Клаустрофобия в самолет?

Ще си взема. А може ли да ми разкажеш малко повече за твоят първи полет и какво е усещането на човек като теб, който се страхува?

Писах ти в предния пост.
Тази година, на 41 бях, когато летях за първи път.
Настроих се, че ще е вълнуващо и приключенско, гледах да не се фокусирам в притеснението. Бях си изтеглила книги за слушане, игри на телефона. Бях си взела солети и неща за ядене. Бях с дъщеря ми, която е на 15, тя много се вълнуваше и изобщо не се притесняваше и аз реших да го приема,  както нея.
Огледах се наоколо и видях другите хора, всички бяха спокойни, казах си, аз защо трябва да си развалям пътуването?
Смятам, че ти много се фокусираш върху притеснението си и това ти пречи. Фокусирай се върху нещо друго ако можеш.

Няма от какво да припаднеш. Най-много да усетиш как гърбът ти се залепя за седалката при излитането, което всъщност е много яко чувство.

Опитай се да се фокусираш върху всички неща, които ще изпиташ за пръв път - наистина е вълнуващо. Пък и, замисли се - в днешно време сме толкова преситени откъм преживявания, че рядко ни се случва нещо да ни е за пръв път вече в зряла възраст. Ето, това е един такъв момент, наслади му се (или поне опитай рационално да го мислиш от тази гледна точка и кой знае, може и наистина да му се насладиш).

Освен това имай предвид, че когато достигнете предвидената полетна височина, което обикновено става за 3-4 минути, ще имаш усещането, че седите на едно място и така, докато започнете снижаване. Вероятно изобщо няма да усещаш, че самолетът се движи, камо ли пък с каква скорост.

Офф.. успокоихте ме с това, че няма да усещам, че самолета се движи! Благодаря!

Честно казано, най-много да ти доскучее. При мен няма как да стане, щото седна ли в самолет, и заспивам преди инструктажа за безопасност дори (почти съм проспивала редица излитания, събуждам се като се поразтресе самолетът, отворя едно око, дам си сметка, че се движим, и пак заспивам). Ако бях будна, гаранция щеше даже да ми е скучно, дотолкова нищо не се усеща по време на същинската част от полета.

Едно предупреждение, което - подчертавам дебело и многократно!!! - е валидно за мен и го споменавам, за да не се окаже, че си като мен и идеите за нещо за гледане или четене да ти изиграят лоша шега. Имай предвид, че на мен ми става лошо във всяко превозно средство, ако чета или гледам някакво видео - това кола, автобус, кораб, самолет, ако хвана книга да чета, до няколко минути почва да ми се гади. Иначе - никога. Та ако страдаш от нещо подобно, имай го предвид и недей да четеш. И пак да подчертая - пиша го само защото моят вестибуларен апарат явно е устроен така и се случва във всяко едно превозно средство, което се движи. Не конкретно в самолет, и не е казано, че ще ти се случи на теб.

Колкото повече мислиш за страха си, толкова по-страшен ще ти изглежда. Прегръщам те, ще се справиш и после ще се чудиш какво те е притеснявало чак толкова.

Благодаря, толкова си мила!❤️ Правехме си планове да гледаме някое филмче, но за по-сигурно ще си гледам напред или ще си говорим с приятелят ми. Той е летял вече и казва, че не е страшно. Аз просто си се представям как виждам самолета ( паркиран) и ми става вече зле .🥺 Но в крайна сметка искам не искам, трябва!

Сериозно, опитай да погледнеш нещата от друга гледна точка - само за малко и само пред теб самата. С това "искам - не искам, трябва" не си помагаш, само подсилваш, че има от какво да те е страх (а то не е така) и че е някакво ужасно преживяване (което също не е така).

Аз тази година си преодолях страха от зъболекар. Изпитвах такъв ужас, че сумати време не бях ходила. Това, плюс злоупотреба със захар и като цяло слаб емайл по наследство, доведе до кошмарно състояние на зъбите ми. Ами... Опитах да сменя гледната точка и да си кажа, че ето, мене може и да ме е страх, обаче съм зряла жена, която се грижи за здравето си, и прави правилния избор като отива на зъболекар въпреки страха си, за да се погрижи за себе си и да си върне контрола над ситуацията, вместо да позволява на един ирационален страх да я контролира нея.

Ако щеш вярвай, имах сигурно двайсет ходения на зъболекар в рамките на три месеца - вадиха ми мъдрец (!!!), слагаха нови пломби, сменяха стари, на които им беше време, чистиха ми зъбен камък, умъртвиха ми зъб, отделно прохождаха канали на друг, който се беше самоумъртвил... В началото стисках кърпичката, която си носех, докато ми се схванеше ръката, честно. Аз вървях към кабинета, краката ми ме дърпаха назад. Прималяваше ми и кво ли още не. С всяко следващо посещение ставаше по-малко страшно и по-малко неприятно. Към днешна дата ми остава един мъдрец за вадене, което ще го свърша есента - останалото е вече оправено и оттук нататък следват прегледи на 6 месеца, и това е. Дали ми е приятно... Ми не е като да ходя на сладкарница, но в никакъв случай не е онзи ужас, който изпитвах. Просто нещо, което трябва да се свърши, макар и да не ми носи е*аси кефа на момента. Обаче след всяко посещение се чувствах направо в еуфория от това, че побеждавам страх, който ме парализираше от ужас с години (и който доведе до реални поражения, които можеше да бъдат избегнати).

Ще видиш, че когато слезеш от самолета, ще го имаш тоя момент, в който ще си кажеш "ехаааааа, ама аз наистина го направих!" И ако организирате почивките си така, че скоро да летиш пак още 2-3 пъти, това усещане за ужас ще намалее до дискомфорт, пък знаеш ли, може и да вземе да ти хареса.

Чудесно! Радвам се, че си преодоляла страха си от зъболекар! Може би летенето със самолет не е страшно. Реално погледнато, аз не съм летяла за да знам дали е страшно или не. Нито пък някой ми е казвал, че е страшно! Това си е само в моята глава... Просто самата мисъл, че ще получа паник атака или задух, докато съм в облаците и няма да мога да избягам от самолета ме побърква ! Но аз няма да съм сама и знам, че каквото и да стане, моят приятел е с мен и ще ме успокои дори и да получа паник атака! Всъщност последните дни, много досаждам с това пътуване. Все едно ще съм първият човек, който се качва на самолет! Осъзнавам, че трябва сама да си обмисля добре нещата и да осъзная, че всъщност няма нищо страшно. Имам починало бебе и на погребението не припаднах нито когато ми се беше спукала тръбата при извънматочната бременност, та от пътуване със самолет ли ще припадна?! По-силна съм отколкото си мисля и благодаря на всички вас, които ми вдъхвате кураж, да се изправя срещу страха си!❤️

О и аз не мога да чета на път. Слушам кмохи в сторител.  Но за целта си ги тегля предварително.  Слагам слушалките и затварям очи. Много обичам!

Като дете няколко пъти съм пътувала със самолет.   Не ми е било страх. Изобщо не съм мислела за това. Обаче като станах по-възрастна разбрах че усещам направо ужас и паника само при една мисъл за полет. Преодолях си във възраст на 35. Взех няколко списания, задълбочих в тях и предизвикателно заявих на дъщеря ми че не зная нищо, аз съм в автобуса))). Също е успокоявало да изям и изпя нещо (не имам предвид алкохолно). Така и полетът свърших. След това още няколко пъти съм пътувала с самолет. Малко ми е страх обаче не толкова силно. Дори мога да гледам в прозореца и правя снимки )

Еха, втората снимка е разкошна!

Иначе, Анди, сега като прочетох през какво си минала... Момиче! Не искам да омаловажавам страха ти (и не позволявай никому да го прави!), обаче предвид всичко, което ти се е случило - казано под сурдинка тоя ти страх е на съвсем, съвсем друга плоскост и си мисля, че няма шанс пред теб.

Момичета, вие сте уникални! Добре, че е този форум за да може да си вдъхваме кураж и положително мислене! ❤️😌

Мили момичета, времето за полета наближава остават 4 дена а аз съм изпаднала в една огромна паника. Дори като излизам до магазина  чувствам задух и замаяност, не знам как ще издържа на летището и въобще през полета. Все си мисля, че щом дойде време да се кача в самолета ще припадна или ще ми стане замаяно и ще се затрудня да дишам. Благодаря на всички, които отделихте от времето си и ме успокоихте, но просто имам чувството, че все ще съм така..... Много ме е страх да не получа някоя паник атака докато се качвам в самолета или по време на полета😔

Аз не влизам в графата момичета ама дано помогна - задължително кажи на стюардесите за да имат готовност и мисли за други неща до тогава. Гледай филм, иди на шопинг - нещо което да ти отвлече вниманието.

Аз пък си мисля, че остават 4 дни до момента, в който ще слезеш от самолета и ще изпиташ тая еуфория, че си преодоляла подобен силен страх.
Още като застанеш на гейта да се качвате, ще видиш толкова много хора - млади, стари, деца, пътуват си и хич не им дреме. Те с какво са повече от теб, че могат да си направят кефа и да се отпуснат в самолета, а ти ще живееш в ужас, м? Точно с нищо, това е отговорът.

Пак ти казвам, напълно ти влизам в положение и не омаловажавам страха ти, но след 4 дни ще видиш, че няма причина за него, и това всъщност е много хубаво. Знам, че не можеш да си представиш защо, но всъщност се радвам за тебе и че това ти предстои.