- Публикувана: 12 апр. 2009, 09:42 ч.
- Последно мнение: 12 май 2009, 09:50 ч.
Май 2005- Тема 125
Аз боядисах яйцата днес, обаче децата бяха толкова захласнати в игрите, че не се включиха. Чак сега Ели, като остана сама, поиска да боядисва, но късно ... Тя много успешно се включва в игрите на батковците, но и те са явно търпеливи, не я отсвирват, даже напротив.
Despina, с тригодишни не знам дали ще се справя, на сина приятелчета бяха
Avgusta, и аз мисля като теб. Но в крайна сметка всеки човек си има някаква разтуха, за един това са марковите дрехи, за друг лъскавата кола, трети жилището, четвърти детето, пети работата, любовници, екскурзии ...
Така че всеки един за себе си е прав.
Сиска, кураж! Все пак на антибиотика му трябва време, за да подейства. Мисля, че най-рано след 2 дни се забелязва ефекта
Despina, с тригодишни не знам дали ще се справя, на сина приятелчета бяха
Avgusta, и аз мисля като теб. Но в крайна сметка всеки човек си има някаква разтуха, за един това са марковите дрехи, за друг лъскавата кола, трети жилището, четвърти детето, пети работата, любовници, екскурзии ...
Така че всеки един за себе си е прав.Сиска, кураж! Все пак на антибиотика му трябва време, за да подейства. Мисля, че най-рано след 2 дни се забелязва ефекта
Добрутру!
Сиска, стискам ви палци да не се усложняват нещата! АБ започва да действа след 72 часа най-малко , така че спокойно! Как сте днес? Не разбирам много, но как така ще пукат лимфен възел? За пръв път чувам подобно нещо
Момчил се опитва да кашля по "тревожен" начин и това не ми харесва. Точно за празниците... Най-добрия му приятел е болен, беше кашлял в градината оня ден, а те са все заедно....
Ех, Мартеа, не знам какво да кажа, съчувствам ти ... Мисля че трябва да преосмислиш приоритетите, не може непрекъснатоо на педал.... Все пак ти си знаеш най-добре , де...
Сиска, стискам ви палци да не се усложняват нещата! АБ започва да действа след 72 часа най-малко , така че спокойно! Как сте днес? Не разбирам много, но как така ще пукат лимфен възел? За пръв път чувам подобно нещо
Момчил се опитва да кашля по "тревожен" начин и това не ми харесва. Точно за празниците... Най-добрия му приятел е болен, беше кашлял в градината оня ден, а те са все заедно....
Ех, Мартеа, не знам какво да кажа, съчувствам ти ... Мисля че трябва да преосмислиш приоритетите, не може непрекъснатоо на педал.... Все пак ти си знаеш най-добре , де...
Здравейте!
нашето тържество беше прекрасно - много добре се представиха и Любачето и Ема. Имаше и смешни моменти с едно-две по-артистични момченца , големи са сладури.
Ето снимки и клипчета
нашето тържество беше прекрасно - много добре се представиха и Любачето и Ема. Имаше и смешни моменти с едно-две по-артистични момченца
, големи са сладури.Ето снимки и клипчета
Привет,
много са сладки Ема и Любо.
Нашата учителка, след като вчера ме привика по спешност да си взема Теа, днес ми со обади дали няма да я водя на тържеството, защото имала главна роля. Нещо не можах да схвана смисъла, Теа е толкова заразна, колкото беше вчера. Така че - криво ли ми е или не - няма да я водя.
Теа започна да кашля, казва, че я болят гърдичките. Днес баща й ще я води на лекар, дано не е сериозно...
Августа, права си, за всичко. Живот и здраве, надявам се всичко да се нареди...
Адри, съжалявам за преживелиците ти, силно стискам палци всичко да е наред с брат ти!
Нещо не съм в кондиция за писане. Като типичен Водолей, за който най-гадното е някой да му ореже свободата, още ми е едно такова чоглаво за вестта за забранените ни отпуски.... та така, като ми мине ще пиша повече...
Весело посрещане на празниците!
много са сладки Ема и Любо.
Нашата учителка, след като вчера ме привика по спешност да си взема Теа, днес ми со обади дали няма да я водя на тържеството, защото имала главна роля. Нещо не можах да схвана смисъла, Теа е толкова заразна, колкото беше вчера. Така че - криво ли ми е или не - няма да я водя.
Теа започна да кашля, казва, че я болят гърдичките. Днес баща й ще я води на лекар, дано не е сериозно...
Августа, права си, за всичко. Живот и здраве, надявам се всичко да се нареди...
Адри, съжалявам за преживелиците ти, силно стискам палци всичко да е наред с брат ти!
Нещо не съм в кондиция за писане. Като типичен Водолей, за който най-гадното е някой да му ореже свободата, още ми е едно такова чоглаво за вестта за забранените ни отпуски.... та така, като ми мине ще пиша повече...
Весело посрещане на празниците!
Бях ти видяла одеве лентичката, а напоследък- не. надявах се да не е станало това, но...
Адвайс 
Мартеа, аз не бих могла да живея твоя живот на обороти
Адри и на теб
Димана, за пръв път чувам за дете с толков аизкарани пневмонии, честно! Не знам какво да кажа или да те посъветвам.
Сега боядисах яйцата, докато козунака втасва. Още час го оставям и продължавам борбата с него.
За тържеството...какво да ви кажа...ами, неописуемо беше. Още на първото детенце се просълзих. И така просълзявайки си и усмихвайки се изгледах целият спектакъл. Беше страхотно...тези малки шушулки, фъфлещи, с некоординирани движения...изграха почти час пред всички нас. Рецитираха стихчета, пяха песни, танцуваха рокендрол, блус (ех..Любака и Ема ), хоро, ръченица....страхотни, страхотни! Бяха нагласени в костюмчета, някои нарисувани, наредени в кръгче...душички. Гледаш ги и в теб се завърта един ураган от смесени чуства и емоции- смях, щастие, любов, тъга, обич, учуда, носталгия...какво да ви кажа. Такива неща могат да ме изкарат от строя и ми държат дълго време.
И само, като се замисля, че през акъла ми беше минала еретичната мисъл след това да ходя в ББТ да се разправям с разни идиоти от общината и ми иде да се самобичувам.
Много ни бяха сладки дечицата, а госпожите си личеше, че преливат от любов към тях...едни мили усмивки, с грейнали очи от щастие и живееха с всяко дете на сцената.... Цялото им излъчване беше, като от едно време "учителко любима...". Така си спомням моята начална учителка, която вече е една много, много стара баба и ходя да я виждам...не искам да ви казвам, като ме види как плаче. В моите очи тя си е същата добра, грижовна,млада и мила жена, която ни обичаше и правеше всичко добро за нас.
Ох, пак се разплаках. Връщам се бързо в реалността и отивам да набия козунака и намажа яйцата.
Мартеа, аз не бих могла да живея твоя живот на обороти
Адри и на теб
Димана, за пръв път чувам за дете с толков аизкарани пневмонии, честно! Не знам какво да кажа или да те посъветвам.
Сега боядисах яйцата, докато козунака втасва. Още час го оставям и продължавам борбата с него.
За тържеството...какво да ви кажа...ами, неописуемо беше. Още на първото детенце се просълзих. И така просълзявайки си и усмихвайки се изгледах целият спектакъл. Беше страхотно...тези малки шушулки, фъфлещи, с некоординирани движения...изграха почти час пред всички нас. Рецитираха стихчета, пяха песни, танцуваха рокендрол, блус (ех..Любака и Ема ), хоро, ръченица....страхотни, страхотни! Бяха нагласени в костюмчета, някои нарисувани, наредени в кръгче...душички. Гледаш ги и в теб се завърта един ураган от смесени чуства и емоции- смях, щастие, любов, тъга, обич, учуда, носталгия...какво да ви кажа. Такива неща могат да ме изкарат от строя и ми държат дълго време.
И само, като се замисля, че през акъла ми беше минала еретичната мисъл след това да ходя в ББТ да се разправям с разни идиоти от общината и ми иде да се самобичувам.
Много ни бяха сладки дечицата, а госпожите си личеше, че преливат от любов към тях...едни мили усмивки, с грейнали очи от щастие и живееха с всяко дете на сцената.... Цялото им излъчване беше, като от едно време "учителко любима...". Така си спомням моята начална учителка, която вече е една много, много стара баба и ходя да я виждам...не искам да ви казвам, като ме види как плаче. В моите очи тя си е същата добра, грижовна,млада и мила жена, която ни обичаше и правеше всичко добро за нас.
Ох, пак се разплаках. Връщам се бързо в реалността и отивам да набия козунака и намажа яйцата.
