Според мен защото дъщеря ми си е част от мен и предполагам това е причината. Иначе аз лично избягвам да говоря в мн.ч. но се случва понякога
- Публикувана: 13 апр. 2009, 22:35 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2009, 17:44 ч.
Какво ни кара да говорим за бебето с "НИЕ"?
Майката и детето са едно цяло в началото, а в известен смисъл и завинаги. Не означава, че не са отделни личности, но са свързани повече от всички други хора на земята. Майката приема детето за част от себе си, а и това е така по време на бременността и донякъде е така в първата година, че и след нея. "Акате ли?"- ами акаме много пъти, а напоследък малчо се опитва да ака в гърне и наистина го правим заедно... или почти. 
Детето и майката са едно цяло и за другите хора. Не сте ли забелязали, че другите се отнасят с детето така както се отнасят с майката? За другите това не е просто дете, а детето на майката и това е така дори и за бащата. А за въпросите на другите има и още- съгласете се, че с въпрос съдържащ "вие" се избягват поне няколко конфузни ситуации- да се сбърка момче с момиче, да се сбърка името /ако човека вече трябва да го знае/, да се обърне внимание само на детето, а майката да бъде пренебрегната.
А и защо всички трябва да постъпваме еднакво и защо трябва да оценяваме негативно стила на другите? Една позната се дразнеше, че бабите и надничат в количката. Аз, пък ги заговарям и повечето признават, че таят носталгия по майчинството, защото това е бил много щастлив период от живота им.
За мен е важно как се чувстваме ние, а не как ни именуват другите и дали се дразнят от нашето ние. Важни са ми обичта и щастието, а не граматиката.
Детето и майката са едно цяло и за другите хора. Не сте ли забелязали, че другите се отнасят с детето така както се отнасят с майката? За другите това не е просто дете, а детето на майката и това е така дори и за бащата. А за въпросите на другите има и още- съгласете се, че с въпрос съдържащ "вие" се избягват поне няколко конфузни ситуации- да се сбърка момче с момиче, да се сбърка името /ако човека вече трябва да го знае/, да се обърне внимание само на детето, а майката да бъде пренебрегната.А и защо всички трябва да постъпваме еднакво и защо трябва да оценяваме негативно стила на другите? Една позната се дразнеше, че бабите и надничат в количката. Аз, пък ги заговарям и повечето признават, че таят носталгия по майчинството, защото това е бил много щастлив период от живота им.
За мен е важно как се чувстваме ние, а не как ни именуват другите и дали се дразнят от нашето ние. Важни са ми обичта и щастието, а не граматиката.
Аз също чувствам детето си част от мен, ама не говоря на "ние".
Мен лично ме дразни, когато се обръщат към детето ми по този начин. Винаги ми е звучало обидно. И имам чувството, че ми дълбае ушите такова обръщение, независимо кой и с каква цел го използва (изключваме случаите, когато се използва логически вярно).
И да, използвам съвсем съзнателно и нарочно "невъзпитани" отговори и то с основната цел да натвърдя на отсрещния човек, че не ми е приятно да ме питат "Колко зъба имате?" (аз пълен набор от 30 и колкото са там, детето ми - 5), "На колко сте?" (аз съм на 23 години, сина ми на - 10 месеца) и прочие класически въпроси. И познайте какво, след като два-три пъти засека някого по този начин, престават да ми говорят на "ние". И всички са доволни!
Мен лично ме дразни, когато се обръщат към детето ми по този начин. Винаги ми е звучало обидно. И имам чувството, че ми дълбае ушите такова обръщение, независимо кой и с каква цел го използва (изключваме случаите, когато се използва логически вярно).
И да, използвам съвсем съзнателно и нарочно "невъзпитани" отговори и то с основната цел да натвърдя на отсрещния човек, че не ми е приятно да ме питат "Колко зъба имате?" (аз пълен набор от 30 и колкото са там, детето ми - 5), "На колко сте?" (аз съм на 23 години, сина ми на - 10 месеца) и прочие класически въпроси. И познайте какво, след като два-три пъти засека някого по този начин, престават да ми говорят на "ние". И всички са доволни!
Според мен защото дъщеря ми си е част от мен и предполагам това е причината. Иначе аз лично избягвам да говоря в мн.ч. но се случва понякога
Детето ми е най-хубавото нещо, което ми се е случвало досега и което имам на този свят. Винаги съм я чувствала и ще я чувствам като част от себе си, нооооо тя си е отделна личност. Не говоря на "Ние" и не ми харесва тази форма на изразяване. Когато упорито и досадно ме питат Вие това, Вие онова, понякога реагирам остро и отговарям грубо, но пък пресичам кръстосания разпит от раз.
Рядко говоря на "ние" (предимно когато съм с други майки), но постоянно мисля по този начин и няма как да бъде друго. За мен няма "аз" в майчинството. "Аз" съм жена, съпруга, дъщеря и т.н., но когато става дума за майчинството сме "ние". Когато синът ми е болен, тъжен, огорчен... по същият начин се чувствам и аз. Гордея се с успехите му, в голяма част те са и мои успехи като родител. От мига, в който видях положителен тест "ние" сме едно цяло в моите представи!
Грозно е когато някой се подиграва, че друг използва "ние", това няма нищо общо с обезличаването на майката. Просто всички ние живеем чрез радостите и успехите на децата си.
Грозно е когато някой се подиграва, че друг използва "ние", това няма нищо общо с обезличаването на майката. Просто всички ние живеем чрез радостите и успехите на децата си.
За мен в началото бебето ми беше толкова мъничко и беззащитно, че ума ми не го побираше как може да оцелее отделно от мен! През този период говорех за него с "ние"! Така го усещах! Изведнъж, сина ми стана на 1 година и аз видях едно пораснало, доста самостоятелно, изследователче на света! От този миг той стана "Сина ми", "Марти"! "Ние" изчезна!
Не го намирам нито за смешно, нито за странно. И аз съм го употребявала понякога. Не съм казвала никога "акаме", "повръщаме" или " болни сме", но пък съм казвала " готвим" или "чистим". Очевидно е, че го правя само аз, но ми харесва да си мисля, че стоейки до мен, детето ми помага. 
Съгласна съм с това
. Аз най-често го използвам, когато говоря по телефона и някой ми зададе не по-малко безсмисления въпрос "Какво правите?" 
Аз най-често го използвам, когато говоря по телефона и някой ми зададе не по-малко безсмисления въпрос "Какво правите?"
аз като звъня на майак ми, нищо, че няма бебе, питам Какво правите? в това число се включва баща ми, брат ми... 
, така че ако отговоря "спим", е логично кой точно спи 
