Цял ден се чудех какво забравям да споделя, та като казах жалка се сетих. Сутринта бях статистка във хоръра "Дете на градина, евентуално". Щото съм чела във форума, че се ходи рано, още в пет сабахлян цъфнах пред портите на ЦДГ Вълшебство. Да, ама не бях първа. А сетете се имаше ли списък. Но не списъка е жалкия, а аз. От 27-те(аз бях двайсийседмия) чакащи бях единствената жена. Само млади татковци. Отвратително ми стана ви казвам. За капак заваля, а аз освен единствената жена, бях и единствената без чадър. Четири часа дъжд в компанията на всеотдайни бащи, даващи на всеки пет мин. телефонна сводка за фронта, ме доведоха до неистовото желание да се пропия, да набия някой и да се кача на кораб за Кейптаун, откъдето няма да могат да ме репатрират. Къмто осем вече имаше и женоря, ама то горчивото си ми стоеше на езика.
Искам на дъното. Калинс, ти поне имаш тънък глезен. Опряла си та си спряла. Докато поради дебелата ми глава най-вероятно моето тупване ще е съпроводено от тектонски размествания и неподозирани нови дълбини. И изобщо, да имате вретено под ръка?