Замълчавам си , когато чуя приказки "всичко е полезно", "то и въздуха е вреден", защото не ми се влиза в безсмислени спорове дори и с близки приятели..
Всъщност понякога ме боли, но и се чувствам безсилна, когато близък приятел се храни с боклуци ( не само junk food, а и с уж полезни храни) и се оплаква от някакъв здравословен проблем....Опитвам се да дам съвет за храната, но като видя, че отсрещната страна е убедена, че се храни правилно просто "вдигам ръце"- не искам да досаждам, да се налагам или да изтъквам колко не здравословно се храни другия....Не знам дали постъпвам правилно, дали не трябва да съм по-твърда и остра, когато става въпрос за хората, които обичам...Вие как постъпвате?
А в заведенията е просто ужас: в кафенетата като че ли е прието да се седи на 1 кола 1 час, а когато си поръчам мин. вода все едно нищо не съм си поръчала, а цената с колата е една и съща.... в ресторантите - все едно винаги си поръчвам предястие( в очите на околните или сервитьора)....из менюто на различни по-масови събирания/събития трудно се намира нещо здравословно, като често "деликатесите" са месни....
"Любимото" ми е как ще се омъжа като не мога да готвя месо и манджи и като добавка - децата ти какво ще ядат... И това ми го казват момичета на моята възраст, а не някакви бабички и лелки...
Омръзна ми да правя впечатление с това какво ям и какво не ям.....Омръзна ми да е прието да ръфаш солети, вафли и баници, а като извадя ябълка да виждам, че правя впечатление или пък колегите на работа все да узамоключават на глас, че "пак ям плод, как не ми писва"...