Кевинчоо.. - Не бе мамо,викаме му Кевчо.

Мммм...и имената далеч не са най-лошото.

Всичките са гръцки. Някои библейски, някои още по-стари. И какво от това? Тук не става дума само за корена на името (това май го нищихме вече назад), а и за културни сфери на влияние. Християнската общност на Балканите е с хилядолетни традиции и принадлежността към нея се изявява и чрез имената - на светци, апостоли, големи празници, като повечето са гръцки, после идват турците, после западните и руските влияния, и така нататък. При толкова народ, дето е минал оттук, имената са най-малкото, което са оставили.

То пък Караколев е една българска фамилия, леле мале!

До голяма степен всичко зависи от личното виждане на родителите. А пък, честно казано, спомням си, че когато бях дете, исках да кръстя дъщеря си Изабел (заради рицарските романите за средновековието) или Глория (не помня вече защо, във всеки случай не заради певицата, говоря все пак за 80-те години на 20 век). Сега и през ум не би ми минало подобно нещо. Така че, ако хората станат родители на 20 години, може да мислят по един начин, на 30 и няколко - по съвсем друг. Важното е, че в даден момент са решили, че това име е подходящо за тяхното дете. И тогава то става уникално и неповторимо за тях - точно като детето.

Изглежда че това е същината на въпроса. Всичко останало е махленско клюкарстване.

Ами да кажа и аз по темата - харесвам българските имена, но пък в крайна сметка не критикувам ничий избор......................., но лично аз не бих си кръстила детето Стивън, Майкъл, Джон и т.н. / нищо лично/

да използвам темата да ви питам, какво мислите за името кайа (като женско)?

аз го харесвам, едно време си бях кръстила една героиня така

За името кайа с риск да те засегна,ми звучи като рибата кая.Не бих дала такова име на дъщеря си за нищо на света,не ми харесва изобщо.Трябва да съм тотално "изтрещяла",за да си кръстя детето така.Като моя позната дето си кръсти детето Тая.

Тая:)

аз изобщо не знаех, че кайа има нещо общо с риба... просто ми се стори благозвучно.

Извинявай много,ако съм те засегнала,но има такава морска риба-така казват на голямото попче кая.А за Тая,не я кръстиха Таня на бабата, а Тая и и викат Тайчо.Ти си решаваш за името,просто изразих личното си мнение,като не ангажирам никого с него.

Аз пък се сетих за едни познати на съпруга ми, които кръстиха дългоочаквания си син Верен - на един имотен прадядо (а сетете се защо ). На детето му казват Верчо .
Идеята за името е безумна, според мен...

Аз пък съм чувала за случка преди много време, една майка която за да не обиди нито майка си Мара , нито свекърва си Тонка , кръстила детето си Маратонка . Естествено тогава още не била излезнала прословутата обувка. Драмата станала .....по-късно.

Ще ми се разсърдите ама това вашето ми прилича на бой по гърдите в стил "Булгар, булгар!". 

Името на някой далеч не е най-важният критерии за каквото и да било както и гаранция за национално самоопределяне. За име на детето си избрах що годе универсално, кратко име, водена по-скоро от емоцията, не съм гледала и значението, защото това, че ще дадеш на детето си име, което означава определено качество изобщо не е гаранция, че детето ти непременно ще притежава това качество. Що се отнася до моето име - Лора, което хич не е българско, но не е и съвсем чуждоземско, но за момент никога не съм си представяла че мога да се казвам по друг начин - освен че ми харесва безумно е голямо облекчение да звучи добре почти навсякъде по света. Може да мислите че няма да ви пука дали могат да произнасят вашето име чужденците, ама на мен ми е ставало много жал за един Здравко, който не си беше чувал името такова каквото е, откакто беше напуснал пределите на родината - всякакви вариации и перверзии, породени от неспособността на чужденците да произнесат точно това натрупване на съгласни. Баща ми, горкият, който живее тук от известно време мнооого рядко чува Веселин в обръщение към себе си, направо е трагично на колко хора съм обяснявала, че не се казва Вазелин или че може да му викат Веско, а не Велкро (тези лепенките, които се използват вместо копчета по дрехи, чанти и обувки). Най-странното е че никога никой не се е подсмихнал при мисълта, че някой наистина може да се казва Вазелин или Велкро, явно не съм само аз, има и други за които човекът е важен. 

Exactly! 

Като всички са такива родолюбци, що ли нашата "мила" страна е в това състояние?!!!
Ако си кръстя детето с БГ име по-добре ли ще стане положението??
Чуждопоклонничество!!!!
Страшен извод, просто нямам думи....

В края на краищата, какво ми е дала тази държава, какво ни е наред, мога ли въобще да разчитам, че правата ми на българин се спазват, за да съм признателна и да искам детето ми да се гордее, че е българче?!!!

Всъщност избора на име нямаше нищо общо с наличието или липсата на патриотични чуства в мен, но като поставяте така въпроса, това е един прекрасен аргумент детето ми да не е с БГ име!
Силно се надявам един ден да не живее тук, а в някоя бяла държава и ще направя всичко възможно да му помогна в това!

Май наистина това ни куца. Просто ни липсва толерантност. Стига името да не е обидно или унизително, какъв е проблемът всеки да нарече детето си както намери за добре и по-важното - както го чувства отвътре? Става ми малко тъжно като чуя някой да подвиква "хайде, бе Марая!" или "Силвестър, тръгваме си вече", но честно казано не мисля, че имам право на отношение, още по-малко - на реакция (защото и на това съм ставала свидетел...)

ни най-малко не се обиждам. това си беше чистосърдечно искане на мнения, понеже ми хрумна докато четях темата. а за имена аз нямам много какво да решавам, понеже едва ли скоро ще кръщавам някого. макар че знае ли човек 
благодаря ти за искреността.