Христос Возкресе,момичета!Да сте живи и здрави вие и целите ви семейства!!!
- Публикувана: 8 апр. 2009, 14:47 ч.
- Последно мнение: 1 май 2009, 10:16 ч.
С най-здравото червено яйчице всички ще пребори Юнското дете!
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
Нека бъдем здрави, щастливи, да греят усмивки на детските личица.
Нека бъдем здрави, щастливи, да греят усмивки на детските личица.
Христос Воскресе! 
Честит празник на всички, мили момичета! Да сте живи и здрави вие и семействата ви, много радост и щастие ви пожелавам!
Аз най-накрая успявам да се включа в темата, много пътуване и много емоции ни се насъбраха и компютърът беше последното нещо, до което ми беше.
Накратко - нашето пътешествие с Йойо от България до Щатите беше много интересно и кое от кое по-забавни неща ни се случиха. Първо летяхме в бизнес класа до Будапеща, което си беше супер. 
Обаче на полетът през океана Йойо трябваше да си има собствено място, за което платихме билет, но се оказа че си няма. Бяха настанили някакви двама до нас, които на всичкото отгоре бяха сополиви и кашлящи. 
При излитането попитах за колан за нея, казаха, че не давали - ей така да си седяла в скута ми. Окей, излетяхме, реших да я храня - няма как да се наместя на една седалка с нея, та седнах на земята, а нея сложих да седне на седалката. Чак тогава една от стюардесите се сети да ме пита дали искам басинет (легълце за бебе в самолета). Та, поне в остатъка от полета Йойо си имаше местенце за игра и спане. 
Пристигаме в Ню Йорк, обаче, и се оказва, че полетът ни за Маями е отменен заради лошо време. След 4 часово висене на летището, за да ни пренасочат, най-удобния следващ полет който ни предложиха е на следващия ден по същото време, тоест след 24 часа. Взех го, понеже нямах друг избор. И така се озовах сама с бебе в град, където не познавам никой и без резервация за хотел. 
Такъв рев му дръпнах.. Вече минаваше полунощ, взех такси, отидох до близък хотел, където ми поискаха 450$ за една нощ. 
Оказа се, че имало доста отменени полети и доста народ се е отправил към хотелите, та затова. Седнах в лобито на хотела където има безплатен интернет, за да потърся някой който да ми помогне. Търсих Трънчето, ама я нямаше онлайн и за съжаление не й намерих телефона. 
Как да е, накрая се намери един човечец, далечен роднина на моя мъж, който живее в Лонг Айлънд, на 40 мин. от летището, взехме такси с Йойо и се цопнахме при него. Добре, че се оказа добър човека, че не само ни прюти, ами и на следващия ден ни придружи за малко покупки. 
За съжаление не можахме да видим забележителностите на Ню Йорк, понеже останахме по-встрани, но нищо, следващия път надявам се да идем там по наше желание, а не по случайност. На следващия ден пристигнахме в Маями, там имах резервация за хотел, преспахме и в неделята се отправихме към пристанището. Крис беше излязъл да ни посрещне, Йойо си го позна, не се разплака или нещо подобно, трябваше й малко време да свикне с него, но и това стана бързо. За нещастие й пресипна гласа - сигурно от климатиците на кораба или от промяната на климата, та през следващите 4-5 дена беше много тихичка. Всички на кораба й се радваха много, и колеги, и останалите пасажери, хвалиха я колко е тиха и кротка без да знаят, че е така щото няма глас. 
Изкарахме много хубаво и си направихме много снимки за спомен. В Ямайка водихме Йойо на плаж, в началото беше супер, седеше си в нейното си басейнче, но като реших да я заведа в морето се уплаши - дали от шума на вълните или от това, че я заляха почти до дупето, незнам, ама като ревна - рев, та рев. Не мога да сваря да я облека и да си тръгнем. Ще се прави втори опит, няма как, не може едно раче така да се страхува от морето. 
И така.. Сега вече сме в Перу, тук семейството много й се радват, много дълго я чакаха да дойде и са много щастливи, че най-накрая е тук. И тя се радва на всички, нали вече не се страхува от чужди хора, държи се приятелски с всички. Най-голяма радост са й братовчедите - умира от смях само да ги гледа как бягат около нея и се правят на маймуни. 
Водихме я на зоопарк, плувахме в басейн, мъкнем я по улиците всеки ден - няма спирка. И между всичките тези емоции, й никнат горните два зъба и нощем не спим много добре.. Вдига Т, има разстройство и плаче много, никакви лекове не помагат, освен спането в нашето легло. 
Но правим тази жертва, няма как, тя толкова жално плаче, че направо къса сърцето. 
Тук продължаваме с домашните гозби, готови пюрета и да искам да купя - няма! Има точно 3 зеленчукови и 10ина плодови и това е. Незнам защо, казаха ми, че повечето майки готвели на бебетата си, затова нямало предлагане. Иначе каши има, формула също.. Добре, че вече яде почти всичко, че нямам притеснения. Йойо вече опита и някои по-екзотични плодове като лУкума и чиримоя, малки бананчета и други сладости.
За тези от вас, които не са гледали снимките все още, ето ТУК съм ги качила, приятно гледане! Ще гледам да се включвам по-честичко вече.
Изгледах всички снимки и клипчета, които сте качили. Много са ни хубави всичките юнски бебочета, много целувки на всички особено на проходилите зайовци! 
Хайде, чао и поздрави от слънчева Лима!
Честит празник на всички, мили момичета! Да сте живи и здрави вие и семействата ви, много радост и щастие ви пожелавам!
Аз най-накрая успявам да се включа в темата, много пътуване и много емоции ни се насъбраха и компютърът беше последното нещо, до което ми беше.
Накратко - нашето пътешествие с Йойо от България до Щатите беше много интересно и кое от кое по-забавни неща ни се случиха. Първо летяхме в бизнес класа до Будапеща, което си беше супер. Обаче на полетът през океана Йойо трябваше да си има собствено място, за което платихме билет, но се оказа че си няма. Бяха настанили някакви двама до нас, които на всичкото отгоре бяха сополиви и кашлящи. При излитането попитах за колан за нея, казаха, че не давали - ей така да си седяла в скута ми. Окей, излетяхме, реших да я храня - няма как да се наместя на една седалка с нея, та седнах на земята, а нея сложих да седне на седалката. Чак тогава една от стюардесите се сети да ме пита дали искам басинет (легълце за бебе в самолета). Та, поне в остатъка от полета Йойо си имаше местенце за игра и спане. Пристигаме в Ню Йорк, обаче, и се оказва, че полетът ни за Маями е отменен заради лошо време. След 4 часово висене на летището, за да ни пренасочат, най-удобния следващ полет който ни предложиха е на следващия ден по същото време, тоест след 24 часа. Взех го, понеже нямах друг избор. И така се озовах сама с бебе в град, където не познавам никой и без резервация за хотел. Такъв рев му дръпнах.. Вече минаваше полунощ, взех такси, отидох до близък хотел, където ми поискаха 450$ за една нощ. Оказа се, че имало доста отменени полети и доста народ се е отправил към хотелите, та затова. Седнах в лобито на хотела където има безплатен интернет, за да потърся някой който да ми помогне. Търсих Трънчето, ама я нямаше онлайн и за съжаление не й намерих телефона. Как да е, накрая се намери един човечец, далечен роднина на моя мъж, който живее в Лонг Айлънд, на 40 мин. от летището, взехме такси с Йойо и се цопнахме при него. Добре, че се оказа добър човека, че не само ни прюти, ами и на следващия ден ни придружи за малко покупки. За съжаление не можахме да видим забележителностите на Ню Йорк, понеже останахме по-встрани, но нищо, следващия път надявам се да идем там по наше желание, а не по случайност. На следващия ден пристигнахме в Маями, там имах резервация за хотел, преспахме и в неделята се отправихме към пристанището. Крис беше излязъл да ни посрещне, Йойо си го позна, не се разплака или нещо подобно, трябваше й малко време да свикне с него, но и това стана бързо. За нещастие й пресипна гласа - сигурно от климатиците на кораба или от промяната на климата, та през следващите 4-5 дена беше много тихичка. Всички на кораба й се радваха много, и колеги, и останалите пасажери, хвалиха я колко е тиха и кротка без да знаят, че е така щото няма глас. Изкарахме много хубаво и си направихме много снимки за спомен. В Ямайка водихме Йойо на плаж, в началото беше супер, седеше си в нейното си басейнче, но като реших да я заведа в морето се уплаши - дали от шума на вълните или от това, че я заляха почти до дупето, незнам, ама като ревна - рев, та рев. Не мога да сваря да я облека и да си тръгнем. Ще се прави втори опит, няма как, не може едно раче така да се страхува от морето. И така.. Сега вече сме в Перу, тук семейството много й се радват, много дълго я чакаха да дойде и са много щастливи, че най-накрая е тук. И тя се радва на всички, нали вече не се страхува от чужди хора, държи се приятелски с всички. Най-голяма радост са й братовчедите - умира от смях само да ги гледа как бягат около нея и се правят на маймуни. Водихме я на зоопарк, плувахме в басейн, мъкнем я по улиците всеки ден - няма спирка. И между всичките тези емоции, й никнат горните два зъба и нощем не спим много добре.. Вдига Т, има разстройство и плаче много, никакви лекове не помагат, освен спането в нашето легло. Но правим тази жертва, няма как, тя толкова жално плаче, че направо къса сърцето. Тук продължаваме с домашните гозби, готови пюрета и да искам да купя - няма! Има точно 3 зеленчукови и 10ина плодови и това е. Незнам защо, казаха ми, че повечето майки готвели на бебетата си, затова нямало предлагане. Иначе каши има, формула също.. Добре, че вече яде почти всичко, че нямам притеснения. Йойо вече опита и някои по-екзотични плодове като лУкума и чиримоя, малки бананчета и други сладости. За тези от вас, които не са гледали снимките все още, ето ТУК съм ги качила, приятно гледане!
Ще гледам да се включвам по-честичко вече. Изгледах всички снимки и клипчета, които сте качили. Много са ни хубави всичките юнски бебочета, много целувки на всички особено на проходилите зайовци!
Хайде, чао и поздрави от слънчева Лима!
Здравейте,момичета Аз съм от септемврийки 2007. Преди 2 дни получих едни сандалки на Next,но доста съм подценила крачето на дъщеря ми.Номер 3 са,стелката им е 12,2см,за краче 11 см.35 лв са-от естествена кожа са.Ако някой иска,заповядайте
http://krasikisova.multiply.com/photos/album/47#2
Аз съм от септемврийки 2007. Преди 2 дни получих едни сандалки на Next,но доста съм подценила крачето на дъщеря ми.Номер 3 са,стелката им е 12,2см,за краче 11 см.35 лв са-от естествена кожа са.Ако някой иска,заповядайте http://krasikisova.multiply.com/photos/album/47#2
Честит празник на всички!
Ние днес (бел.ред.-вчера) станахме на 10 месеца, също като София Ще спестя виртуалната почерпка, че каквито големи снимки слагам, ще ми теглите някоя ...
Най-накрая отдолу вече ясно ни се виждат .... две зъбчета. И още две май се усещат встрани, ама да видим
Ето я и самата Вени, на която още й личат следите от боядисването на яйцата
Не знам защо стават такива големи тия средни снимки, но малката е по-малка от пощенска марка.
Повеселихте ли се по празниците? При нас беше чудесно, но от утре наистина започвам диета, че положението вече е нетърпимо - лятото дойде и няма какво да се облича
Пълна трагедия.
Ксения бързо да се оправяте, че много страшно звучи, това което пишеш.
lina1313 дано всичко с вас се нареди и малката Преслава да няма проблеми занапред. Добре е, че все още се намират истински доктори, както казваш.
Мимченце, много се забавлявах с разказа ти (е имаше и доста драматични моменти) и особено със снимките - Йойо е истински смел пътешественик . Аз нещо съм пропуснала, но колко месеца ще сте в Лима? Или ще е нещо по-дългосрочно?
Айде, че пак съмна, докато се набуткам.
Ние днес (бел.ред.-вчера) станахме на 10 месеца, също като София
Ще спестя виртуалната почерпка, че каквито големи снимки слагам, ще ми теглите някоя ...Най-накрая отдолу вече ясно ни се виждат .... две зъбчета. И още две май се усещат встрани, ама да видим
Ето я и самата Вени, на която още й личат следите от боядисването на яйцата
Не знам защо стават такива големи тия средни снимки, но малката е по-малка от пощенска марка.
Повеселихте ли се по празниците? При нас беше чудесно, но от утре наистина започвам диета, че положението вече е нетърпимо - лятото дойде и няма какво да се облича
Пълна трагедия.Ксения бързо да се оправяте, че много страшно звучи, това което пишеш.
lina1313 дано всичко с вас се нареди и малката Преслава да няма проблеми занапред. Добре е, че все още се намират истински доктори, както казваш.
Мимченце, много се забавлявах с разказа ти (е имаше и доста драматични моменти
) и особено със снимките - Йойо е истински смел пътешественик . Аз нещо съм пропуснала, но колко месеца ще сте в Лима? Или ще е нещо по-дългосрочно? Айде, че пак съмна, докато се набуткам.
