Клаустрофобия в самолет?

Аз даже мислех, да си взема от към пътеката...Но така или иначе, полетът ни е през нощта.

Височината не се усеща въобще, нещо абстрактно е
Мен ме е страх от височини, например на балкон с нисък парапет или скали, но в самолета няма нищо такова, прозорците са много малки и въобще не се усеща.
Щом е нощем, ако си до пътеката или щората е спусната по нищо не личи, че си в самолет, даже е скучно.
Въздуха си е съвсем нормален климатизиран въздух като в голяма офис сграда. Променя се налягането при издигане и кацане, вижте там да дъвчете дъвка или нещо такова ако ви притеснява. Многото хора надали ви притесняват, щом можете да пътувате 12 часа с автобус

Ако е нощем и си откъм пътеката, по-лесно ще ставаш до тоалетната, защото няма да вдигаш никого.
Не е сух и задушен въздухът в никой момент. Заради климатизирането е малко хладно, така че аз си взимам връхна дреха, даже и лятото.
При кацане малко се повишава налягането в кабината и започваш да усещаш натиск в ушите. Ще се научиш да го контролираш, не е проблем.
Ще ти е приятно, ще видиш.

Вземи си Baldriantropfen от ДМ, продават се без рецепта за успокоение и си сложи някакви звукоизолиращи слушалки с любима музика, аудиокнига по време на полета да се абстрахираш, гледай някакъв филм, или приятелят ти просто да те разсейва да не мислиш много-много за ситуацията.

Аз имам нерационален страх от високото, по който не съм работила и все още го изпитвам, но го предолявам обикновено.

Аз съм с клаустрофобия и като се има ,че постоянно съм напред-назад със самолетите ,значи че все някакси се преживява.
Качвам се винаги последна.
Гледам къде е мястото ми и се започва отварянето на всички клапи за въздух около мен. Тъй като обикновено са затворени заради студа нависоко.
След излитането на самолета ,нямам никакъв проблем ,тъй като идеално се чувства климатика.
Относно височината съм наред и не ми прави впечатление.
След като седнеш,започни веднага да играеш на някакви свалени игри по телефона- отвличат вниманието и много помага.

Страшно много благодаря на всички, ще го мисля още няколко дни и накрая ще дойде време за полета и ще мисля за това как ще видя семейство ми с които не сме се виждали отдавна. Но все пак мисълта, че ще пътувам със самолет ме обезпокоява ..

Въздухът си е  ОК и при излитане, и при кацане.
Аз имам чувствителен вестибуларен апарат, и взимам места до пътеката, като гледам напред се чувствам по-добре, отколкото, ако гледам през прозореца. Но май вече свикнах, защото вече не ми прави проблем и да гледам.
Аз обичам да гледам стюардите и стюардесите, винаги те  изпълняват нещо в самолета, инструкциии за безпоасност,  разнасяне на храна и напитки, продаване на парфюми, билети за лотария, събиране на боклук от храненето  и т н..
В началото не исках никаква храна, да е ми стане лошо, да не повръщам, но вече си взимам, ако съм гладна. Гледам някои пътници си взимат  и алкохол, много съм им се чудила, но сигурно те пък така се отпускат, знам ли.
Книга не чета, защото както казах, старая се да гледам напред. В някои самолети има и монитор, който показва траекторията на самолета и до къде е стигнал, това си го следя.
Разглеждам персонала, анализирам си кой е главният, кой само бута количката,  те изпълняват разични функции с самолета.  При излитане и кацане,  екипажът седи на техните седалки.
До тоалетна никога не съм ходила в самолет, ходя преди полет. В началото се ужасявах да стана, мислех, че ще ми стане лошо, но и това не стана. Понякога  трябва да ставам, друг пътник да иде до тоалетната.
Винаги си държа колана закопчан.
Хапчетата действат някак успиващо, веднъж взех хапче 30 мин преди полет, но не излетяхме, имаше забавяне и се разхождах из летището полузаспала, усещах, че ми се спи, сигурно от хапчето.
Когато пътувам в ранни часове по принцип много ми се спи и си поспивам даже малко в самолета.
Най-лесно минава като си говоря с някой, с детето, с близките, дори и с непознат пътник до мен.
Обичам до пътеката, защото понякога си пружвам краката напред на пътеката, или поне единия крак, (ако не минава екипажа в момента).

Имах същият страх. Тази година летях за първи път. В рамките на 2 ме сега, имах 5 полета.
След първия полет се чудих за какво изобщо съм си хабила нервите да се страхувам. Толкова е вълнуващо да се пътува.
Това, което аз направих е, да си сменя изцяло фокуса, да си мисля, че ще е много хубаво. Изтеглих си книги за слушане,  игри на телефона тип теория и судоку,  взех сандвич и солети.

Аз също бях като теб но след няколко полета спря да ми прави впечатление. Просто трябва да се сблъскаш със страха си - няма друго решение. Също мисля че е добра идея да споделил това и със стюардесите за да може да са подготвени ако получиш паник атака или нещо, те са тренирани за такива ситуации и ще могат да помогнат особено ако са предупредени предварително.

Благодаря Ви, дано всичко мине наред, че аз вече почнах и самолети да сънувам и щом си помисля за полета ме свива стомаха от страх, но както казах - неизбежно е и това е ! Само дано да не припадна от мисълта, че не мога да се измъкна от ситуацията.

Аз обожавам, ама обожавам да летя, но имам една-две други фобии и ти влизам в положение. Тука и сто човека да се изредим да ти кажем, че има въздух и си е съвсем нормален (даже го пречистват с разни хепа-филтри и прочее), докато не кацнеш и не погледнеш назад, едва ли ще има полза.

Ако мога да ти дам практически съвет - наистина влезте последни в самолета. И друго - при излитане ще ти се стори, че нещо не е наред и все едно самолетът се разпада. Това НЕ е така, и не е нещо ненормално - напротив. Изобщо всяко странно усещане, което можеш да имаш при излитане, е абсолютно нормално и всичко е наред.

Има реален шанс всъщност да ти хареса и като видиш, че си го преодоляла веднъж, и не е станало нищо страшно, да ти се иска да повториш. Само си помисли' какви възможности ще ти се отворят, ако можеш да пътуваш със самолет.

Вземи' си дъвка да дъвчеш, когато започвате да се снижавате, или пий вода на малки глътки.

Хора според вас има ли някаква вероятност да припадна в самолета при излизане или по време на полета?

не мога да кажа, от какво припадаш по принцип?

По принцип съм припадала 1 път в живота ми и то след секцио (докато отивах към банята)... Даже сега наскоро преживях една извънматочна бременност и бях със спукана тръба (не знаех) и гинеколога ми каза , че не знае как все още съм в съзнание, защото била се спукала от няколко дена. Но не знам, мисля си, че може да припадна в самолета, ако получа паник атака, задух +страх и замаяност.... Не знам до колко ще издържи организма ми на самите паник атаки, защото са доста силни а и калустрофобията ииии това ме води до мисълта, че просто мога да изгубя съзнание и много ме е страх. За това питам дали има някаква възможност да припадна докато излитаме ...

Не мисля, че ще припаднеш. Ще ти е малко повишен адреналина, но чак да пропаднеш, едва ли. Казвам ти го от опит, като човек с адски страх от самолети.
Вземи си мента, глог и валериан.