Да се надсмеем над себе си

Вчера хуубавичко съм обиколила квартала със запретната отзад пола ,иначе я напръсках с антистатик,да не ми лепне по чорапогащника!
Редовно слагам мръсните дрехи в хладилника,вместо в пералнята и все се мъча да натикам чиниите за пране след вечеря!Ма тенджерите нещо не щат да влязат...
И с един чорап ми е много удобно,пробвайте,идеално се проветрява единия крак,пък и переш по-малко!
Не сте сами,момичета,съвсем не сте сами!!!

Изцепки ли щом стане въпрос за изцепки, аз съм в челните редици

Сещам се за една много култова моя проява на младини Бях втори-трети курс студентка, в сесия и не бях излизала няколко дена от стаята - четене, четене..., но ми свършиха провизиите и трябваше да скокна до кварталното магазинче да си купя нещо за ядене. Лятна сесия беше и си обличам аз едно рокле с копчета от пред. Напазарувах си и се връщам към квартирата, гледам кьораво и кьопаво по мене се обръща, де момчета и мъже имаше по пътя си скършиха вратовете да ме зяпат и аз виря нос и си викам: "Ейййй, убавица съм и т'ва си е!!!" Но по едно време се замислих, че чак такава убавица не съм и реших да се огледам... оказа се, че копчетата на роклята ми са се разкопчали няма да споменавам до къде  Срааааааам!!! Умрях от срам тогава

Друга, също толкова култова изцепка, че даже и по от тази, е когато по по грешка се обясних в любов на един колега на мъжа ми по ICQ-то, вместо на мъж ми О-о-още ме бъзика тоз човек като ме види и как да не ме бъзика  А аз си бях вкъщи, сама и въпреки това, почервенях като домат от срам

Хо-хо-хооо, я да се посмеем малко и на чужд гръб Няма да споменавам имена, но това наистина е  весела изцепка (весела, защото е на чужд гръб). Моя приятелка в градския транспорт, облечена по жилетка, става и горещо и започва да се разкопчава, сваля жилетката и лъсва по сутиен на сред автобуса - забравила, че няма друга блуза под жилетката.

Много сме, силни сме

Скоро беше. Вечеряме и малкия ми носи една чашка и иска вода. Аз виждам, че в чашката има вода и му казвам "Пий, мамо, пий!", той удря един гълток, а мен ме удря миризмата на ... мастика. Не мога да опиша физиономията му.
После известно време приемаше с недоверие водата, която му давах 

Анджи, моя син така ми донесе едно парче нещо си, което аз помислих за бисквита. И му казвам "Яж де". А той ми го бута в ръката. Загледах се... то парче от изолационната пяна на дограмата. 

А сега да си призная ли собствената, прясна изцепка?
Чак днес следобед разбрах коя е Ники Фин, просто защото....попаднах на филма с Мадона.

В смисъл?
Коя е Ники Фин?

Кое е това момиче?

Въх Благодаря за просвещението.

Именно де.
Чак сега се сафиресах....и се хилих като ряпа следобед.

Та чак и аз се хилих. Имаше една тема някъде за никовете ни. А и не само там не веднъж съм казвала от къде ми е ника. Не ти ли звучеше познато все пак преди да разбереш от къде е. Аз всъщност като ми хрумна беше просто хрумване и на момента не знаех от къде ми е дошло. Бях гледала филма ама не се сетих, че от там съм го чула. Просто  ми хареса като звучене и много ми пасна на натурата. След време обаче пак гледах филма и разбрах от къде ми е хрумнало. 

Намерих си мястото 
Аз съм голям заплес, ще успокоя мъж ми, че не съм единствена  Много се смях с вас.
Често ходя до едни приятели. Малко преди тях има един ляв завой,който ми е любим. Платната са доста по-широки от нормалните малки учлички в града, разделени с островче. Е, моя милост завива успоредно с един автобус. Бре, гледам, карам до тротоара, а автобуса ми от дясно  Срещу мен фарове Ясно, пак взех насрещното 
Преди години слизам от трамвая с една дружка, сръчква ме мацката и ми показва някакъв сладур чакащ на светофара. Явно много ми е харесал младежа, че в желанието си да го впечатля се сближих със знака на спирката. Имаше ефект - няколко месечна връзка 
Излизам да разходя кучето и да купя  биричка за обяд. Седнахме, хапнахме, лафихме си. По едно време майка предложи да изведа животното. Да де, ама за да го изведа трябва да съм го прибрала. Бях забравила душичката пред блока, но той чинно си почиваше под пейката пред входа 
Учех в Горна баня, трямвай 11 идваще на 45 мин. Вървим половината клас към спирката. Виждам аз нашия трамвай и се затичвам, но няма кой да види и чуе, че петицата също идва. Е, блъснах трамвая, счупих му мигача и сигурно докарах травма на ватманката. За сметка на това, съученици още ме бъзикат, а и падна голям смях.Слава богу нищо ми нямаше.
На морето съм, тръгваме към плажа, влача и жилетка - сакън да не настина  Решавам да я оставя на рецепцията в хотела, вратите с фотоклетки. Виждам, че едни клиенти излизат и реших, че ще успея да се шмугна преди да се затворят - не успях. Нацлих ги челно 
Обаждат ми се спешно да отида на работа, обличам се грабвам чантата и хуквам. Влизам в студиото и решавам да звънна по телефона, оказа се, че няма да мога - бях взела дистанционното 
Ходила съм си до работата с боклука в скута с такси. Чудех се защо шофьора ме гледа странно
Това за сега 

 

Най- редовно си тръскам цигарата в чашата с кафе, без да се усетя.Усещам чак като си пийна.

В гимназията, живеех на квартира в един блок. Помещенията за асансьора на стълбището и тоалетната на апартамента бяха залепени, едно до друго, съответно преди и след входната врата на жилището. Вкъщи бях свикнала да минавам по коридора през две врати, преди да стигна до WC-тo, но в квартирата ме делеше само една. Та един път, дълбоко замислена за световния мир, както обикновено, се запътвам се към WC-тo, отварям последната врата, деляща ме от заветната цел, и влизам в... асансьора. Честно, останах много учудена, къде се намирам.