Да се надсмеем над себе си

Моят редовен номер е да разменям лявата и дясната обувка на детето като го обувам. Онзи ден се разхождаме по главната. От време на време, някоя  жена все ще го загледа и посочи с пръст на мъжа до нея. Аз си мисля колко ми е хубаво момчето и как хората му се радват. А то горкото с обърнати навън крачета, ходи като Чарли Чаплин. Добре, че спряхме да се повози на количките и се загледах в маратонките на детето до него, че реших да погледна и неговите на какъв хал са. 

Карибски круйз. Посрещаме новия век. Той и аз - най-романтичното пътуване към бъдещето...
Последната нощ следва да приготвим куфарите и да ги оставим пред вратата на каютата. Аз го правя и заспивам с тапи в ушите. Той реди багаж с часове.... На сутринта - свежа и щастлива вадя тапите. Той гледа лошо. К'во му става на тоя човек, ся?!?: по гащи и потник помъква куфара извън вратата. Ма, вратата тежка веднага се хлопва. Той тропа, но нейсе - аз къртя с тапи в ушите. Той отчаян тръгва в упоменатия екип към рецепция няколко дека по-надолу. Ма, асансьора е стъклен и прозрачен... На рецепцията го посрещат с почтителното и трогателно "Как да Ви помогнем, сър?"... Сър е по гащи и опъва потника надолу... Викат дежурен от Рум сървиз...

Това чак не мога да го повярвам... извинявай, ама то не виждам как от срам изобщо ще останеш в ресторанта, при него, хората са те видели...ти си ядеш и пиеш. Не искал да те закара.... боже, ако бях само по чорапогащник, такси и в нас. И той ти е казал "изглеждаш умопомрачително" и си е влязъл с тебе въпреки срама, който е изпитал евентуално от погледите на другите - аз не си представям да отида някъде с някой в такъв вид и той спокойно да си ме подкара към масата, да откаже да ме закара, па и аз да остана.... А и са те пуснали въпреки всичко... - или ресторанта не е бил баш ресторант, или ти не си била баш по чорапогащник.    /разбира се мнението ми е лично и в никакъв случай не ангажирам някого с него /

•ºt®eisyº•™ явно не познаваш такива хора.Аз имам приятелки дето съвсем голи ще си вечерят и ще коментират дрехите на дамите от съседните маси

 Тази зима. Сняг до колене. Мъжът ми излиза да почисти двора. След малко пристига ухилен : "Виж какво си намерих под снега" - и развява двайсетолевка. Щастие голямо, посмяхме се, и той си продължи заниманието. Когато , обаче, след малко пристигна с  няколко визитни картички в ръка, ми става ясно, че семейният бюджет, барабар с портфейла и все лични  документи е някъде под снега  и съответно из целия двор, за което се е погрижило нашето куче. Следва акция по събиране на съдържанието. За малко да ми отнемат привилегията аз да се разпореждам със семейните пари 

 Всичко щеше да е добре, ако преди 5-6 дни не го бях направила пак този номер.  С новия портфейл, щото от стария нищо не ставаше. Този път, за щастие, мъжът ми го нямаше да ми гледа резила 
 Първия път не разбрах как съм си изтървала портфейла, но втория  се сещам , че го забравих на стълбите. Кучо само това е чакал.
Голяма блейка съм! 
 

 
Мислех си, че само аз не съм добре, а то май всички са  . Действа успокоително 

На мен ми се е случвало подобно нещо, само че потърпевшата от това беше съквартирантката ми в Студентски град. Думкало, чукало момичето на вратата, ама кой ще го чуе, пък и бях превъртяла ключа настрани, да не ме открадне някой случайно, та не могла и да си отключи. Та беше спала у съседките. Голям срам брах тогава. 

Ами сподели и ти, де. Само жените ли можем да се надсмиваме над себе си? 

Преди малко пих кафе на терасата. Една оса ме разсея, изтървах си половин литровата чаша, която издрънча като гонг върху сателитката на съседите от 2 етаж. Събудих квартала.
И една пикантна случка от петък, на тема "Защо презервативите са толкова малко". Без подробностите, че се изложих здраво. Мъжът ми още ми се подиграва.

Чакай и аз да се надсмея над себе си - ето 
За днес това е достатъчно ми се струва.

Не е, не е достатъчно, разкажете как внезапно и изненадващо, мощно като метеорит се приземихте в един форум за майки. Много ще е весело, припомнете си безбройните екшъни. Няма само другите да Ви се смеят, бъдетет щедър към себе си, посмейте СИ се!

Една ведра слънчева сутрин някъде през далечните 90, излизам аз на терасата да си проветря мозъка и гледам някакъв господин със забаележително мургав тен, застанал пред Москвича ни и държи стъкло в ръце. Шерлок в мен се включи на мига:"Тоя мангал ни краде стъклото на вратата посред бял ден!", и понеже съм много ербап му викам:"Ей, шш, ти какво правиш там бе,а?", а оня изобщо не ме отразява и някак странно ми се пули..Реших,че сигурно не разбира български или просто най-нагло ме игнорира. Тогава твърдо заключих,че е време за действия. Както се казва: "Дела, дела и само дела!" Втурвам се аз в пълно бойно снаряжение с кучето пред мен и боен вик: "Фрида, дръж крадеца!" Фрида, естествено блее и се чуди в коя посока да тръгне с радостен лай, а аз дайрекшън след престъпника, който се насочва, наглеца му с наглец, към магазина за авточасти. Викам,си, ега си и случката, пред очите ми да открадне стъклото на москвича и да отиде да го продаде в магазина. Е няма такова нахалство. Влизам аз  разлютена в магазина и казвам на продавачката: "Г-жо този г-н преди малко открадна това стъкло от нашата кола!"
А жената като ме чу се смръщи и ме направи на мат и маскара. Как съм била можела така да се нахвърлям върху непознат и да го обиждам, че и с кучето барабар. Той, човечецът само бил дошъл да си премери НЕГОВОТО стъкло на колата, нищо не бил откраднал, итн, итн.......... Да си кажа честно, чак ме хвана яд, че не се оказа крадец. Такава акция да му спретна аз, а той да ми се окаже мирен гражданин, жалко, жалко.

Незнам дали няма да ме насметете, ама ще драсна една случка, която не е мое дело, но пък не е за изпускане:
В далечното минало  средата на 80-те ще да е било, беше много модерно да се носят папионки. Най-ценни бяха кожените в тон с останалите дрехи.
Та приятелка ми се гласи за среща. Пубертетски вълнения. Избрала е заветния тоалет обаче така желания  моден аксесоар, бяла кожена папионка...липсва. И понеже е доста изобретателна се залавя да търси из къщи стара чанта или стари бели обувки. Накрая намира едни бели кожени мъжки обувки, сторили и се неизползваеми. Пък и проблемът бил доста наболял и не му мислила много резнала си едно квадратче от петичката. Измайсторила си желаната папионка и всичко било супер до няколко дни , докато не станало време баща и /военен, баш майор/ да се стяга за обичайния парад на деня на армията.
Стегнал се човека с все униформи и атрибути и на края търси парадните обувки да ги лъсне за случая. Като ги намира....   ..обувките с гола пета.  Разярен събира семейството да разбере що за случка е това.
Приятелката ми се светнала, разбира се, какви ги е забъркала, и  изплашено смотолевила: Абее, да не би Борко /по-малкият и брат/ да си е правил прашка????  
     Същата има и много други изцепки, книга може да се напише. Често се смеем със сълзи на нейните истории.

Много се смях. Успокоих се, че не само на мен се случват такива цветни случки