Тъй като се съпругът ми е американец и първоначлно плановете ни бяха да живеем в Щатите, бях много щастлива от възможността да кръстя дъщеря си Джейн- това е любимото ми чуждоезично име от детските ми години ( от малката героиня в книгата "Мери Попинз). Да, но сега живеем в България и ми е писнало всеки път, когато непознати хора попитат детето как се казва, при отговора: "Джейн" ме поглеждат много озадачено и си личи как си мислят-' Ето и тая, дето за нея няма хубави български имена"- аз няма да седна да обяснявам на всеки срещнат, че и фамилията не е българска. Така, че моето мнение е, че човек трябва да е толератен към избора на останалите.
- Публикувана: 26 март 2009, 15:39 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2009, 16:22 ч.
Кевинчоо.. - Не бе мамо,викаме му Кевчо.
... аз няма да седна да обяснявам на всеки срещнат, че и фамилията не е българска. Така, че моето мнение е, че човек трябва да е толератен към избора на останалите.
А и фамилията не е определяща. Моите деца са с българска фамилия, но аз не съм българка...
Пък и в градината на децата (специално в групата им) сигурно 80% от децата са с универсални имена. И всички звучат прекрасно...
Моето дете е с чуждо име - на някои им харесва, на други им е смешно - така се отнасят възрастните.
На децата около нас не им прави впечатление, което е най-важното, дори в неговата група имаше още момченце със същото име, а аз си мислех, че сме уникални.
Все повече деца ще се кръщават с чужди имена и съм сигурна, че след време на никой няма да прави впечатление комбинацията име + фамилия "ОВ" .
Коментираше се някъде Ричард Груев - никога не съм го имала за нещо странно или смешно, просто го приемаш като човек.
Не съм изчела цялата тема, но честно казано не ми пука от мнението на околните - на мен и съпруга ми, името на детето ни харесва, ние сме си го избрали и не съжаляваме нито за миг.
Тооолкова му отива.
Освен това винаги съм харесвала чуждите имена, няма българско име да ми харесва достатъчно ....
Да, не съм патриотка, родолюбка, така че не се чуствам задължена с нищо да поддържам българското в семейството.
Ако някой хубав ден имам още деца, бих им дала също такива красиви чужди имена.
За момиченце любимите ми са Паола, Бианка или Катрин.
Е, за момче съм избрала най-хубавото според мен, ще трябва да помисля повече, ако някога ми се наложи
На децата около нас не им прави впечатление, което е най-важното, дори в неговата група имаше още момченце със същото име, а аз си мислех, че сме уникални.
Все повече деца ще се кръщават с чужди имена и съм сигурна, че след време на никой няма да прави впечатление комбинацията име + фамилия "ОВ" .
Коментираше се някъде Ричард Груев - никога не съм го имала за нещо странно или смешно, просто го приемаш като човек.
Не съм изчела цялата тема, но честно казано не ми пука от мнението на околните - на мен и съпруга ми, името на детето ни харесва, ние сме си го избрали и не съжаляваме нито за миг.
Тооолкова му отива.
Освен това винаги съм харесвала чуждите имена, няма българско име да ми харесва достатъчно ....
Да, не съм патриотка, родолюбка, така че не се чуствам задължена с нищо да поддържам българското в семейството.
Ако някой хубав ден имам още деца, бих им дала също такива красиви чужди имена.
За момиченце любимите ми са Паола, Бианка или Катрин.
Е, за момче съм избрала най-хубавото според мен, ще трябва да помисля повече, ако някога ми се наложи
Аз съм против повечето чужди имена..звучат смешно, понякога дори абсурдно в съчетание с българска фамилия. Много се чудя на родителите, които в стремежа си да бъдат модерни кръщават децата си безобразно. Как ви звучи 'Марк-Антаний' , дори не ' Антоний'...на мен ми звучи като сто и някой си елемент в Менделеевата таблица 
Ами 'Изидор'? А 'Дейвид'? И като го викат за обяд ' Дейвидеееееее'...ужас...съжалявам, ако някой се обиди, но има прекрасни български имена и доста интернационални, които не звучат смешно и неадекватно.
Ами 'Изидор'? А 'Дейвид'? И като го викат за обяд ' Дейвидеееееее'...ужас...съжалявам, ако някой се обиди, но има прекрасни български имена и доста интернационални, които не звучат смешно и неадекватно.Чуждите имена са ми смешни и изпитвам съжаление към децата които ги носят - родителите им нямат идея какви подигравки ги чакат в бъдеще.
В тази връзка имаше една много хубава статия в списания "Моето бебе" преди време - "Кръстихме го Корни на дядо му Семко" - беше много показателна за тази нова мода в имената на децата.
Аз съм против повечето чужди имена..звучат смешно, понякога дори абсурдно в съчетание с българска фамилия. Много се чудя на родителите, които в стремежа си да бъдат модерни кръщават децата си безобразно. Как ви звучи 'Марк-Антаний' , дори не ' Антоний'...на мен ми звучи като сто и някой си елемент в Менделеевата таблица Ами 'Изидор'? А 'Дейвид'? И като го викат за обяд ' Дейвидеееееее'...ужас...съжалявам, ако някой се обиди, но има прекрасни български имена и доста интернационални, които не звучат смешно и неадекватно.
Ами 'Изидор'? А 'Дейвид'? И като го викат за обяд ' Дейвидеееееее'...ужас...съжалявам, ако някой се обиди, но има прекрасни български имена и доста интернационални, които не звучат смешно и неадекватно.Чуждите имена са ми смешни и изпитвам съжаление към децата които ги носят - родителите им нямат идея какви подигравки ги чакат в бъдеще.
В тази връзка имаше една много хубава статия в списания "Моето бебе" преди време - "Кръстихме го Корни на дядо му Семко" - беше много показателна за тази нова мода в имената на децата.
Не съм изчела темата и още нямам дете, но със сигурност няма да го кръстя с чуждестранно име. Освен че не ми харесва, мисля че се създават много смешни асоциации. Давам пример: извеждам си кучето в Борисовата градина, изведнъж се чуват викове:"Джимииии, Джимииии, къде си?" И очаквам някое кутре да излезе от храсите....но виждам една баба със забрадка да тича към детенце....е, някак си не ми върви....защо този Джими да не е Митко? А???
П.П. Само искам да спонема, че не съм родолюбка....съвсем НЕ.
Чуждите имена са ми смешни и изпитвам съжаление към децата които ги носят - родителите им нямат идея какви подигравки ги чакат в бъдеще.
Колко трябва да си изперкал, за да започнеш да съжаляваш чуждите деца заради имената им.
Чуждите имена са ми смешни и изпитвам съжаление към децата които ги носят - родителите им нямат идея какви подигравки ги чакат в бъдеще.
Едно дете, което е израснало с Кевинчо в детската градина, едва ли ще му се подиграва след време за странното име. Виж, ако родителите му непрекъснато му набиват в главичката колко смешно и грозно е името на другарчето му - тогава може и да му се подиграват.
Интересно защо децата не намират за странно да си играят с Майкъл, Кикаха, Изидор и който и да е? Може би защото нямат предразсъдъци.
А дали хилядите млади хора, принудени да заминат извън България по икономически причини, се чувстват родолюбци само заради типично българските си имена?
Моето дете е с чуждо име - на някои им харесва, на други им е смешно - така се отнасят възрастните.
Що, какво му е на Стефчо, па макар и Стивън
Може и да сте прави - но за себе си!
Изказах лично мое мнение и не мисля, че е необходимо да се обсъжда, заклеймява или пък да ми се поставя диагноза - форума е точно за това - да се обменият мнения, идеи и пр.
Не съм задължила с него никого!
Колкото до чуждото име с българска фамилия... То както е тръгнало след две поколения вече и фамилията ще е чужда
В крайна сметка всеки да си кръщава децата както си му харесва! Иначе ще се наводни с Иван-човци и Марийки. Дано децата един ден да си харесват имената, дадени от родителите им. Това, че не понасям чуждите имена, не означава, че не съм толерантна към избора на родителите, които са си кръстили децата по този начин. За мен е важно името на моето дете, а не на другите
В крайна сметка всеки да си кръщава децата както си му харесва! Иначе ще се наводни с Иван-човци и Марийки. Дано децата един ден да си харесват имената, дадени от родителите им. Това, че не понасям чуждите имена, не означава, че не съм толерантна към избора на родителите, които са си кръстили децата по този начин. За мен е важно името на моето дете, а не на другите
Чуждите имена са ми смешни и изпитвам съжаление към децата които ги носят - родителите им нямат идея какви подигравки ги чакат в бъдеще.
Едно дете, което е израснало с Кевинчо в детската градина, едва ли ще му се подиграва след време за странното име. Виж, ако родителите му непрекъснато му набиват в главичката колко смешно и грозно е името на другарчето му - тогава може и да му се подиграват.
Интересно защо децата не намират за странно да си играят с Майкъл, Кикаха, Изидор и който и да е? Може би защото нямат предразсъдъци.
А дали хилядите млади хора, принудени да заминат извън България по икономически причини, се чувстват родолюбци само заради типично българските си имена?
само да добавя
помислете си колко патриоти4но би си 4увствала някоя
Галина(коко6ка), Васка(вана), Станка(уморена), живее6та в Италия например(в скобите е зна4ението на думите на италиански)?
Чуждите имена са ми смешни и изпитвам съжаление към децата които ги носят - родителите им нямат идея какви подигравки ги чакат в бъдеще.
Едно дете, което е израснало с Кевинчо в детската градина, едва ли ще му се подиграва след време за странното име. Виж, ако родителите му непрекъснато му набиват в главичката колко смешно и грозно е името на другарчето му - тогава може и да му се подиграват.
Интересно защо децата не намират за странно да си играят с Майкъл, Кикаха, Изидор и който и да е? Може би защото нямат предразсъдъци.
А дали хилядите млади хора, принудени да заминат извън България по икономически причини, се чувстват родолюбци само заради типично българските си имена?
само да добавя
помислете си колко патриоти4но би си 4увствала някоя
Галина(коко6ка), Васка(вана), Станка(уморена), живее6та в Италия например?
Това ми хареса!
Ха , аз пък май ударих с един куршум 2 заека 
Дида е каката , малкия е Матю ( ей това за "Ю'то е моя идея ,като му изкарам акт за раждане) . Иначе и двамата са кръстени на родителите ни . Дъщеря ми е на майка ми Дида , сина ми е на свекър ми Матьо ( за Ю-то вече си признах).
Обаче малкия тук си го записах както се спелва Матю на английски Matthew, а не както би се изписало на българки с латински букви. Където и да решим да живеем , няма да му е чак толкова "несъвместимо" името .
А пък ако успеят и да ме убедят може и Матьо да го запиша в българския акт за раждане
Дида е каката , малкия е Матю ( ей това за "Ю'то е моя идея ,като му изкарам акт за раждане
) . Иначе и двамата са кръстени на родителите ни . Дъщеря ми е на майка ми Дида , сина ми е на свекър ми Матьо ( за Ю-то вече си признах). Обаче малкия тук си го записах както се спелва Матю на английски Matthew, а не както би се изписало на българки с латински букви. Където и да решим да живеем , няма да му е чак толкова "несъвместимо" името .
А пък ако успеят и да ме убедят може и Матьо да го запиша в българския акт за раждане
Желязко /ютия/ в Полско
Даже имаме много смешен случай с едни гости от Полша по този повод .
Разговор между свекърва ми и полякинята гостенка, и двете слабо разбират другия език.
Полякинята вика на свекърва ми на полски : Тука преди малко видях желязко, а сега къде е?
свекърва ми: Аааа нямаме Желязко у дома./И обяснява за синовете си като усилено жестикулира/ Малкият се казва Свилен, а големият Евгени, Желязко нямаме.
Полякинята продължава: Ааа ама аз видях, че тука беше желязко. И така след като спорят известно време , накрая всъщност става ясно, че тя търси ютия да си глади жената. Голям смях падна и до днес се смеем на тази случка.
Даже имаме много смешен случай с едни гости от Полша по този повод .
Разговор между свекърва ми и полякинята гостенка, и двете слабо разбират другия език.
Полякинята вика на свекърва ми на полски : Тука преди малко видях желязко, а сега къде е?
свекърва ми: Аааа нямаме Желязко у дома./И обяснява за синовете си като усилено жестикулира/ Малкият се казва Свилен, а големият Евгени, Желязко нямаме.
Полякинята продължава: Ааа ама аз видях, че тука беше желязко. И така след като спорят известно време , накрая всъщност става ясно, че тя търси ютия да си глади жената. Голям смях падна и до днес се смеем на тази случка.