
Винаги съм се питала, защо мъжете като видят трудности така бързо се предават и се пускат по течението. Чакат или проблема ако може да реши от самосебеси, или някой ако може да им го реши вместо тях. Точно в такива кризисни моменти, човек трябва да се мобилизира да се стегне и да решава какво да се прави. Винаги има изход, има решение, запрятат се ръкави и се действа.
Защо не им е ясно, че просперитета на едно семейство зависи само от мъжа, иначе всички страдат. Жената и г... си да съдере нищо не може да направи сама, защото има нужда от стабилен мъж, а до един успял мъж винаги стои една силна жена.
На всеки му се е случвало да изпадне в подобни ситуации. При нас случая беше здравословен и никога и двамата не забравихме какво ни се случи. Това беше след като се върна от първия си рейс в Зодиак. Рейса беше стажантски на 200 долара заплата 9 месеца. Аз бях в майчински с Миша и ми пращаше 100 за да живеем някак. Като слезе се оказа, че има киста на опашката, болници, операция. Осем месеца това нещо не се затваряше и не можеше да се качи. Така я бяхме закъсали, че изядохме всички компоти и домати в буркани от килера. Пазарях ме само хляб, мляко и кучешка радост/македонка/. На Миша по 1 близалка и толкова.
После всичко се оправи и замина.
С това кой какво ще прави сме се разбрали. Той ще работи здравата, аз ще гледам деца. Та между другото направих 20 години трудов стаж. Тези деца сме задължени да ги отгледаме.
И при нас така както при Добиту.Моят мъж никога не е работил докато е в отпуска м/у два рейса.
Ние сме от тези дето каквото се изкара от рейса, все заминава по предназначение и като тръгва на следващия рейс, финансово сме долу-горе на нулата.И така рейс за рейс...
Сега даже сме със заем заради ремонта.
Мъчили са се и на двамата някой да подхвърли, кой какво прави другия като го няма, но удрят на камък. Имаме по-важни неща за вършене, че да обръщаме внимание на простотии. А на въпроса, че ни завиждат, има такива и това са предимно такива, които нищо нямат, даже и да подхванат нещо хич не им спори.
Аз съм оптимист човек и вярвам, че всичко един ден си идва на мястото. Само да сме здрави, подкрепени с много сила и вяра.
Леночка, радвам се, че приятелката те е по-добре. Да се възстановява бързо, да стъпи на крака, да не изпада в мрачини настроения, че живота продължава и я чакат само хубави неща.
Приятен след обед, момичета! Силно ви прегръщам всичките!









Те днес трябва да минават пак тоя Аденски залив-2 дена чакаха за конвой и после за Япония.Направо ми писна с тая часова разлика.Добре че карам и нощни смени,че мога да пиша като е ден при тях.Ама сега последно го затрупах миличкия-общо 66 смс-а
Все пак той е мъжът.а за свека ти ако ти трябва помощ за скубане на коса-извикай ме,както съм изнервена 