отиде беше оставила името си за децата ми.

# 23
  • Мнения: 1 418
Христос воскресе! Hug

# 24
  • Мнения: 1 249

Во истина воскресе !

Кристи,
Малка част разбира защо ти правиш нещо. Масата като прочете "бисерите" на био-майката ти
 искрено се пита ти защо не пребиваваш в постоянно блаженство, че не си с нея.
Като търсим и пишем, че ни е мъчно и не си намираме място и не сме на себе си, повечето слагат равенство и мислят, че тъжиш. че не си с нея и пр.
Та, с две думи, внимавай къде споделяш нещата.  С реалните си познати и с хората, с които имаш делови, лични  и други връзки, не споделяй тези неща по този начин освен ако не си сигурна, че разбират какво им говориш.
Не са лъжица за всяка уста реалностите ни. Помощ и разбиране няма да получиш, но ще натрупаш редица негативи.

На теб теб и брат ти здраве, сили и много топлина !  Hug

Повярвай ми,  Peace Hug Hugсега си в началото и много остро те боли и си като в мъгла на моменти и не виждаш ясни очертанията,
 но и това ще отмине
и
 ще се притъпи болката (в повечето моменти)
 и очертанията ще станат по-ясни
 и
 ще се приближиш до себе си с повече топлина и увереност.

За това, което наричат разсиновяване:

Калинче, има и по-лошо от него - цял живот подтиснатост и глухо недоволство от страна на осиновителите, че не са го направили.
На тези хора обществото не им дава право да изживеят загубите си, мъката си и те подтискат доста неща и накрая става страшно. Не че е хубаво, но по-добре едно разсиновяване отколкото ужас без край. В последно време има доста такива прицеси, дори и от чужбина от родители българи.
А на тези, които са срещнали своите деца и са ги приели, какво да кажа, освен че винаги много се радвам на такива случаи и се надявам да стават все повече.

Не укорявам за разсиновяването нито един осиновител. Био-майката си е подложила децата на този тормоз и у нея е основната отговорност какво става с тях като си ги метне в месомелачката.
А за името -
Био-то не си е оставила името по добра воля, а няма законова възможност да им го вземе.
Не я очерням, а казвам като юрист, че няма как насила да си вземе името при доказан произход от майката (по смисъла на закона) преди да е влязло в сила евентуално решение за ос-е.

# 25
  • Мнения: 2 084
Криси, извинявай, ако ти измествам темата. Задавам си въпроса защо осиновяване е почти мръсна дума? Какво са направили децата ми, че тази дума ще ги преследва? От какво точно трябва те да се срамуват? Какво аз съм направила, че трябва да се срамувам? Моят отговор е нищо. Нямаме от какво да се срамуваме. И всеки път като чуя, "осиновени са" ми е чудно.
И започвам да разбирам думите на Мираета, че не трябва да се споделя с всеки, защото май наистина има хора, които каквото и даим кажеш, не успяваш да стигнеш до общ език с тях. И в същото време си мисля, че само и единствено ние, хората, за които осиновяване не е мръсна дума, можем поне малко да променим отношението на хората към този факт.

# 26
  • Мнения: 1 418
Miraetta Hug
kalina@, Hugтемата е за всички,не ми я изместваш ни най-малко.И аз не мога да си отговоря  защо повечето хора не приемат осиновяването.Аз лично си мисля че ако някой трябва да се срамува не са нито децата,нито осиновителите.Да отгледаш едно малко създание и да го направиш човек,да му дадеш цялата си обич за мен е нещо велико.Това че сме осиновители или осиновени не ни прави втора категория хора напротив светлинни години трябват на много хора да достигнат нашето мислене.Исках да кажа че трудно можем да променим отношението на хората.Те самите не искат да го променят.Повечето са се затворили в себе си и са благодарни че такова нещо не ги е сполетяло и тях,но никой не е застрахован

# 27
  • Мнения: 625
     Според мен, хората са доволни, когато надничат в "чуждите двори" и вадят кирливите ризи от там ,защото така чувстват самите себе си по-по най-
    Разбира се, ако трябва да застанат и да говорят публично за осиновяването, ще се почне еднооооо .... всички знаем колко са положителни всички  Twisted EvilТъпо е ,нали?!


          Все още не мога да подбера точните думи, когато някой ми посочи друг с думите" Той е осиновен!", питала съм - визираш ,че е прокажен, че има по-малко ръце или крака, какво като е осиновен ....Отговор обикновенно не получавам, гледам ме тъпо и недоумяващо  Mr. Green

# 28
  • Мнения: 2 084
Това ми хареса, Диване. За следваща подобна питанка ми даде реплика.

# 29
  • Мнения: 1 843
И аз не мога да си отговоря  защо повечето хора не приемат осиновяването.

Моя близка приятелка... познаваме се от деца. Уж широко скроен човек... дълги години не можеше да забременее, после се оказа, че имала недоразвити яйчници. Както и да е... сега има две деца. Когато преди повече от десет години й казах за желанията ми, а тя реагира негативно за моя почуда, становището й беше: Защото е неестествено.

Мразя да съдя, ужасно е да съдиш другите...
Но и до ден днешен се питам... тази жена отглежда децата от двама различни бащи сама. И двамата семейни. Това е нейният избор. И го намира за естествено. И никога не бих й го върнала с коментар и осъждане.

Научих се да не живея за чуждото одобрение, а да отговарям честно пред себе си за изборите ми. И ми се ще да предам това и на дечицата ми. Че не дължат никому нищо. Независимо от болката им, независимо от раните.
А различното... всички сме различни, в това вървя малко наопаки. Не ги уча, че те не са различни, а именно обратното, че всички до един сме уникални. И че да си "еднакъв", не е чак такова достойнство.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт