Здравейте! Много дълго се чудих дали да пусна тази тема, разгледах други от форума, но са малко стари..и така да обясня проблемът ми. Другата седмица (16.09.) - ще се прибирам в България от Германия с приятелят ми и ще пътуваме със самолет... Но проблема е, че страдам от клаустрофобия и от страх от височини. Това ще е първият ми полет. Наясно съм, че това е най-безопасният транспорт, но страха си го има и то голям.. Страхувам се от това, че мога да припадна в самолета, да се задуша, да ми стане лошо, да получа Дереализация и паник атака.... Не зная дали въздухът в самолета е много сух и дали няма да получа някакъв пристъп на задушаване или припадък. Също така, самата мисъл, че ще съм затворена 3ч. в това превозно средство с толкова много хора, ме влудява!! Истината е, че бяхме планирали да си ходим с бус, но приятелят ми е решил да ме изненада и да резервира билетите за самолета. Неизбежно е... Моля всички, които сте имали такъв страх при първия полет, паник атаки, Дереализация и дори клаустрофобия, да споделят как са се чувствали преди и по време на полета. Чувствахте ли задух? Замаяно ли ви беше? Получихте ли някакъв пристъп на нещо лошо? Ще съм благодарна на всички, които се отзоват за да ме успокоите, че тук от 2-3 дни като разбрах, че ще пътуваме със самолет и полудявам!!! Благодаря!!❤️🥰
- Публикувана: 7 септ. 2023, 15:36 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2023, 17:57 ч.
Клаустрофобия в самолет?
Наскоро имаше такава тема, момиче със страх от летенето а пък брат й от Англия и подарил билет.
Мрънка, тръшка се и накрая след полета се чудеше за какво е било всичко това.
Всичките то страхове нямат нищо общо с реалността, страх те е от неизвестното но такива неща има много в живота.
Ако имаш притеснение за високото не гледаш през прозореца, няма как да осъзнеш на каква височина си.
Ако се возиш в асансьор - нямаш клаустрофобия.
Ако ходиш на кино, много хора на едно място на дали те притесняват.
Ако се возиш в автобус - такъв е въздуха в самолета.
Странно, че не се притесняваш да се лашкаш 12 часа с много хора в автобус, но те плаши мисълта за три часа с много хора.
Започни да пиеш нещо успокоително, чай или глог, валериян и мента.....или удари едно уиски преди полета.
Бъди спокойна, всичко е само в мислите ти няма нищо общо с реалността.
Мрънка, тръшка се и накрая след полета се чудеше за какво е било всичко това.
Всичките то страхове нямат нищо общо с реалността, страх те е от неизвестното но такива неща има много в живота.
Ако имаш притеснение за високото не гледаш през прозореца, няма как да осъзнеш на каква височина си.
Ако се возиш в асансьор - нямаш клаустрофобия.
Ако ходиш на кино, много хора на едно място на дали те притесняват.
Ако се возиш в автобус - такъв е въздуха в самолета.
Странно, че не се притесняваш да се лашкаш 12 часа с много хора в автобус, но те плаши мисълта за три часа с много хора.
Започни да пиеш нещо успокоително, чай или глог, валериян и мента.....или удари едно уиски преди полета.
Бъди спокойна, всичко е само в мислите ти няма нищо общо с реалността.
Съветвам те да пишеш в темата на д-р Стефанов във форума. Не знам някой от нас как би ти помогнал. Аз мога да ти кажа, че за мен летенето е страшен кеф, особено такъв кратък полет, но това няма как да ти помогне. И да те убеждаваме, че е безопасно, имаш ли страх, само ти можеш да го преодолееш. Стюардесите са обучени да помагат на пътници в подобни състояния. Въздух в самолета има.
Аз много добре те разбирам, макар че нямам този тип проблеми. Пътувала към само с нискотарифни компании, където хората са повече, в началото усещам голям дискомфорт - струва ми се претъпкано, потискат ме седалките, близки една до друга, тясно ми е, даже и въздухът ми се вижда странен. За момент леко се паникьосвам как ще издържа. Но го преодолявам бързо и не мисля за това. Идеята например да пътувам в автобус, много повече ме притеснява. Не бих издържала повече от два часа в такъв. Но моите притеснения възникнаха не преди първия полет, защото за него не знаех нищо, освен че ще е ново и вълнуващо, а се породиха при следващите, когато видях за какво става дума.
След като милиони хора пътуват и нищо не им става, значи и на теб няма да ти стане, опитай да осмислиш този факт. Но на твое място категорично бих взела някакво успокоително и то не слабо и бих се качила последна, когато всички са се оправили и седнали. Сядаш и затваряш очи. Също така вземи места, пред които седалките са по-далече.
След като милиони хора пътуват и нищо не им става, значи и на теб няма да ти стане, опитай да осмислиш този факт. Но на твое място категорично бих взела някакво успокоително и то не слабо и бих се качила последна, когато всички са се оправили и седнали. Сядаш и затваряш очи. Също така вземи места, пред които седалките са по-далече.
Имам същия проблем, но ми се налага да летя по няколко пъти годишно барабар с две деца. В началото си взимах Валидол, но особен ефект нямаше. Стискам зъби и се моля да минава по- бързо времето, разсейвам се с децата, чета нещо.
Излитането и кацането са най- големият ми кошмар.
Знам, че страхът ми е ирационален, но сякаш не мога да се преборя. Влудява ме мисълта да съм в претъпкан малък самолет.
Излитането и кацането са най- големият ми кошмар.
Знам, че страхът ми е ирационален, но сякаш не мога да се преборя. Влудява ме мисълта да съм в претъпкан малък самолет.
Имам същия проблем, но ми се налага да летя по няколко пъти годишно барабар с две деца. В началото си взимах Валидол, но особен ефект нямаше. Стискам зъби и се моля да минава по- бързо времето, разсейвам се с децата, чета нещо.
Излитането и кацането са най- големият ми кошмар.
Знам, че страхът ми е ирационален, но сякаш не мога да се преборя. Влудява ме мисълта да съм в претъпкан малък самолет.
Излитането и кацането са най- големият ми кошмар.
Знам, че страхът ми е ирационален, но сякаш не мога да се преборя. Влудява ме мисълта да съм в претъпкан малък самолет.
Имах притеснение от полети, отдавна беше. Говорих с една приятелка, която много уважавам и споделих за страха ми. Тя ми каза, че тя пък много се радва на полети, как се рее във въздуха, което иначе няма как да стане... Това някак ми помогна, защото можах да погледна през нейните очи. После се случи да спомена пред психолог и той ми каза, че страх от летене всъщност е ирационален израз на притеснение от нещо съвсем друго, както страхът на някакви хора, които не смеят да излизат от къщи. Така психиката реагирала на някакъв съвсем друг проблем от живота на човека, който човекът не може да преработи и това е външен израз на това друго притеснение.
Ами, оправих се, нищо ми няма, летя на всеки 2-3 месеца в двете посоки, правя снимки на облаци или си чета нещо, или играя игри... някои хора гледат филми... понякога спя... поръчвам си храна и напитки (аз алкохол не пия, но има интересни напитки - ако си с Луфтханза, пробвай една лимонада, с маракуя май беше, искай да ти сложат лед)... Хубаво е в самолета.
Ами, оправих се, нищо ми няма, летя на всеки 2-3 месеца в двете посоки, правя снимки на облаци или си чета нещо, или играя игри... някои хора гледат филми... понякога спя... поръчвам си храна и напитки (аз алкохол не пия, но има интересни напитки - ако си с Луфтханза, пробвай една лимонада, с маракуя май беше, искай да ти сложат лед)... Хубаво е в самолета.
Имах притеснение от полети, отдавна беше. Говорих с една приятелка, която много уважавам и споделих за страха ми. Тя ми каза, че тя пък много се радва на полети, как се рее във въздуха, което иначе няма как да стане... Това някак ми помогна, защото можах да погледна през нейните очи. После се случи да спомена пред психолог и той ми каза, че страх от летене всъщност е ирационален израз на притеснение от нещо съвсем друго, както страхът на някакви хора, които не смеят да излизат от къщи. Така психиката реагирала на някакъв съвсем друг проблем от живота на човека, който човекът не може да преработи и това е външен израз на това друго притеснение.
Ами, оправих се, нищо ми няма, летя на всеки 2-3 месеца в двете посоки, правя снимки на облаци или си чета нещо, или играя игри... някои хора гледат филми... понякога спя... поръчвам си храна и напитки (аз алкохол не пия, но има интересни напитки - ако си с Луфтханза, пробвай една лимонада, с маракуя май беше, искай да ти сложат лед)... Хубаво е в самолета.
Ами, оправих се, нищо ми няма, летя на всеки 2-3 месеца в двете посоки, правя снимки на облаци или си чета нещо, или играя игри... някои хора гледат филми... понякога спя... поръчвам си храна и напитки (аз алкохол не пия, но има интересни напитки - ако си с Луфтханза, пробвай една лимонада, с маракуя май беше, искай да ти сложат лед)... Хубаво е в самолета.
Това не е дълъг полет, докато се качиш и ти хареса и ще трябва да слизаш. Може да ти писнат ушите при кацане, затова си дръж устата полуотворена или дъвчи дъвка. Мисли си, че този вид транспорт е създаден за твое удобство и имаш привилегията да го ползваш, и как това полага началото на всички пътешествия до далечни страни, които си мечтала да посетиш.
Въздух има, въобще вътре е климатизирано и не се променя с излитането, не е някакво задушно. Изчакай да се качиш от последните, за да не се блъскаш. Като застанете на гейта, стойте последни. Така последни ще влезете в самолета, докато другите са се избили да бързат и да се ръгат.
Преди години бях на ямр, което пак е много тясно пространство. Не ме беше страх от тясното, а от липсата на въздух. Е, имаше въздух, пускаха и климатик, даже те завиват с одеяло да не е студено и не е задушно грам. След това съм ходила пак два пъти и страх нямаше. Не мисли, че в самолета няма въздух.
Преди години бях на ямр, което пак е много тясно пространство. Не ме беше страх от тясното, а от липсата на въздух. Е, имаше въздух, пускаха и климатик, даже те завиват с одеяло да не е студено и не е задушно грам. След това съм ходила пак два пъти и страх нямаше. Не мисли, че в самолета няма въздух.
Въздух има, въобще вътре е климатизирано и не се променя с излитането, не е някакво задушно. Изчакай да се качиш от последните, за да не се блъскаш. Като застанете на гейта, стойте последни. Така последни ще влезете в самолета, докато другите са се избили да бързат и да се ръгат.
Преди години бях на ямр, което пак е много тясно пространство. Не ме беше страх от тясното, а от липсата на въздух. Е, имаше въздух, пускаха и климатик, даже те завиват с одеяло да не е студено и не е задушно грам. След това съм ходила пак два пъти и страх нямаше. Не мисли, че в самолета няма въздух.
Преди години бях на ямр, което пак е много тясно пространство. Не ме беше страх от тясното, а от липсата на въздух. Е, имаше въздух, пускаха и климатик, даже те завиват с одеяло да не е студено и не е задушно грам. След това съм ходила пак два пъти и страх нямаше. Не мисли, че в самолета няма въздух.