В началото по навик.Девет месеца бяхме "ние" и ми трябваше време да свикна че вече сме "аз" и "тя" като отделни личности.
- Публикувана: 13 апр. 2009, 22:35 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2009, 17:44 ч.
Какво ни кара да говорим за бебето с "НИЕ"?
А не смятате ли, че понякога се излагате много, тези които говорите с "ние".
Давам един пример от вчерашна тема.Майка пита по колко пъти е нормално да акат бебета хранещи се с АМ.Отговорът е:
Цитат на: =topic=388185.msg10864015#msg10864015 date=1239557367
И ние акаме по веднъж на ден, ама по много 
Дскоро сме били 2 в 1, да така е 
Но не си спомням някоя бременна да е казвала "Ние качихме 15 кила".
Мен изобщо не ми прави впечатление когато друга майка/баща си говори за детето с Ние, но виж, като дойдат при мен да ме питат ВИЕ пълзите ли.... става ми леко неудобно. Какво да отговоря? Аз съм особено съпричастна с детето си, отделям му доста внимание, но не пълзя с него. Струва ми се, че ме възприемат като част от бебето и нищо повече. Да, ама аз съм си човек, и не казвам ХодихМЕ на дискотека, понеже си ходя само аз, бебето си спи
Виж, ХодИМ на плуване, да, защото и двамата сме в басейна, и е голям кеф!
Това може би идва от начина, по който говирм с бебетата, когато сме сами с тях; аз му говоря, и понеже той не може да участва в разговора вербално, се изказвам "Хайде да седнем... ела да пийнем, да вземем, да оставим...." и без да се замисля го прехвърлям и в останалите ситуации. Мъжът ми, без да е чел форумите, и без да се е замислял изобщо, ми обърна внимание на това, явно отстрани се забелязва И той е съпричастен с бебето, гледа го, колкото и аз, но не говори с ние 
Но не си спомням някоя бременна да е казвала "Ние качихме 15 кила".Мен изобщо не ми прави впечатление когато друга майка/баща си говори за детето с Ние, но виж, като дойдат при мен да ме питат ВИЕ пълзите ли.... става ми леко неудобно. Какво да отговоря? Аз съм особено съпричастна с детето си, отделям му доста внимание, но не пълзя с него. Струва ми се, че ме възприемат като част от бебето и нищо повече. Да, ама аз съм си човек, и не казвам ХодихМЕ на дискотека, понеже си ходя само аз, бебето си спи
Виж, ХодИМ на плуване, да, защото и двамата сме в басейна, и е голям кеф! Това може би идва от начина, по който говирм с бебетата, когато сме сами с тях; аз му говоря, и понеже той не може да участва в разговора вербално, се изказвам "Хайде да седнем... ела да пийнем, да вземем, да оставим...." и без да се замисля го прехвърлям и в останалите ситуации. Мъжът ми, без да е чел форумите, и без да се е замислял изобщо, ми обърна внимание на това, явно отстрани се забелязва
И той е съпричастен с бебето, гледа го, колкото и аз, но не говори с ние
"Ние" сме, когато правим нещо заедно - например "Ние се разхождаме", "Ние отиваме на кино", "Днес карахме кънки /защото и аз карам заедно с децата/. Никога не съм казвала "ние", ако действието се извършва от някой друг и аз не участвам в това действие. Също така "наше" е нещо, което е общо - нашият дом, нашата кола, нашата вила, нашето мнение /ако всички сме на едно мнение, разбира се!/.
Понякога казвам "нашето училище", защото и аз съм учила в същото, в което в момента са и децата ми.
Дори и когато бебетата са били в корема ми, пак са си били отделни личности от мен. Например не мога да кажа "Днес ритахме много", или "Родихме се".
Не знам с какво е свързана употребата на това "ние", честно казано за пръв път го чух тук, във форума. Моите приятелки-майки също не се "ниеносват" Те са си те, а децата им са деца. Иначе имам чувството, че става дума за някакъв чудовищен хибрид между възрастен и дете. Бррр, направо тръпки ме побиват.
Понякога казвам "нашето училище", защото и аз съм учила в същото, в което в момента са и децата ми.
Дори и когато бебетата са били в корема ми, пак са си били отделни личности от мен. Например не мога да кажа "Днес ритахме много", или "Родихме се".
Не знам с какво е свързана употребата на това "ние", честно казано за пръв път го чух тук, във форума. Моите приятелки-майки също не се "ниеносват" Те са си те, а децата им са деца. Иначе имам чувството, че става дума за някакъв чудовищен хибрид между възрастен и дете. Бррр, направо тръпки ме побиват.
Ха-ха-ха, наскоро бях пуснала подобна тема... Явно не само мен ме дразни.
Ами, ние серем ли в гащите? Понеже аз от доста години не го правя... синът ми пък, обратно, категорично отказва да го прави другаде... А на въпроса: струва ми се, че някои майки (и татита, впрочем) просто губят самоличността си след появата на детето... Губят самочувствие 0 от това, че са "АЗ" и това ги кара да търсят идентичност. У единственото, което е близо до тях през цялото време - идентифицират се с детето, омаловажавайки и пренебрегвайки себе си. На мен лично ми звучи ужасно унизително. И... на такива въпроси отговарям горе- долу като съпруга ти - макар напоследък по- често да казвам просто своята възраст, допълнена с въпроса "а защо мина на Вие"? Или сумата от двете възрасти... нещо такова.
ПП
baibibi, благородно завиждам за кънките. На каква възраст е удачно да се пуснат мъниците на пързалката?
Ами, ние серем ли в гащите? Понеже аз от доста години не го правя... синът ми пък, обратно, категорично отказва да го прави другаде... А на въпроса: струва ми се, че някои майки (и татита, впрочем) просто губят самоличността си след появата на детето... Губят самочувствие 0 от това, че са "АЗ" и това ги кара да търсят идентичност. У единственото, което е близо до тях през цялото време - идентифицират се с детето, омаловажавайки и пренебрегвайки себе си. На мен лично ми звучи ужасно унизително. И... на такива въпроси отговарям горе- долу като съпруга ти - макар напоследък по- често да казвам просто своята възраст, допълнена с въпроса "а защо мина на Вие"? Или сумата от двете възрасти... нещо такова.
ПП
baibibi, благородно завиждам за кънките. На каква възраст е удачно да се пуснат мъниците на пързалката?
Бебето е зависимо, въпреки, че вече е излязло, то е изцяло зависимо от човека до него, така че напълнонормално е да се употребява НИЕ. Нещо като особеност на езика и ми е много смешно, когато някой се прави на интересен, че не разбира какво го питат или отговаря иронично.
И аз мисля така. На който не му харесва да не го използва! При мен специално употребата на думата "ние" дойде съвсем спонтанно, не съм я "прихванала' от другите майки, защото преди да родя не съм имала почти никакъв контакт с майки на малки дечица, както и не съм била във форума, така че дойде съвсем естествено като израз. Има толкова други дразнещи неща около нас, че това ми се вижда глупаво да се осъжда едва ли не - въпрос на усещане и личен избор е кой как ще говори за себе си и детето си
Може би се дължи на факта,че 9 месеца сме били едно цяло с бебето.Това е моето обяснение.
Аз лично употребявах НИЕ само в началото.
Аз лично употребявах НИЕ само в началото.
Препоръчани теми