Ами тогава да давам брадвата ли?
Фен на Агапи, тогава ми пропускай постовете, те не са адресирани към теб.
Фен на Агапи, тогава ми пропускай постовете, те не са адресирани към теб.
- Публикувана: 11 апр. 2009, 16:41 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2009, 23:49 ч.
Достатъчно ли е да има обич ?
От една страна страна не е хубаво да се жениш за голямата и изпепеляваща любов.../ някои момичета го казаха / , а от друга не е хубаво да имаш връзка и да мислиш за бъдещето с човек, с който се обичате но не е онова изпепеляващо вече чувство.
Като се замисля ... та нали рано или късно във всяка връзка идва момент на улягане....и пеперудите в стомаха изчезват. Идва рутината, в която трябва да се запазите.И нали дори и голямата любов е човек и има своите недостатъци и едва ли е перфектния партньор погледнато прагматично и реалистично гледайки характерите?...
Сложничко го написах.Но с две думи - във всяка една връзка / било то голяма любов или малка,което е абсурдно/ трябва да приемеш човека такъв какъвто е - нали в това е и голяма част от смисъла ?
ПС : Просто си размишлявам...
Като се замисля ... та нали рано или късно във всяка връзка идва момент на улягане....и пеперудите в стомаха изчезват. Идва рутината, в която трябва да се запазите.И нали дори и голямата любов е човек и има своите недостатъци и едва ли е перфектния партньор погледнато прагматично и реалистично гледайки характерите?...
Сложничко го написах.Но с две думи - във всяка една връзка / било то голяма любов или малка,което е абсурдно/ трябва да приемеш човека такъв какъвто е - нали в това е и голяма част от смисъла ?
ПС : Просто си размишлявам...
и пеперудите в стомаха изчезват
Това е една ужасно песимистична тема.
и пеперудите в стомаха изчезват
Това е една ужасно песимистична тема.
Касиди...песимистична? Защо ? Ето ти самата казваш,че не е задължително пеперудите да изчезват - което е твърде оптимистично
И ако наистина има такова чудо - дето пеперудите винаги да ги има , то готова съм до края на дните си да го търся ....
Ама въобще не е задължително,пепрудите в стомаха може да останат може и да си отидат,важното е след това какво остава и компромисите какво ще струват,но те сами по себе си не са достатъчни...няма перфектни хора,ако можеш да приемеш човека до теб какъвто е значи си ОК и проблем фактически няма,но ако не приемаш нещо не означава автоматично,че не го обичаш този човек или че трябва да се примириш...съвет в случая е крайно неуместен,все пак само ти си знаеш как сте,можем само да си приказваме тука... 
Защото много малко хора мислят като мен. Чак да ми стане неудобно.
А как мислиш ти ? Мен ми е интересно? Колкото повече оптимизъм толкова по-добре.Обичам оптимизма.....
И съм му страшна привърженичка!
Ами, действай тогава! Не става само с говорене за оптимизма, а и с осъществяването му. 
На мен също ми се струва, че масово в тази тема нещата изобщо не изглеждат оптимистични за връзките. Или изобщо няма пеперуди, или те изчезват по подразбиране. Не е така, да знаете! Пеперудите могат да помогнат да се решат много проблеми в двойката, когато нещата изглеждат зле.
На мен също ми се струва, че масово в тази тема нещата изобщо не изглеждат оптимистични за връзките. Или изобщо няма пеперуди, или те изчезват по подразбиране. Не е така, да знаете! Пеперудите могат да помогнат да се решат много проблеми в двойката, когато нещата изглеждат зле.
Според мен в основата на всичко е обичта. Всичко - доверие, толерантност, уважение, умението да правиш компромиси - всичко се дължи на нея и се гради върху съществуването й. Не говоря за първоначалното лудо влюбване, а за онази любов, която идва след него - тихата, но много по-силна и дълбока.
Настоящето е това, което минава неусетно покрай нас, докато премисляме миналото и се тревожим за бъдещето.
Може и да не го цитирам точно, но това е, което мисля и за любовта. Любов и мислене не се римува, не ми се римува и с планиране. Вярно е, че с годините любовта се променя, губи от дивото, страстта, пораства с нас и се променя с нас, но не си отива напълно. Просто се разрежда и се успокоява. Донякъде е разбираемо - кой би издържал 20 години дива страст? 
Не съм от хората, които правят планове, мразя плановете - те винаги се объркват. В сегашната си връзка се чувствам обичана - и като любов, и като обич. Не съм започвала връзка с мисълта за след 10 години. Никой не знае какво го чака утре. Започвала съм връзки, защото съм обичала и съм очаквала единствено да продължавам да обичам така. Любовта не търпи компромиси - в мига, в които реша, че правя компромис по отношение на мъжа ми (за разхвърляните чорапи примерно), значи нещо в моята любов се е променило. Не ми се налага да правя компромис, да му прощавам недостатъците му - просто съм ги приела, те са част от него и така го превръщат точно в "него" (а не в комшията примерно).
Мисля да успокоя Касиди
- любовта не си отива, просто свикваме с нея и й слагаме етикета "обич". Порастваме и търсим по-спокоен живот - после почваме и да се обичаме "спокойно". В края на крайщата важното е, че се обичаме.
Може и да не го цитирам точно, но това е, което мисля и за любовта. Любов и мислене не се римува,
не ми се римува и с планиране. Вярно е, че с годините любовта се променя, губи от дивото, страстта, пораства с нас и се променя с нас, но не си отива напълно. Просто се разрежда и се успокоява. Донякъде е разбираемо - кой би издържал 20 години дива страст? Не съм от хората, които правят планове, мразя плановете - те винаги се объркват. В сегашната си връзка се чувствам обичана - и като любов, и като обич. Не съм започвала връзка с мисълта за след 10 години. Никой не знае какво го чака утре. Започвала съм връзки, защото съм обичала и съм очаквала единствено да продължавам да обичам така. Любовта не търпи компромиси - в мига, в които реша, че правя компромис по отношение на мъжа ми (за разхвърляните чорапи примерно), значи нещо в моята любов се е променило. Не ми се налага да правя компромис, да му прощавам недостатъците му - просто съм ги приела, те са част от него и така го превръщат точно в "него" (а не в комшията примерно).
Мисля да успокоя Касиди
- любовта не си отива, просто свикваме с нея и й слагаме етикета "обич". Порастваме и търсим по-спокоен живот - после почваме и да се обичаме "спокойно". В края на крайщата важното е, че се обичаме.