Да живеем в хармония със себе си - 4

Да, чувствала съм се "неразбрана" от околните- познати и приятели...А сега със стремежа и информацията за  още по-здравословно хранене знам, че ще се чувствам много по-често така...Понякога ми е тъжно, защото като че ли трябва да се оправдавам за това, че се храня здравословно...друг път се дразня от "загрижеността" им, че "нищо" не ям...или просто не обръщам внимание на разните "шеги" че ям доста плодове, зеленчуци и т.н.  Старая се да не привличвам вниманието към моя режим на хранене, но понякога на обща маса - не може да не направя впечатление, че най-малкото не ям месо....
Замълчавам си , когато чуя приказки "всичко  е полезно", "то и въздуха е вреден", защото не ми се влиза в безсмислени спорове дори и с близки приятели..                     
Всъщност понякога ме боли, но и се чувствам безсилна, когато близък приятел се храни с боклуци ( не само junk food, а и с уж полезни храни) и се оплаква от някакъв здравословен проблем....Опитвам се да дам съвет за храната, но като видя, че отсрещната страна е убедена, че се храни правилно просто "вдигам ръце"- не искам да досаждам, да се налагам или да изтъквам колко не здравословно се храни другия....Не знам дали постъпвам правилно, дали не трябва да съм по-твърда и остра, когато става въпрос за хората, които обичам...Вие как постъпвате?

А в заведенията е просто ужас: в кафенетата като че ли е прието да се седи на 1 кола 1 час, а когато си поръчам мин. вода все едно  нищо не съм си поръчала, а цената с колата е една и съща....   в ресторантите - все едно винаги си поръчвам предястие( в очите на околните или сервитьора)....из менюто на различни по-масови събирания/събития трудно се намира нещо здравословно, като често "деликатесите" са месни....

"Любимото" ми е как ще се омъжа като не мога да готвя месо и манджи и като добавка - децата ти какво ще ядат...  И това ми го казват момичета на моята възраст, а не някакви бабички и лелки...

Омръзна ми да правя впечатление с това какво ям и какво не ям.....Омръзна ми да е прието да ръфаш солети, вафли и  баници, а като извадя  ябълка да виждам, че правя впечатление или пък колегите на работа все да узамоключават на глас, че "пак ям плод, как не ми писва"...

realist, да си призная в Бг съм се чувствала различна и не съм била в хармония с обществото,
но откак съм тук с пълна сила мога да си развихрям "странностите"... 

след като се усещам в хармония с природата, не мога да се усещам в дисхармония с хората.
според мен по дължината на вълните, които излъчваме, успяваме да се "надушим" с  "правилните" хора.
ако някой се опитва да ми смущава аурата - игнорирам го или се "затварям" за него.

правя и аз компромиси, но гледам да са малки.
общо взето се опитвам да не мисля света около мен в опозицията "аз - другите".
мисля го като "всички ние", в който има място за всеки с неговите си странности или начин на живот.
т.е. за мен опозицията е вътрешна и субективна, а не външна и обективна...

а когато се чувствам несигурна, неразбрана и т.н., отивам на църква.
намерила съм си една православна общност, в коята духът е жив.
там успявам да си калибрирам наново вълните 


П.П. единственото, което ми липсва тук са тракийските местенца в Бг...
там енергиите са други.
тук няма такива места или не съм ги намерила още

Напълно съм съгласна с всичко, което сте казали.
Но, вярвайте, ще дойде и нашето време, и тогава странни ще са тези, които още ядат месо, пият, пушат и т.н.
Все повече хора се осъзнават, но се надявам да не е само защото е модерно.
Мен всички ме считаха за странна, но свикнаха, даже сега ми се обаждат за съвет - какво да ядат за отслабване, как да се лекуват, от къде да си купят здравословни храни, колко дена да гладуват и т.н.
Най-трудно обаче ми беше преди 10г, когато започнах да се интересувам от здравословен живот, тъй като тогава бях още ученичка. Понеже беше прието в междучасията да се хрупат зайо байовци, закуски и т.н., а аз ядях ябълки бях обект на подигравки, но честно казано, не им обръщах особено внимание.
По-късно като студентка имаше само подмятания от рода, че съм много прижълтяла и е време да сменя жълтите ябълки с червени. Всичко приемам с усмивка, но ми е тъжно като гледам как тъпчат боклуци, най-ме боли за близките.
Не споря с хора, с които виждам, че сме на двата бряга на реката.
Казвам им, че им предостъпвам моята порция, за да има повече от "полезното" за тях, много често на банкети съм разменяла пържола за салата и всички сме много щастливи. Следващият път ще се избият да седнат до мен.

Дали заради мода или други "повърхностни" причини, факт е, както сте отбелязали, че много хора поемат по пътеката на вегетарианството, често комбинирано със здравословен начин на живот, което е начин за по-голямо популяризиране (колко тъпо звучи) на този вид идеи. Аз лично приветствам модата в това отношение. 

Привет от мен..   благодаря за новата темичка..   escorial  

Всички близки се опитват да се хранят така, че да са здрави..майка и татко, даже ги навих да си отгледат кълнове.. Приятелите там е малко по-странно но не коментират, колегите са позитивно настроени защото са медици...и повече като носех кило моркови, зеле и ябълки за работа си взимат и хрупат с мен.  

Аз малко се дразня от комерсиализацията на думичката Био...вече ми се струва че лепват на всяко нещо ...и дефакто гледаш как из суперите купуват био кренвирши..    Също разните там добавки в аптеките цинкове, селен и тем подобни...чайчета против холестерол..  

Все си мисля, че вече е време човечество да усети прелома...да е на крачка от откритието на нещо важно ..НО уви..И сега както е криза почват да ми минават разни мисли за епохата на Третата вълна..знам ли дали сме дозрели за нея..

И милички с вас ми много уютно..и някак родно и близко.
  

Е,момичета,ако не сте стигнали,ще стигнете до момента, в  който няма да ви интересува какво си говорят хората около вас и вашите приятели ще бъдат такива,които да споделят това,което ви се иска
Без да се съобразявате!
не знам кога е станало при мен,но мисля,че не ми пука какво мислят за храната и "странностите "ми,защото до мен се озовават такива хора,които все по-рядко се смеят на това,което ще кажа
имаше и такива моменти като обяснения от рода на "пуснах рейки на костенурката за да не и' се подуват очите" и въпрос "какво е това" от ветеринарния лекар и учуден поглед дали все пак нямам нужда аз от преглед
на хората нямам какви обяснения да давам за да се оправдавам,живота е мой и не е много дълъг за да го живея заради другите
на децата понякога
нещо от рода"като сте избрали такава майка ще се съобразявате"
около мен много народ се храни здравословно или поне се опитва ,но мисленето относно енергиите около нас е малко закостеняло
не губя нищо като казвам какво ме интересува,печеля само приятели от различни места и ширини

Момичета да ви запитам кълновете от ленено семе горчат ли?

Моите нещо ми нагарчат,та се питам дали е нормално..май не е,нали?    Не съм опитвала досега такива и тези за пръв път ги правих,но нещо ме съмняват.

по повод разбирателството и хармонията с хората около мен на моменти имам чувството,че газя в лепкава каша
да се върна назад даже и не искам, а и не мога
някъде по пътя се прокрадва една увереност,че за мен се случват най-добрите неща,че цялата Вселена е погледнала надолу,затаила дъх за да изпълни това,което съм поискала
е,понякога ми липсва търпението да стигна кръстопътя за да видя надписа  с вярната посока,но нали се уча
забелязала съм,че едно след друго следват изпитания/или т.е. неща,които съм пропуснала несвършени край себе си/ в момента,в който уцеля посоката
опитвам се да имам разбирането,да се чувствам едно цяло с околните
имам проблясъци на успех,а имам и тъжни дни,в които ми потъва цяла флотилия гемии и с нетърпение чакам и търся светлината

Eaспирит, ако не се лъжа ти си беше взела уреда за кълнове. Доволна ли си от него?
Чудя се дали има смисъл да си го взема, тъй като стават и в буркан

че това си е оксиморон

Ако искаш да ги направиш като тревичка, т.е. 5-6 см високи, не е подходящ буркана.
В буркана можеш много лесно да покълнеш зърна, семена, ядки... но колкото да се покажат кълновете.
Ако искаш от зърното да порастне тревичка, или както от слънчогледовото семе пораства стъбълце с листенца - тогава тези уреди с тавички на дупки са по-добри.
Защото в буркана стъбълцата се оплитата едно в друго и много трудно после се почистват от коренчетата и люспите. (Особено при по-мъничките семенца)



Тук продават био месо.
Било такова, че животното е хранено само с трева, зърна и т.н. естествена храна. Не са използвани антибиотици и хормони за отглеждането му.

Само че си нямам идея какъв е вкуса на това месо, в сравнение с другото - купувам го само за котката 

Като гледам обаче по щандовете - пилешките гърди био и небио - все са едни огромни...ще кажеш от пилета-щангисти идват...
Не знам как го постигат - хем био, хем пак гърдите огромни...

Не , не се чувствам като отшелник,защото си  имам кръг от  приятели, с които  имаме единомислие по много неща. Бих желала хората, постигнали хармония в себе си и със света да са малко повечко.

Заобикалящата ни реалност е нашето огледало.
Тогава, постигайки хармония със себе си, постигаме хармония със света, не е ли така?

Да, чувствам се като отшелник и то в собственото си семейство. Мъжът ми въобще не признава ядене без месо. Това ме обезкуражава понякога

и моят яде месо.
това не ме обезкуражава...
даже се радвам, когато яде веге храна и каза, че му е вкусно.
би предпочел сигурно месо, но не получава всеки ден...

не мога да го заставя да е като мен, а и не искам.
уважавам правото му на избор 
както и той моето