Злоядо дете....

Ох Блонди повечето методи ги бях приложила върху дъщеря ми без резултат. Затова като майка бях ужасно притеснена, че няма ефект от нито една хитринка. Нямаше храна, която да кажа ето това обича, включително и АМ(смених сигурно 5-6 млека), биберони, шишета, лъжици купички  и все тая. Наистина понякога не се получава. Е в един момент прояде и аз започнах да давам акъл, но до тогава беше голям тормоз и аз наистина се бях изнервила много....

Напълно съм съгласна с теб!
Според теб само ,който е попаднал в такава ситуация знае реално как стоят нещата.Честно казано разни статии ми звучат като добри пожелания,но айде да ми каже някой след като три дена детето ми е на по една коричка хляб  как да я оставя и да не я "насилвам",ами ще я излъжа естествено.
Моето дете като бебе беше същински кошмар. На един месец отказа всички АМ на пазара,не е яла по 10-11 часа. Само аз си знам какво съм преживяла.Е ,ако я оставя да огладнее мисли ли някой ,че ще е разумно?
 И друго си мисля-как майка ми е възпитала правилно мен,че съм си хапвала като за световно,а не е възпитала сестра ми,че порастна  буквално само на сухи пасти?
Дете,което  пропуска хранене е едно,а злоядо дете е друго и е голям проблем-повярвайте!!!!

Моя големия син отказваше да яде много неща, и помогна това изобщо да спра да го слагам да яде за известно време.. самото слагане да ядат понякога им е толкова подтискащ и омразен ритуал хче и да са били гладни им се отяжда на децата като знаят какво насилие или досаждане ги чака
Просто оставях разни неща на масата, да се виждат да може да ги вземе и толкова. Обаче хсрещнах голям натиск и не можах да си докарам докрай стратегията макар че давлаше рузу,лтати- другите като го гонеха да се доказват на негов гръб като го накарат да хапне нещо, като че с това стават по-добри родители от мено щото от тях с триста маймунджулукая е хапнал 3 хапки повече... те  омазаха пейзажа...
сега с малкия нямам такива ядове но той на 9 месеца посегна към лъжичата и от доста време вече се храни сам. но и него го оставям той да търси храната : въпрос на принцип е вече
показвам бурканчето с детската кухня и ако не прояви интерес- не му давам да яде, питам по-късно.  да ви кажа точа ве с второто тактиката работи ме убеждава че съм на верен път. Даже иска плодове и зеленчуци, даже маруля, салата от моркови такива неща, но той сам идва и си взима и пробва и т.н. изобщо не го карам подканям. но де такъв кураж с първото де
иначе хима нещо които опитва икато не му харесат не ги яде от детската кухня- предлагам друго без коментар, но ако няма друга подходяща за него храна остава купичката да почака... също без коментар, ако огладнее повече- знае къде е останала купичката му.

Каквото и да показвах си извърташе главата на страни. Ако реша пък да набутам насила повръщаше. Много е трудно да се гледа злоядо ама наистина злоядо дете. Изобщо не говоря за дете, което не му се яде това, което майка му е решила. Много е страшно бебето ти да не иска кърма, да не иска АМ. Никой не може да ме убеди, че няма злояди деца.

Ivben,
хората са си го казали че сития на гладния не вярва и че на чужд гръб и сто тояги са малко...

затова както виждаш не коментирам изобщо има  ли няма ли, със сигурност има и много по-тежки случаи от моя, и дотам. Наистина никой не може да си представи нещо такова докато не му се случи...
Казвам само че съм се сблъсквала с проблема в някаква степен и че съм стигнала до извода че много помага, не просто да не се насилва детето, а да се създава у детето активно отношение към храната. То да я търси, да опитва, тя да е нещо къмх което да се стреми, та ако ще само защото е нещо поставено на място на което му е забранено да пипа примерно 
знам какаво е чувството за безсилие да се погрижиш за детето си, само мога да се оптивам да си представя колко по-силно и основателно може да е това чувство.
но да не иска кърма например ми е трядно да си представя, защото не ми се е случвало  , но не казвам че е невъзможно. хказвам че ми е трудно да си го представя подчертавам за моето дете
и не искам да омаловажавам проблема с крайни изказвания.

Само да спомена,че аз също сменях лъжици,купи...но резултат нямаше.Само като ме види че идвам с купа и лъжица и почва да бяга.Дори не иска да опита яденето. А това са храни които е ял с удоволствие преди това.И на столче не ядем вече...

предлагам ти да направиш нещо друго:
вземи попрочети разни диети и кое колко калории съдържа
убедена съм че ако почнеш да му смяташ калориите на всичко резултатът за деня ще е задоволителен, макар и да изглежда че сякаш почти нищо не яде 

Аз понякога като не е ял нищо и се инати си слагам на мен, на сестра му и баща им , а на него не предлагам. Даже прибори не слагам за него. И започваме да си обясняваме на масата колко е вкусно. Почти винаги се присламчва и той да си хапне нещо.

Аз точно това правех като поотрасна детето, а до тогава я хранех с най калоричното АМ.

Не четох всичко, но твърдо вярвам, че злояди деца няма.
Има ненаучени и понякога даже "развалени" - такива дето са ги направили насила злояди.

Никога не давайте храна, защото трябва /освен ако наистина не се налага по медицински причини/, не хранете дете, което може и само, не се вкарвайте във филма гонене с храната да яде.  Ако някой друг се опита да гони детето ви да яде от добри чувства, спрете го колкото можете тактично, но непреклонно.

Вярвайте на детето! То знае какво и кога да иска. Запазете му положителното отношение към храната, дори това да значи седмица на еднакви сандвичи от сутрин до вечер или един почти гладен ден. Гледайте да пие повечеко обаче, особено ако е топло. Не му давайте коз да ви манипулира със "злоядство" - това си е изнудване.

И не разказвайте на всички И ПРЕД НЕГО как нищо не яде и колко ви е трудно... така хем затвърждавате липсата на желание да се храни, хем му казвате как лесно може да ви работи

ПС Позволих си да бъда доста директна и ако ви се иска да питате - не, моето дете не е злоядо. Но имам близки наблюдения над няколко злояди деца. И знаете ли те не са по-дребни или немощни от другите и даже хапват сладко ако не ги наблюдава мама.

Повтореното от Блонди "звучи" добре, но не е винаги е решение.
Синът ми прояде преди 3-4 месеца.
От 1вия му месец се мъча с него.
Реване, тръшкане, отказ да се храни, бих го нахранила и с буркан течен шоколад, ако бе поискал, но не.
Повръщаше за световно изяжда 2 лъжички и след това решава, че 3тата е гадна. Сухи неща също не ядеше. Днес нещо го е ял утре е гадно.
Не мога да изброя нещата които не яде.
Не знам какво яде в градината не удобно ми е вече да питам, неговото "хранене" е познато на цялото ОДЗ(и там е повръщал). Надявам се само подобренията в къщи да е и в градината (скоро не съм прала покривки, дрехи и чаршафи с повърнато)

От скоро яде доматена манджа с кюфтета/пилешко месо (само долно бутче), фрикасе, супа (но трябва да съм внимателна с картофите и морковите месото) без да прави пози на повръщане.
и леща и боб прояде скоро. Суров зеленчук само краставица рендосана в таратор.
Живееше на прясно мляко и плодови млека, основно в къщи.
Никога не е злоупотребявал със сладкото.
Изрязвала съм храната във фигурки, оставяла съм го гладен (не съм го лишавала) ....  Какво ли не е пил за подобряване на апетита, консултирала съм се и в темата с психолозите. Дори бях вече решила да посетим такъв, но видях светлинка в тунела, въпреки тя да е малка и далечна все още.
Единственото нещо което не съм опитвала е да давам Перитол за апетит, но ме спря това че има и приспивно действие като страничен ефект.
Той не страда просто от липса на апетит, а и от нежелание да опита познати или непознати неща.

Арт мама, извинявай, но е лесно да имаш "близки наблюдения над няколко злояди деца" и да даваш акъл. Моето е "У дОма", когато човек не се е е сблъсквала с нещо не бива да отрича.
До скоро той и сестра му имаха  разлика от 1 кг, той е по-висок с 1/2 глава и краката му 1/4 по-слаби от нейните.
Последните им официални мерки при педиатъра бяха:
           98 см/12 кг - той, момче на 3 г. 9 м.
         срещу
           84 см/11 кг  - тя, момиче на 1 г. 6 м.
И ако ти си имала някакви наблюдения върху N-броя моето дете e N+1-вия, не е като описаните от теб:
- беше немощно, уморяваше се бързо, боледуваше; Беше, защото след 4 г чух "Гладен съм...! Искам допълнително.... Много е вкусно ....!" и е вече 2 килограм повече от преди 5-6 месеца (въпреки това е с размера му е под 3 годишните)
- не злоупотребява с шоколад, кроасани, сухи пасти зрънчо солети бисквити и каквито се сетиш боклуци. Аз, която не обичам шоколад, че и го избягвам изяждам повече от него, когато опитвам. Ако не беше таткото и беба мога да оставя цял шоколад на масата и ще има за 1 седмица ч и ще остане.

След посочения пример сега малката отказва да яде вечер или яде като врабче, но не се притеснявам. Ще пропусне 1 дори 2 хранения но за 3тото ще е озверяла, а той може и 2 дни да е на пост и молитва и на третия да изяде 1 солета на обяд "Не съм гладен/ Не ми се яде".

Към авторката: Освен да почакаш, въпреки че това което ядете, все пак е много гледано от моят камбанария

Desem, много съжалявам, че е трябвало да минете през това!
Определено има и такива случаи, но те са малко.
Ни най-малко не искам да започвам спор.
Аз имах предвид, че още от бебета често децата се насилват да сучат определен брой минути или пък изпиват определен брой милилитри, после да не пропускат хранене и да изяждат колкото мама е решила и се влиза в порочен кръг започнат от майката. Моето дете също е имало периоди в които отказва храна, но това не се е затвърдило, просто е било гладно /според мен/ ден-два. Обикновено детето си е съвсем добре и на годинка тежи около 10-12 кг., но за мама е слабо.
ПС Така беше и с моята собствена майка, сега като гледа снимки - се радва на бузки, но тогава не ядеше...

Така като чета излиза, че моето дете не е злоядо. При нас проблемът е, че от време на време, отказва месо и зеленчуци и не се храни балансирано. Отдавам го на зъбоникненето. Вчера примерно през деня беше само на кърма, плодови йогурти и бебешки бисквити. Чак за вечеря склони да хапне 200 гр. месо със зеленчуци. И в най-безапетитните си периоди не отказва плодови млека, пюрета, каши и на база калории не може да се каже, че не се храни добре. Понякога просто изпитва недоверие към храната, заради неприятните му спомени от една гозба с канела, когато бяхме на гости. Сам реши да опита 3-4 лъжички, но после явно му се е раздразнило стомахчето и оттогава, вече месец, много трудно се решава да опита домашна храна. Не го насилвам, но предлагам по няколко пъти, понякога му мацвам малко на устичката и като се оближе му се отваря апетита и изяжда всичко.
До преди 2 дни записвах кога какво яде и в какво количество от началото на захранването. Спрях, защото точно заради тези сметки, ми е трудно да приема, че детето не е машина и не може да изяжда всеки ден по едно и също количество от определените видове храни. В крайна сметка и ние, възрастните, имаме дни, в които сме на мляко и плодове. Работя и върху това да не ми е жал да изхвърля храната, която съм приготвила с любов и желание, заради това, че детето ми е решило, че точно днес не иска точно това.
Иначе аз самата съм много злояда и доскоро бях като вейка.
Desem, успех с юнака.

И аз бях набедена за злоядо дете в миналото. Майка ми ме хранеше до 1-ви клас. Само като й видех очакващия поглед, и вече ми се отяждаше. Знаех, че на нея не й е приятно това, че съм по-слаба от връстниците си, че все я питаха с какво го хранете това дете, че все ме изследваха за анемия...Като забременях, дори гинекологът ми ме поднасяше ама къде сега ще живее това бебе? Направо ми е втръснало от такива изказвания. Аз продължавам да съм слаба, но изглеждам добре, не съм като ходещ булимик. Затова не се притеснявам, когато дъщеря ми отказва да яде или пропуска яде.

И аз съм си мислела ,че злоядите деца са станали такива ,защото се ги насилвали да си изяждат всичко.Докато не се случи и на мен .с първото ми дете не съм имала проблем с храненето ,но с второто не се кърмихме дълго защото тя се уморяваше и отказваше .Като преминахме на АМ се хранехме докато спи защото можеше да не се храни с часове.А сега ми е по лесно да изброя храните които яде отколкото обратното .Не знам дали познавате дете което не яде картофи под никаква форма и при всеки мой опит да я пробвам да хапне е страшно .Ориз също не ядем .Нещото което ме радва е че  във времето на израстване започва да иска поне да пробва ,и ако не и хареса си яде ме нещата които обича.Дано като тръгне на детска градина да се прелъже от другите деца.Май само с търпение ще се справиме с проблема.
А за почти 3г. дете тежи ме 12кг.