Бебето е зависимо, въпреки, че вече е излязло, то е изцяло зависимо от човека до него, така че напълнонормално е да се употребява НИЕ. Нещо като особеност на езика и ми е много смешно, когато някой се прави на интересен, че не разбира какво го питат или отговаря иронично.
- Публикувана: 13 апр. 2009, 22:35 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2009, 17:44 ч.
Какво ни кара да говорим за бебето с "НИЕ"?
И аз съм на същото мнение.
Очаквам скоро да прочета за възмущение към обръщението "мамо" от майка към дете. 
Пример: "Пепи, защо плачеш, мамо?" Скоро може да отречем и умалителните обръщения и бебешкото говорене. Много е важно редовно да се подиграваме на отношенията между майка и дете, както и да засрамваме хората по детските площадки с остроумието си.
Пример: "Пепи, защо плачеш, мамо?" Скоро може да отречем и умалителните обръщения и бебешкото говорене. Много е важно редовно да се подиграваме на отношенията между майка и дете, както и да засрамваме хората по детските площадки с остроумието си. 
Само че си мисля, че някои СМЕ такива повече във форума, отколкото в живота, а 
? Тука си иzливаМЕ жлъчта, щото в живота сигурно не смеЕМ да си кажем меродавното мнение. В очите е трудно, не е като пред компютъра, нали 
... Бебето е зависимо, въпреки, че вече е излязло, то е изцяло зависимо от човека до него, така че напълнонормално е да се употребява НИЕ. Нещо като особеност на езика и ми е много смешно, когато някой се прави на интересен, че не разбира какво го питат или отговаря иронично.
Бебето е зависимо, въпреки, че вече е излязло, то е изцяло зависимо от човека до него, така че напълнонормално е да се употребява НИЕ. Нещо като особеност на езика и ми е много смешно, когато някой се прави на интересен, че не разбира какво го питат или отговаря иронично.
Аз да кажа кое ме дразни-имах една позната,забременя и като се започна още от първия месец "ние отиваме на плажче","ние излизаме" 
и други-сещате се какво имам предвид,да не изброявам.Ми някак си не ми звучи нормално и не мога да го приема.А за след раждането,ще мога да се изкажа малко по-нататък 
и други-сещате се какво имам предвид,да не изброявам.Ми някак си не ми звучи нормално и не мога да го приема.А за след раждането,ще мога да се изкажа малко по-нататък 
Очаквам скоро да прочета за възмущение към обръщението "мамо" от майка към дете. Пример: "Пепи, защо плачеш, мамо?" Скоро може да отречем и умалителните обръщения и бебешкото говорене. Много е важно редовно да се подиграваме на отношенията между майка и дете, както и да засрамваме хората по детските площадки с остроумието си.
Пример: "Пепи, защо плачеш, мамо?" Скоро може да отречем и умалителните обръщения и бебешкото говорене. Много е важно редовно да се подиграваме на отношенията между майка и дете, както и да засрамваме хората по детските площадки с остроумието си. 
по темата - мисля, че до известна възраст майката и детето (в обичайната, природна ситуация) има общ енергиен "поток" (май в астрологията го наричат егрегор, или нещо от този род). според мен това е причината когато бебето е съвсем малко да сме в една общност. и не съм съгласна, че човек, който казва "ние" се унижава и е загубил самочувствието си. напротив. мисля, че да имаш приоритет за един сравнително кратък срок в живота си, да се отдадеш на едно малко същество за още по-кратък срок не е нещо лошо и ако някой го изразява и с думи не разбирам защо трябва да го упрекваме.
дано се включи някоя мама-психолог. мисля, че има и по-д-бро обяснение от загубата на идентичност у майката.
мисля освен това, че отговори - аз на 29, той на 5, при очевидно разбиране на смисъла на въпроса е израз на невъзпитание и комплексарщина.
Ако подобен въпрос бъде отправен към мъжа ми, ще реагира точно като твоя, офиоли и го намирам за естествено
НО, мъжете няма как да са свързани толкова с малките си бебета, както майките им. Първите 3 месеца за мен всичко си беше неразделно от бебето и неговите проблеми си бяха и мои, и съвсем естествено ми идваше говоренето в множествено число за неща като "кърмими се" "спим" "бяхме на разходка" "имаме график" и пр. А и "ние сме с червено дупе" или друг здравословен проблем - също ми звучи обяснимо - в крайна сметка и бебе и мама страдат от факта, макар и по различен начин. Вече като пораства бебето и започва да става по-независимо звучат малко странно "вие" формите.
НО, мъжете няма как да са свързани толкова с малките си бебета, както майките им. Първите 3 месеца за мен всичко си беше неразделно от бебето и неговите проблеми си бяха и мои, и съвсем естествено ми идваше говоренето в множествено число за неща като "кърмими се" "спим" "бяхме на разходка" "имаме график" и пр. А и "ние сме с червено дупе" или друг здравословен проблем - също ми звучи обяснимо - в крайна сметка и бебе и мама страдат от факта, макар и по различен начин. Вече като пораства бебето и започва да става по-независимо звучат малко странно "вие" формите.
Фактът, че бебоците са силно зависими от нас и че в първоначалните месеци от живота им /да не кажа години/ всичко се прави чрез майката или с нейна помощ /да не съм груба!/. Това кара често да използваме събирателното "НИЕ".
Факт е също, че когато поотрастват, започват да сядат сами, да се изправят сами, да правят първи стъпки сами /примерно/, тогава разбираш, че това "НИЕ" звучи смешно и обезсмисля усилието на детето ти.
Факт е също, че когато поотрастват, започват да сядат сами, да се изправят сами, да правят първи стъпки сами /примерно/, тогава разбираш, че това "НИЕ" звучи смешно и обезсмисля усилието на детето ти.
Ми то детето е зависимо до 18 поне (някои и мнооого повече...)!
Говоря за друга зависимост - ако не го преместиш, не може самО, ако не му дадеш храна, не може да си вземе и т.н. Когато проходи и започне да се обслужва самО, ние-то постепенно изчезва.
А иначе някои са зависими цял живот, но не става дума за тях в темата.
Аз не искам да поставям всички под един знаменател - става дума за различни подбуди и усещане при различните майки.
При някои си е откровена простотия - /примери имам много/, при други - опит да преодолеят чувство за малоценност или нереализираност, при трети - пълна отдаденост и загуба на самоличност, при други - просто шега и игра на думи. Със сигурност има поне още толкова причини.
Понякога се дразня, но в повечето случаи не обръщам внимание. Но определено ми е неприятно, когато ме питат в множествено число "Вие по колко пъти акате на ден?", "А по колко часа спите", "Колко храна изяждате", "А какъв памперс ползвате?". Това, че някой си разсъждава в мн.ч. не значи, че трябва да го прехвърля и на чуждите деца
При някои си е откровена простотия - /примери имам много/, при други - опит да преодолеят чувство за малоценност или нереализираност, при трети - пълна отдаденост и загуба на самоличност, при други - просто шега и игра на думи. Със сигурност има поне още толкова причини.
Понякога се дразня, но в повечето случаи не обръщам внимание. Но определено ми е неприятно, когато ме питат в множествено число "Вие по колко пъти акате на ден?", "А по колко часа спите", "Колко храна изяждате", "А какъв памперс ползвате?". Това, че някой си разсъждава в мн.ч. не значи, че трябва да го прехвърля и на чуждите деца
мисля освен това, че отговори - аз на 29, той на 5, при очевидно разбиране на смисъла на въпроса е израз на невъзпитание и комплексарщина.
