Как Вашите половинки приемат факта, че нещата не се получават?

  • 3 089
  • 40
  •   1
Отговори
Здравейте,
От скоро съм във този форум и се радвам като виждам, че се подкрепяте и споделяте, хубаво е човек да може да си излее мъката на някой с неговите проблеми (казвам го, защото моите приятелки или имат деца или още изобщо не ги планират), малко се отнесох, съжалявам.

Ние от 7 месеца опитваме, но резултат все още няма, виждам че моят мъж вече почва да се притеснява, въпреки че казва, че всичко е наред и бебето ще дойде! Предполагам, че дълбоко в него чувства страх, но не го казва. Не че и аз не го изпитвам, но ние жените в това отношение сме по-силния пол. Знаем колко мразят мъжете да ходят на лекар.

Въпросът ми е как Вашите половинки приемат факта, че нещата не се получават?

# 1
  • В сърцето на живота!
  • Мнения: 3 173
Здравей Иви  Hug Аз ли съм първа  newsm78
.Въпросът ми е как Вашите половинки приемат факта, че нещата не се получават?
Как ли?За сега е спокоен въпреки двете безрезултатни години.
И когато отворим тази тема винаги казва "все някога ще стане,ще го хвана аз туй яйце  smile3508"
Късмет и дано скоро се похвалиш с  EFP

# 2
  • Мнения: 2 108
Нормално  !  spoko

# 3
  • Мнения: 186
Трудно е да се каже как приема неуспехите/вече близо три години и половина/, защото не показва като мен емоциите си. Виждам че всеки път се надява и когато заплача, че отново не се получава, понякога и в неговите очи има сълзи. Явно е по-сдържан, но и той страда.

# 4
  • Мнения: 85
Определено и мъжете ни доста страдат от това но малко го показват. Ние също опитваме от седем месеца и всеки месец пита дали е станало кога трябва да ми дойде а като ми закъснее малко ме праща да купувам тестове.
И всеки месец разочарованието се вижда и в неговите очи

# 5
  • Мнения: 609
нормално

# 6
  • Мнения: 2 802
За сега нормално и при нас, лекуваме се и знаем, че някой ден/да се надяваме в най-скоро време  Blush/ ще си имаме и нашето бебче. Надеждата и проблемите ни сплотяват повече и ни карат да се борим още по-упорито за така бленуваните  EFP

# 7
  • Мнения: 218
Трудно е да се каже как приема неуспехите/вече близо три години и половина/, защото не показва като мен емоциите си. Виждам че всеки път се надява и когато заплача, че отново не се получава, понякога и в неговите очи има сълзи. Явно е по-сдържан, но и той страда.

Ами освен казаното по-горе, моят Мъж намира винаги, и аз не знам от къде, чувство за хумор. Аз плача, пък той ми вика-"айде кога ще ти свършва цикъла и да те започвам" или "знаеш ли какво е да имаш добра съпруга-когато е в цикъл да дава пари на мъжа си за проститутка" Crazy
Еми, да ми е живо и здраво Мъжлето, досега винаги той е бил по- положително мислещият от двама ни!
Успех и скорошно сбъдване на Мечтата на всички желаещи!!! Hug

Последна редакция: чт, 09 апр 2009, 22:28 от .

# 8
  • Видин
  • Мнения: 4 991
Ами трудно го приемаше.Виждах тъгата в очите му и като идваше време за цикъла ми заставаше една буца на гърлото като знам какво разочарование ще изпитаме и двамата.Ама като стана беше супер щастлив и сега втория път е по-предпазлив в мечтите си - страх го е явно Rolling Eyes
Тединка, Hug Heart Eyes Hug

# 9
  • Мнения: 568
Моят мъж изобщо не се беше притеснил. Но той по принцип изпитва ужас от деца, най-вече заради децата на брат си, които са адски невъзпитани и истерични - крещят, реват с пълно гърло, обиждат, въргалят се по земята на публично място..., замерват родителите си с играчките, чупят, хвърлят...  ooooh! Та един вид, благославяше забавянето... hahaha Rolling Eyes Голяма мъка ми беше и изобщо се чувствах много самотна в начинанието...

# 10
  • Мнения: 22
Ние пробваме от декември с два месеца прекъсване.Той се притеснява пък аз още повече ,защото  свекъра и свекървата са се затръшкали за внуци и само като препитват и малко ни стресират.Те са по старомоднички и възрастни ,според тях вече трабваше да съм забременяла и това много ме притеснява.При нея и при майка ми е станало веднага още първия втория месец.Иначе така му светват очичките като ме усети ,че ще правя тест и така стои напрегнат и с такава надежда, едни насълзени очички ...Но иначе ме успокоява и подкрепя.

# 11
  • Мнения: 2 802
Ние пробваме от декември с два месеца прекъсване.Той се притеснява пък аз още повече ,защото  свекъра и свекървата са се затръшкали за внуци и само като препитват и малко ни стресират.Те са по старомоднички и възрастни ,според тях вече трабваше да съм забременяла и това много ме притеснява.При нея и при майка ми е станало веднага още първия втория месец.Иначе така му светват очичките като ме усети ,че ще правя тест и така стои напрегнат и с такава надежда, едни насълзени очички ...Но иначе ме успокоява и подкрепя.
Мила, разбирам те прекрасно, при нас  същата ситуация. Техните питат от доста дълго време, но ние не сме им споделяли за приблема  smile3505, защото ще стане една  ooooh! ooooh! ooooh!. Когато стане стане и това е.

# 12
  • Мнения: 3 654
Притеснява се естествено, ние не се пазим три години и дете нямаме все още.Може би, защото не сме толкова активни в бебеправенето, знам ли?Или може би има проблем?Уж пробваме по средата на цикъла от 10 ден насетне, но нищо.Най-гадното е, когато си подложен на натиск от най-близките хора, имам предвид свекъри, тъщи и т.н.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 149
По същия начин като мен.Притеснява се, но не го показва така явно, а пък се опитва и да ми вдъхва кураж. Ние опитвахме две години първия път преди да стане, но за съжаление изгубих бебетата. Всеки месец се надяваше да не ми дойде, че накрая чак не повярва като стана.
 Сега като мине още малко време ще подновим опитите и този път се надявам да стане по-бързо и всичко да е о.к. Praynig

# 14
  • T"A
  • Мнения: 2 514
Моят мъж изобщо не се беше притеснил. Но той по принцип изпитва ужас от деца, най-вече заради децата на брат си, които са адски невъзпитани и истерични - крещят, реват с пълно гърло, обиждат, въргалят се по земята на публично място..., замерват родителите си с играчките, чупят, хвърлят...  ooooh! Та един вид, благославяше забавянето... hahaha Rolling Eyes Голяма мъка ми беше и изобщо се чувствах много самотна в начинанието...

И при мен е сходна ситуацията - той отскоро иска деца и има много противоречиви чувства по въпроса, защото се притеснява дали ще се справи с такава отговорност. Не благославя забавянето, защото има чувство на вина, че заради него късно започнахме, той с цялата си наивност, очакваше, че от веднъж ще станем родители  ooooh! Та, сега, първите месеце беше доста шокиран от това, че не се получи.  Tired

Когато виждаме, че не става, първо го е грижа за мен - аз как ще го приема, гледа да ме успокои и т.н. Няма притеснения от медицински прегледи - разбира се, предпочита да забременея без медицинска намеса, да не си се налага, но винаги е твърдял, че, ако не се получава, първо той ще се прегледа, за да не ме "мъчат" с някакви болезнени процедури - такова е неговото мислене по този въпрос;  Peace спермограмата не я приема като предизвикателство за мъжката му чест и достойнство...

Общи условия

Активация на акаунт