Сурогатно майчинство - за или против?

  • 31 722
  • 442
  •   1
Отговори
# 345
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Янечек, при сурогатното майчинство говорим за дете, което предварително знаеш, че не можеш да отгледаш. Един вид, 100% доброволен отказ.
При децата, оставени за осиновяване, случаите не са 100% такива. Обстоятелствата са напълно различни.

# 346
  • Мнения: 2 131
Обидно е и отношението към тези, които са спрели да се борят "със зъби и нокти" за свое дете.
Никой никого не обижда. Не можем всички да бъдем на едно и също мнение, особено по въпроси от подобно естество. Всеки си изразява мнението - един приема, друг - не, и това е напълно в реда на нещата.
И този наш диалог може да бъде много полезен, ако се стигне до момент, в който започне да се пише закон по темата за сурогатното майчинство. Защото тук наистина са засегнати много съществени детайли и аспекти.

# 347
  • Мнения: 4 963
...
Ами говорихме за детето и аз лично казах че ще има проблеми това дете цял живот но някой каза че му се повръща от такива мнения.Факт е че нещата не са прости.
...

Понеже коментарът беше мой - имах предвид, че не разбирам и не приемам предразсъдъците (за съжаление, ясно ми е, че съществуват).
Защото не виждам проблемът с детето в отношението на околните - няма да му пише на челото как се е родило, все пак.
Проблемите за него ще са в отношение на това, че е вероятно самото то да не бъде наясно коя точно е майка му (трудно е да обясниш на дете теорията за гените)...
Иначе, не разбирам с какво СМ е от полза за детето, освен с раждането на още 1 човешко съество. Тук не става въпрос, както при кръвопреливането, да спасиш живот, все пак...
Не виждам и вреда, между другото...

# 348
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 755
Проблемите за него ще са в отношение на това, че е вероятно самото то да не бъде наясно коя точно е майка му (трудно е да обясниш на дете теорията за гените)...
Според мен е по-лесно да се обясни на едно дете СМ, отколкото осиновяването. Не знам дали съм права.

# 349
  • Мнения: 14 651
Янечек, при сурогатното майчинство говорим за дете, което предварително знаеш, че не можеш да отгледаш. Един вид, 100% доброволен отказ.
При децата, оставени за осиновяване, случаите не са 100% такива. Обстоятелствата са напълно различни.

Аз говоря за това как изоставянето ще се възприеме от бебето. А то и в двата случая е едно и също - за него се грижи човвек, който то не познава.
Второ - ако аз бих била сурогатна майка, пак ще е все едно за мен кой се грижи за детето, което изоставям. Така възприемам нещата, а не само като благородно начинание.

# 350
  • Мнения: 9 116
Аз не говоря за хорските коментари, а за чувствата на детето. Или пък се предполага, че ще бъде скрит от него фактът как точно се е появило...............

# 351
  • София
  • Мнения: 46 981
Аз не говоря за хорските коментари, а за чувствата на детето. Или пък се предполага, че ще бъде скрит от него фактът как точно се е появило...............

едни ще крият, други-не, точно както и осиновяването.....само дето детето ще прилича на мама и тати и няма да пита защо е по-различно, например Wink

# 352
  • Стара Загора
  • Мнения: 135
Втора опция  Peace

# 353
  • Мнения: 1 045
динчо,ако детето не познава друго дете по този начин родено няма да се чувства добре.Ако навлезе в по-големи мащаби нещата тогава няма да са интересни нито за хорските мнения нито детето ще се чувства като извънземно.Но докато не стане тази идея релност и не се премине през този период на възприемане ,който понякога е цяло поколение,нещата ще са лоши за психиката на детето,а майката ще се чуи дали е взвла правилното решение.Така мисля аз.
п.п.Може би Душичка с тази цел е пуснала тази тема,защото не е сигурна в решението си знам ли...след като има навити да и направят тази услуга,явно има такива притеснения.

# 354
  • Мнения: 2 123
От кога чакам подобна тема, а сега виждам, че съм я поизпуснала... сигурно всичко вече сте казали  Simple Smile

Като осиновител, бая литература изчетох за травмата от изоставянето... и по тоя случай много съм си мислила за сурогатното майчинство... Не съм била бременна никога и няма как да знам, но си представям, че детето мисли и чувства още докато е в утробата. Разбира се на ниво инстинкт, но тогава с още по-голяма сила... Как мислите расте едно същество със знанието, че ще бъде изоставено от тази, в чиято утроба живее ...
Детето също има свои чувства, които понякога забравяме да уважаваме... защото е малко, защото докато е бебе то е безмълвно, няма как да си каже. Психолозите твърдят, че бебетата истински страдат за рождената им майка най-силно в първите дни, часове, минути... тази болка, страх белязват целия им живот нататък... Ами хайде за секунда затворете очи и си представете, че сте мъничък, още слепичък и безпомощен е отчаяно търсите онази, чиято миризма и глас единствено познавате... а нея я няма. Без мелодрама... само за миг си го представете.

За момент да не мислим за генетичната майка  или за утробната майка, техните страхове и емоции. От моя гледна точка разлика в едното и в другото изоставяне няма. Абсолютно съм съгласна с Янечек


И последен въпрос... не мога да не го задам... кому са нужни тези експерименти...  Hug Защо бе хора... защо... разбирам да живеем в държава, в която изоставени деца няма... спирам дотук  Wink

# 355
  • Мнения: 1 045
Хайде сега който беше казал че ни е лесно да даваме мнения докато гледаме децата около себе си родени по естетвен начин от любимия мъж да се включи......

# 356
  • BG
  • Мнения: 1 900
Не не бих приела това .

# 357
  • Мнения: 2 123

Вили, разликата съм я загатнала в преден мой пост - всички знаем, че мъжете, които не искат да имат свои деца са рядкост. Има страхотни мъже, които са съгласни заради половинката си да осиновят и да приемат чуждо дете за свое, да го отгледат и да го обичат, все едно е тяхно биологично. Но ... колко са тези мъже, къде да ги търсим, ще стигне ли живота ни да ги намерим. Относно осиновяването съм твърдо за и никога не съм се отмятала от думите си. Но и там нещата са също толкова сложни, не за друго, а точно заради сроковете, които понякога са безкрайни, съвпадението между външните белези на двойката и детенцето, защото аз съм с бяла кожа и сини очи, мъжа ми също е с бяла кожа. Не съм расистка, но нека си признаем, че по домовете има много дечица-ромчета. Утре това дете като започне да разбира и се погледне и види, че не е като нас, ще страда и лошото е, че няма да мога да контролирам този процес. Да осиновиш детенце, което прилича поне малко на един от двамата родители е прекалено голямо съвпадение. И все пак майчинското ми чувство не познава цвят на кожата, очите и т.н. Когато погледна детенце, аз съм щастлива.

Душичка... не те нападам, моля те, предварително го казвам  Wink

1. За мъжете.... ами аз не познавам лично мъж, който е изоставил жена си, защото не може да му роди дете. Познавам жена, чиито мъж каза, че не иска да осинови дете и ТЯ го напусна. Забременя от донор и сега е щастлива мама, въпреки че сама си гледа детето. Ако не се беше получило донорското ин витро, щеше да осинови.
Живота е пъстър мила... не можеш за де застраховаш за нищо Hug

2. Процедурите при осиновяване били сложни... Laughing ти как разбра? Колко сложни ти се сториха, че приемането на един закон, уреждащ сурогацията ти се вижда по-просто и бързо нещо. Ние осиновихме сина ни точно 10 месеца след като бяхме подали документи.

3. За приликите.... мило ми стана като те четох... ако генетично ваше детенце не прилича на нито един от вас, което е напълно вероятно... какво ще правиш. Ще го обичаш ли по-малко...

Недей мила... незряло и наивно  звучат думите ти, затова и мен ме подразниха в началото. После си представих кошмара и обречеността, че вероятно  никога няма да износиш свое дете (честно казано на мен този ужас не ми е познат, макар, че също едва ли ще имам свое биологично дете, но хората са различни) и спрях да се дразня  Laughing

# 358
  • Мнения: 2 710
Проблемите за него ще са в отношение на това, че е вероятно самото то да не бъде наясно коя точно е майка му (трудно е да обясниш на дете теорията за гените)...
Според мен е по-лесно да се обясни на едно дете СМ, отколкото осиновяването. Не знам дали съм права.

На същото мнение съм като Бу

# 359
  • Мнения: 2 123
обясненията ясно...
аргументите на възрастните и  в двата случая могат да бъдат много рационални. Само чу чувствата и болката не се управляват или лекуват с обяснения...

Общи условия

Активация на акаунт