Не съм сърдита,много съм объркана и леко разочарована.
Мразя когато не намирам правилния подход към всички,когато има засегнати и неразбрани.
Съвсем сериозно ви моля за 15 дена мобилизация.
Ходя на работа,имам две деца и съпруг,които имат нужда от мен.Спестих ви всички телефонни разговори,които проведох до като се убедя,че няма да можем да направим нова качествена настилка за децата.Спестих ви колко съобщения на скайпа си имам вечер като се върна и как едва смогвам да отговоря на всички.Напрежението,че не ми остава време да направя всичко,което искам просто надделя и ми трябваше много малко да "кипна".
Последните три дни бяха моя светъл лъч.Ходих на погача на малкия Иван,който ме зареди с много енергия,поплаках си на гробчето на малката Ная и си повторих,че всичко,което правя е в нейна памет.Нацелувах си приятелките.И...сдобих се с моя кола.
Върнах се заредена с много енергия за действия.
Сега започвам да оправям тук,а довечера ще пиша и ще огледам какво спешно трябва да направим.
Моля ви следете ми постовете следващите дни!
Иначе продължавайте да се шегувате и не забравяйте да се усмихвате и радвате на това,че сме живи,че макар и понякога сърдити все пак сме истински,че сме нужни на семействата си,но и на едни други дечица и най-важното-силни сме само,когато сме заедно.
