Не ми харесва кръщаването с чужди имена.
Но обяснението, че чужденците няма да могат да го произнесат ми звучи хептен тъпо.
Но обяснението, че чужденците няма да могат да го произнесат ми звучи хептен тъпо.
- Публикувана: 26 март 2009, 15:39 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2009, 16:22 ч.
Кевинчоо.. - Не бе мамо,викаме му Кевчо.
Аз мисля, че това е част от кризата на прехода. Родителите се опитват да дадат едва ли не светло бъдеще на децата си, различно от тяхното - поне с името. Все още в очите на много хора Америка и Франция звучат като държави на сбъднатите мечти, има чуждоплоконничество.
Но най-грозното е това да се опитваш да избягаш от себе си, от корените си, все едно се срамуваш от себе си. Въобще не ме интересува някой си англичанин как ще възприема имената ни, едва ли англичаните се чудят как ще звучат техните имена на нас, българите.
Но най-грозното е това да се опитваш да избягаш от себе си, от корените си, все едно се срамуваш от себе си. Въобще не ме интересува някой си англичанин как ще възприема имената ни, едва ли англичаните се чудят как ще звучат техните имена на нас, българите.
Традицията повелява...
Не напразно от древни времена българите са кращавали децата си на по-възрастните от рода.Представете си ,ако през 500-те години чуждо присъствие по нашите земи беше пренебрегвана тази традиция
Представете си ,ако през 500-те години чуждо присъствие по нашите земи беше пренебрегвана тази традиция
И какво от това?!
За мен най-неприятното е, че непознати все ще те питат защо се казваш така и ще си вадят изводи за теб и семейството ти. Поне в България е така. Спомням си как един учител по история обяви пред целия клас, че фамилията ми не е българска. Започнаха едни разпити коя съм, кой е баща ми и т.н. После всички много ми се подиграваха с години напред. Ако знаех със сигурност, че имам такъв корен вероятно нямаше да се обиждам.
От гледна точка на личната си драма, съм категорично против кръщаването с малко популярни имена за дадена държава.
1.Самата аз не съм 100% българка, нито името ми е българско.
2. Живеем (нашето семейство и не само) "глобално" - т.е. общуваме с хора от всякакви държави, произход, цвят, религия и т.н. и сме дали на децата и универсални имена.
3. Изобщо не ме интересува чуждото мнение.
4. Дали децата ми ще носят българска или чужда фамилия (в момента са с българска, но звучи симпатично с имената им) - не мога да го предвидя отсега...
2. Живеем (нашето семейство и не само) "глобално" - т.е. общуваме с хора от всякакви държави, произход, цвят, религия и т.н. и сме дали на децата и универсални имена.
3. Изобщо не ме интересува чуждото мнение.
4. Дали децата ми ще носят българска или чужда фамилия (в момента са с българска, но звучи симпатично с имената им) - не мога да го предвидя отсега...
Докога в теми като тази Петър, Георги и Иван ще се спрягат за български имена?! Патриотизмът винаги ме трогва, но защо толкоз много люде искат да опазят българското, пък не си кръщават децата Грую или Котраг? Смислените и благозвучни нашенски имена се броят на пръсти.
Аз самата нося име, което не е българско. Много е красиво като звучене, свикнала съм с него, но не бих кръстила така дъщеря си. Когато избирах име за дететето си исках да отговаря на няколко условия-да е българско, да звучи красиво и да не е твърде често срещано. Съставих списък като срещу всяк буква от азбуката изписвах име, което ми допада-А-Албена, Б-Боряна и т.н. Дъщеря ми се казва Боряна. На мен това име ми носи положително усещане-свързвам го с една моя малка братовчедка. Друг мотив да го избера е, че е производно на името Борис, а така се казваше моят дядо, когото много обичах. Така се казваше и бащата на мъжа ми. Не съм я кръстила на никого, самото име много ми харесва, но посочените съвпадения бяха още един аргумент за избора на това име.
А какви са?
Гръцки, библейски, но не и български. И Мария не е българско, и Елена.
Смислени и благозвучни имена има, както и аз споменах, но се броят на пръсти. Не може всички деца да са Албена, Слав и Калина, нали така? Уважавайте свободата хорска и не се тупайте в гърдите с невеж патриотизъм, моля ви.
От гледна точка на личната си драма, съм категорично против кръщаването с малко популярни имена за дадена държава.
[/quote]
Точно това имах предвид и аз.
Моето име е също много рядко срещано.Всъщност май само в нашия град го има.Няма да ти казвам какви интерпретации съм чувала...
В крайна сметка всеки кръщава детето си както му се стори най-добре(включая и моите родители)
Децата ми(според един именник в нета)
РАЯ-кралица
ПАВЕЛ-скромен
Аз мисля, че това е част от кризата на прехода. Родителите се опитват да дадат едва ли не светло бъдеще на децата си, различно от тяхното - поне с името. Все още в очите на много хора Америка и Франция звучат като държави на сбъднатите мечти, има чуждоплоконничество.
Но най-грозното е това да се опитваш да избягаш от себе си, от корените си, все едно се срамуваш от себе си. Въобще не ме интересува някой си англичанин как ще възприема имената ни, едва ли англичаните се чудят как ще звучат техните имена на нас, българите.
Но най-грозното е това да се опитваш да избягаш от себе си, от корените си, все едно се срамуваш от себе си. Въобще не ме интересува някой си англичанин как ще възприема имената ни, едва ли англичаните се чудят как ще звучат техните имена на нас, българите.
Много точно! Това е и моето мнение!
...
Но най-грозното е това да се опитваш да избягаш от себе си, от корените си, все едно се срамуваш от себе си. Въобще не ме интересува някой си англичанин как ще възприема имената ни, едва ли англичаните се чудят как ще звучат техните имена на нас, българите.
Но най-грозното е това да се опитваш да избягаш от себе си, от корените си, все едно се срамуваш от себе си. Въобще не ме интересува някой си англичанин как ще възприема имената ни, едва ли англичаните се чудят как ще звучат техните имена на нас, българите.
Да, но се получава (в случая) нещо още по-грозно. Разни хора започват да се чудят защо пък си кръстил еди-как си детето си, съдейки по фамилията или по местоживеенето, примерно...
Или пък да решава, че бягаш от корените си.