..::Заповядайте на мухабет в харема, започва 107-мата арабска тема::..

Здравейте дами .
Доста време мина от последното ми писане при вас , но нещо го закъсах със здравето . Както и да е , надявам се скоро да съм по-добре .
На всички имали повод да празнуват , пожелавам много здраве и успех в живота ! 
Аз си взех изпита и вече съм официално шофьор .

здравейте момичета как сте? ох тези дни бях много заета и сега се опитвам да наваксам пропуснатото. На всички които са имали повод за празнуване пожелавам всичко най хубаво много щастие и радост. Белбей честито и от мен.Желая на малкия всичко най-хубаво.Да ви радва много. при мен всичко е добре засега вече съм щастливо разведена.във петък пак заминавам за Истанбул да се видим с моя любим.

Хоп, троп, хоп, троп и какво виждаааам
 Ренито пише, че е щастливо разведена и ще хайманосва дори по нашия любим Стамбул Рени Душко умори се от щастие там!!!!!
Снежнотамарчееееее
Във тЪз приказна палатка ще дойда не само със кайветУУУУУ. Благодаря за инвитейшънааааааа
Мактубче и аз ти песах за пастата за зъби. Веднага след твоя пост тази сутрин. Но ако има каквото ти е писала Латето, взимай.
Иначе пиши бе Душа виж какви интересни неща разправяш. От къде ще ги научим иначе  Пиши, пиши!!!

не се получи милички мама много лоша чак се разтреперих.като и казах за али че е арабин че се обичаме малеееееееее откачи ви казвам неще и дума да чуе   лелел с какви ле не думи го нарече бил ( мангал ,циганин, пак даде пример с не без дъщеря ми . и ако беше само това здраве му кажи     нарочно издебва кога говоря с него в скупе и идва уж за нещо в стаята и почва пред него бе пред него пак ли с тоз мангал я го виж аз немога да сваря да затворя да не чуе той че много ще се обиди не искам да знае  той какав лош човек е майка ми боже на колко години трябва да стана че да спре да се меси в личния ми живот, срам ме е от нея наистина ме е срам знам че ми мисли доброто но тя не осъзнава че не този е начина!!!!   какво ще правя незнам купих си билет утре на обед в 1 часа   събрах   багажа  всичко ок само чакам утре и вече  софиянка ццццц !!! само мама ко ще я правя незнам тя няма склони глава зам си я аз! боже аз немога да си представя ако на али родата не ме иска и ми го казва и ми говорят така грубо сигорно щях да умра незнам голяма битка се задава на хоризонта   дано го преживея

  ...ммм..много неприятно наистина.

Дай и малко време на майка ти да свикне с тази мисъл.Може би ти не си подходила по подходящ на4ин.
Кога и каза 4е имаш връзка с нов 4овек?Преди колко време?А кога и каза 4е ще се местиш в София?
Ако си и ги сервирала наскоро и едно след друго тези неща плюс и днешната новина 4е е арабин,мисля 4е е нормално да реагира по рязко.Ако не е имала време да свикне с мисълта 4е ще се местиш и днес си и казала за 4овека може да и е дошло в пове4е като инфо.Има хора които по трудно приемат нещата от живота.Не мисля 4е има лоша майка .
Има инати и твърдоглави,но лоши .
Беше питала някаде по-напред  как се става мюсулманин,нали?Аз нямам идея как ,но ако си се замислила и за това успокой малко топката.
Не знам от колко време го познаваш твоето хабиби,но тръгваш да се местиш в друг град,да живееш с него,да сменяш работа ако и религията ще сменяш,няма ли да ти дойде малко в пове4е толкова неща и резки промени на един път?
Аз не ти казвам какво да правиш,защото нямам право.Просто те съветвам стъпка по стъпка да правиш нещата.Ако и майка ти ти създава някакжи терзания в момента,мисля 4е психологи4еското натоварване може да ти е в пове4е,а това е опасно.Имаш детенце...мисли първо за него и за себе си.
Отиди в София,поживейте заедно да видиш как ще тръгне,после вземи детенце .до това време майка ти ще е свикнала с мисълта 4е си с арабин.
За религията не знам какво да кажа.Нито как става,нито защо.Не съм мислила никога да го правя.В нашето семейство това не седи на дневен ред и никога няма и да седи. .Мисля 4е моми4етата тук има с какво да те насо4ат по тази тема и да ти помогнат.НО това е важно и отговорно решение и за това моя съвет е първо да си наредиш проблемите в момента,належащите.Теб самата,детенце,майка ти и хабибито.
И няма да пла4е6,нали?
От тези проблеми не се умира,само ще станеш по-силна

ама и аз как се отплеснах.ц ц ц ц ц

Кате, много респектиращ ник си си избрала. На мен ми е много интересно като разказваш за работата си, всъщност имах някога мечта да работя нещо подобно.

Анди Том, само теб не можах да те разкодирам коя си.

Nawel, бързо оздравяване!

Рени, честит ти развод и всичко най-най за в бъдеще.

Алаа, за съжаление много двойки имат този проблем, много се натъжавам като чуя подобна история. На майка ти и трябва време и може би  по-нататък няколко срещи с 'мангала', та да види, че и тий е нормален човек. Колкото до книгата 'Не без...' според мен трябва да бъде официално забранена, всички екземпляри иззети и изгорени.

Привет!

Боли ме глава и съм разсеяна, извинете предварително, ако изпусна някой/нещо.  
И аз цял ден бленувам за мекичките на Делта. Дори мислех да правя мекици, но не ми остана време днес.
А какво са тиганички?   Ако е нещо вкусно (както ми се струва) , бройте ме и мен!
За лютото да ви кажа не знам. Ще погледна. Не съм срещала подобна информация, което не значи, че не е така.
Алаа, хубав съвет ти е дала Анди, успокой малко топката. Както на теб емоциите ти идват много, така и на майка ти. Едва ли тя е лоша майка, а и доколкото разбирам твоето детенце за сега ще бъде при нея. Гледай да сте в добри отношения, мака и за сега да е малко трудно. Опитвай повече с добро, почти няма човек, на който като даваш само добро, а той да продължи да отвръща с лошо. И естествено, успех  
Ди, извинявам се че отговарям от чуждо име - Анди е от скоро с нас, а не с нов ник. Ама покрай смяната на никовете и новопоявилите се момичета малко стана объркано. А за онази книги напълно подкрепям. Каже ли ти някой "Ти ни се ли чела, книги, не си ли гледала филми за араби, та си се захванала...", диагнозата е ясна - има ли са досег с онова четиво, съответно онзи филм.
Мис Ягодке, къде се губиш? Как си, как върви търсенето на работа?
Спорти,   ти си знаеш.

Ха, ето ме и мен, на всяка манджа меродия...
Чак сега се класирах пред компа.Първо бяхме на рожден ден, после в НДК подпирах пейките, докато девойките се наситят на карането на ролери.. А след това се превърнах в болногледач.Майка ми я е тръшнал явно някакъв вирус, с бая висока температура.. Антипиретиците за момента не вършат никаква работа, та по бабешки слагах студените мокри кърпи. Дано  утре е по-добре...
Гледам пак наситено с емоции тук...
Рени,Честит развод /как звучи само/ и приятно изкарване в Турция с любимия.
Дани,какво си го закъсала със здравето Дано се оправиш бързо!Честита шофьорска книжка...Днес една приятелка на въпросния рожден ден ми вика:
-От утре по-внимателно да се оглеждаш по пътищата!
А  аз нали съм балък, изказвам предположение за пренасочване на движението с тези ремонти из София или пък повредени светофари и тем подобни, а тя се хили...
-Не бре човече, просто аз от вчера имам книжка...
Галина,
чудесно те е посъветвала Анди, давай едно по едно.. И за да сме честни, не очаквай невъзможното от майка си в рамките на отрицателно време.Малко на брой, да не кажа може би хич, са били родителите на тукашните момичета, които са били очаровани от връзката на дъщеря си с арабин. С времето обаче, опознавайки го и виждайки, че дъщеря им живее с него доволна и щастлива, те неусетно го приемат..Та мисълта ми е, дай й просто време! А то самото ще покаже всичко, не се втурвай презглава да променяш всичко у себе си - местоживеене, нрави, среда на детето, религия..Последното пък предполага ,както са ти казали вече момичетата, задълбочено познаване на нещата и вяра..  Не става току-така
От опит ти казвам последното, 15 години живея с арабин, имаме 3 деца, относително добре съм запозната с основното в тази религия и въпреки това продължавам да изповядвам онази, с която съм отраснала..Мисълта ми е, че всичко е строго индивидуално, не подлежи на обобщение.Но е лош знак, според мен поне, ако той от самото начало те погва с подобни искания. Ти обаче си знаеш най-добре, аз само споделям виждането си по въпроса.А и още нещо, за да съм напълно откровена.. Не мисли, че единствено майка ти реагира по подобен начин.Болшинството араби също не са възхитени от перспективата синът им да се обвърже с европейка.Това го казвам като цяло, не за твоя случай..И там нещата стоят подобно на тези тук.Когато тамошните роднини те опознаят и се убедят, че не си една от онези "разхайтени" европейки и че обичаш сина им, омекват...И ако целият този процес не е съпроводен с бълването на обидни окачествявания и от двете страни, даже бих казала, че е нормален..Разликата в средата, в езика, в  религията и нравите, кара майчиното сърце навсякъде по света да изтръпва
Честит Рожден Ден на Сами!Да е жив и здрав, много буен и щастлив! 
Липсващите дами, да не изброявам, отчетете се ...

Чаках точно 12 часа, а дали съм го улучила - не знам...
Искам да честитя на Дани на Дина и на Магдето рождените дни.За малкия палавник дублирам пожеланията от онзи ден! На Магдето пък пожелавам  от все сърце много здраве, щастие и прекрасни мигове с 4-мата мъже покрай нея! 
http://www.cakefairy.ca/wpe158.jpg   Това е за Даниел.
http://www.gradina.bg/uploadfiles/products/MAGIC%20BLOOM_597/Produkt.jpgА това за 3 пъти мъжката майка..

СКЪПА  МАГДЕ , МИЛА ПРИЯТЕЛКО  ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !
ДА СИ МИ ЖИВА И ЗДРАВА И ВСЕ ТАКА ГОТИНА !
ЩАСТЛИВА СЪМ , ЧЕ ТЕ ПОЗНАВАМ !     

честит рожден ден малкия Дани!!!пожелавам му прекрасно детство да е радост за мама и тати!   

честит рожден ден магде!!!Всичко, което ти желая е: здраве, защото е важно, щастие, защото е необходимо, любов, защото тя ще спаси света, упоритост, за да преследваш мечтите си, търпение, за да ги постигнеш и смелост, за да ги отстояваш докрай!  Нека всяка твоя съкровена мечта се превърне в реалност!                                                                       

Латейке, интересното е, че 'оная' книга е преведена на всякакви езици, момичета от най-различни националности са ми споделяли, че майките им са умопомрачени от тая книга. Интересно как едно такова посредствено произведение става популярно в цял свят. Всъщност защо ли задавам риторични въпроси, знам отговора.

Моята майка специално беше притеснена, че мъжът ми ще ми вземе дететето и ще избяга от мен (по аналогия на сюжета в Не без дъщеря ми, разбира се). защо ли им е на мъжете едно църкащо дете без майка, и кой ли ще му сменя памперсите...ама нали всичко е задължително да се случи точно по книгата...

Теди, като стана въпрос за шофиране, точно днес си вървях и си разсъждавах дали някой ден ще преодолея страха си да седна зад волана. Имам книжка и съм карала съвсем малко сама, иначе когато си ходя в България си вземам часове, за да покарам с инструктор до мен, но винаги съм на тръни, и много ме е страх да не блъсна и да убия някого. Имам чуството, че заради този страх ще си пешеходствам цял живот, както правя в момента. Кажете вие опитните водачки на МПС-та преодолява ли се този страх, всички ли сте били така в началото?

Латеа, забравих да те светна що са това тиганици. Стана ми странно, че не знаеш. Викам да не е някой регионален термин характерен за наше село, ама като напиша на гугъл тиганички и излизат много рецепти.




Момичета, понеже цялото семейство тълъсмстваме (вече е след 3 сутринта), това означава, че няма да се вдигна по-рано от 12 на обяд. След 1-2 постинга ще бъдем на 20-та страница и за да не се чудите утре сутринта ще има ли нова тема, сега я пускам, ако искате напишете тук малко спам за да стигнем 20 страница и да не нарушаваме правилата.

                         

Хайде в ранни зори да открия сезона на бърбораните!

Магде, Честит Рожден Ден! Мила нежна и силна жено, да си все така весела и добронамерена и много щастлива с твоите 3 юначета и мил съпруг! 

Дина, да ти е жив и здрав Дани! Много да ви радва и да се гордеете с него!

Ноел, голямо БРАВО за шофьорската книжка! късаха ме точно 5 пъти!

Рени, честит нов живот! Да ти е леко на душата и много любов!

Алаа, умишлено не писах досега. Какво да ти кажа, и с мен е така: а много от моите роднини са работили в арабския свят и дори знаят арабски. Въпреки че са видели, че "шедьовърът" "Не без......" се отнася за друго време и за други хора и най-вече е КНИГА.. т.е. като пазарен продукт се очаква да има доза измислица, ела виж какво става! Минах и през тези напомняния. НЕ сме заедно с мъжа ми от вчера, чак сега малко се променят. Минала съм и през това - заедно сме, телефонът звъни, той отговаря, майка ми е, той започва да говори с нея, тя само казва "Искам да говоря с Катя!"Минала съм и през връщане на подаръците, които изпраща, и с двучасови разговори между майка ми и майка му. В Мароко пък свекърва ми ме прие много по-радушно и добре, и по едно време ни каза, че е щастлива, че "нямам вирус", понеже говорели, че всички европейки имат вирус!
     
Но ако наистина правиш толкова мното промени наведнъж.... внимавай. Едно по едно!

За "Корпуса на Мира" ли да разкажа? С уговорката, че няма сега да анализирам политиката на САЩ към определени страни и това, че не пускат доброволци и средства там, където има нужда, понеже е по техни преценки "комунистическа страна", ето каква е моята връзка в цялата тази работа. От повече от 6 години аз работя по подготовката на новодошли. Правила съм го и в България, и в Дагестан и Нагорно Карабах, и сега пак Бг и Босна.
Това е американска правителствена програма и начинът й на организация и "корпоративна култура" карат местните често пъти зда мислят, че "идват шпиони". Да, в автобиографиите и плановете за развитие има и хора, които си казват направо, че след време искат да работят точно това.

Всяка година, в страните, мв които има добворолци идват по 4 групи хора. Те са или млади - студенти, които със служба в Корпуса си опрощават част от таксите в университета, или пенсионери. Има и хора на по късните 40, които идват, за да сменят средата след личен или семеен казус. Има и такива-пътешественици по душа с идея, че наистина ще бъдат полезни. Има и деца, вече млади хора де,  родени в семейства хора, които са били доброволци.
Остават в страните, в които работят за по 2 години.
Веднага след кацането си в Бг, всички те имат 2-3 седмици, в която са заедно с нас /екипа/ на дадено място. Тогава има първи интервюта, активно занятия по езика - да понаучат малко, медицински интервюта, дори и свикване с разликата във времето.
Практически сме всички в някой комплекс и оттам наистина излизане няма, казване къде сме - също няма...
След това всеки доброволец бива насочен съм "приемно семейство" - хазаи, които са предварително подбрани от екипа на организацията и им се заплаща. При тях новият човек трябва да научи как се живее в България - бушони, сметки, училище, безработица, богати - бедни, мнението за политиката, хобита, пране в леген, ролите в  семейството, предразсъдъци към роми, различни, за пръв път вижда чалга канал, учи български, учи ги на неща от своята култура. Трябва да кажа, че доброволците много вярват на приемното семейство - дотам, че или започват да говорят на диалект, или пък казват "ама моята хазяйка каза". През тези 3 месеца и нещо, те учат български- има си групи и занятия, учат за обществения живот - организации, общини, проекти,  срещат се със стари доброволци, общуват си с нас - екипа, който ги подготвя.
Някои решават да си тръгнат на този етап. Аз преди много страдах като чуя това, направо го приемах като личен провал.
Нека кажа, че аз така попаднах в Нагорни Карабах през 2006-та - един екип - на друга организация реши, че му идва много и си тръгна ненадейно. И трябваше някои да подкара проектите, събраха желаещи спешно и така се отзова една бойна група.   
Сега съм на мнение, че ако иска някой да си тръгне, по-добре е да го направи рано.

След тези 3 месеца и нещо, доброволците отиват по местата, където ще работят. Това са малки общини - разбираемо - големите общини и организации имат възможности и бюджет да си наемат консултанти, да участват по проекти.
Доброволците преподават ангийски, работят с НПО нас млади хора, възрастни, екологични организации.
Има мвого успешни хора, които се интегрират, справят се, научават езика, включват сде в състави, хорове, ходат на гости - и те като местните, правят люютеници, някои си намират половинка.
Има и такива, които не успяват - мрънкат, вечно са недоволни, вечно сравняват с америка, имат и проблеми със сигурността. Различни хора има навсякъде.

За екипа - минава много ситна цедка, не е истина. Изпитват те, проверяват те, искат референции, всякакви свидетелства. Минаваш процедура на предварителен подбор. Тя тряе 3 дена. Работиш с конкуренцията за твоето място и "старите" те наблюдават. Тази година аз наблюдавах. 
После имаш дни, в които подготвяш материалите в т.нар. "Наръчник на добвороволеца", гледат се документите на хората, които ще дойдат... някои си казват "Чудя се в България как ще се оправя с руския?" И за Босна има интересни идеи...

После те пренасят с определено количество твой личен багаж в базата - това е мястото за живеене, което организацията е наема на екипа. Ние се пренасяме семейно.

След тези подготвителни курсове за доброволците, екипът има други задачи в други места - то развитието на програмите и така може да се откарат едни блажени 6 месеца.  Могат да се пренасочат към друга организация, която работи с доброволци.

За мен Босна е интересна. От една стана с трагедията в Сребреница, където има американско участие - по времето на Клинтън и сега, но ще видим.

Случва се и да работим по други програми - в определени страни и там да има и група на Корпуса на Мира. И като си кажеш кода... кога си работил и по коя програма и кода - къде е била базата.... и няма отърване!

По някои елементи от работата не мога да дам разяснения, но горе-долу е това. Та като ми пишете, че трябва да въведа без стрес мъжа си- а да видим кой ще е по-труден - нови доброволци или собствения ми мъж ... който между другото точно така срещнах - на такова обучение. Аз открай време "въвеждам нови". Реши да ми говори за един свой документ има няма час и нещо.. е често това е повод някой да си каже нещо, което го смущава де.
 
На мъжа ми един от старите колеги му казал, че сега вероятно ще живеем двамата отделно, за да прекарваме повече време с групата. Той паникьосан снощи искаше да разваляме договора и да си тръгваме, милият.

За себе си мога да кажа, че откакто работя ТОВА, трябва да съм в много патова ситуация, - болна, с дълъг друг договор, семейни неуредици, за да откажа поредно участие. Харесва ми. Удовлетворява ме и като умения и като възможности за развитие, финансово най-вече. После обаче трудно се връщам към масовия живот и трудно трая на "работа с претенциозен шеф" примерно... въобще не трая. Един свободен електрон съм.

Тази ми работа е много интересна наистина, аз я обичам, но и създава затруднения на околните - наистина след "мисия" ми е трудно, защото месеци наред си част от една машина, по 24 часа, работи се много, но и много се плаща, с тези хора се сприятеляваш най-малкото. Може и да е в по-скромна обстановка - заради естеството на работата, не живеем в супер ултра развити страни,  но ние сме като в инкубатор - в различни общности, дори и в този момент и със семейни проблеми не ме занимават... и след 6 месеца... всичко се стоварва наведнъж. Малко съм като моряк, който слиза на сушата след дълъг рейс... А от една стара връзка, която на много ме научи - каква съм наивна, открих, че съм моряк слязъл на сушата, а скатаните пари, заделени за черни дни ги няма, но сега вече няма да е така.

После ми е невъзможно да си намеря работа на пълен работен ден, за сума от ...... без да се изсмея здраво и майка ми почва "не си намери работа на едно място, как не седна, къде са ти осигуровките!", но и тя е права за себе си.   

Тази работа е възможна, вече ако работим семейно, а като забременея - няма да е мислимо да правя подобни неща.   

Момичета, добре че пускате такива хубави снимки на сладкиши, че да ям тука виртуално.