Днес като за първи работен ден ще претичам набързо през темата. Искам да кажа, че дечицата всичките са прелестни.
По въпроса за обичките - аз свалих медицинските на каката сигурно 1/2 година след поставянето, и едва тогава сложих златните, проблеми не съм имала. Дано бързо да се оправят на Плами ушенцата.

Голдънче - честито прохождане на Яна! Да я водят краченцата все напред и нагоре, стабилно и сигурно.
Честито прохождане и на Симо!!! Жив и здрав, много стабилен и бързоходко!
Кат - "професор Вучков" е страшен. Малката Вики е сладурана, мечтая си някой ден и Али да има такава коса... моето по тези стандарти е още плешиво
Искам и аз вече да връзвам опашлета, ама няма.Кристи - да завиваш и обличаш царя Калоян, че не го искаме в редиците на болните, къш!

Роси - ЧРД на половинката, а Алекс е страхотен кавалер. Целувки за него.
Прощавайте, че сигурно пропускам много неща, хора и събития, но днес просто не мога да се организирам. Тези дни бяхме на обиколки, по село, до нашите и бабите, с децата навън за да им наваксам за през седмицата и просто не мога да се добера в кондиция до компа. Още повече, че го закъсах със зъб и умирам от болки на моменти, като болката от зъба отива в дясното ухо и е кошмар!
Засега ви казвам чао, дано довечера да мога да пиша повече.

Нацелувай ми красотите,довечера живот и здраве ще имам работа на компа до късно-та може да се видим онлайн,ако не си се трупясала
А относно пърхането около братовчеда си абсолютно права,той пък не ни обръща много внимание защото пърха около Карина,а тя на свой ред не им обръща внимание понеже пърха около баткото второкласник,който пък и идея си няма какво да прави с тая банда бебешоци 
И като знам,че в момента ми се върти втората пералня,а трябва да пускам и трета...а едва вчера смогнах с гладенето на старите пранета,и сме по-малка бройка от вас..



Благодаря ти .....


Как си?
А малкия като ме видя да влизам в хола за апарата (бил ревал и майка тъкмо го беше укротила) и като ревна щом излезнах от стаята.... Та накрая се сменихме с майка. "Аз спах" при малчо. Въртях се като за световно. Имах чувството че спя на челна стойка. Втората вечер беше кажи речи същата. Та общо взето празници не усетих. С малкия и майка излизахме на разходка когато не валеше. Правих и козунак, който беше моя крах, понеже го боднах рано и както беше напълнил тавата, така се спъхна....И не стана на конци, ами като хляб, един такъв ронлив....ама ми беше пък по-вкусен от другите. За сметка на това кифличките обраха овациите.





