мъжа ми и голямата щерка - сигурно е нещо от времето .
Мнаго помага при болно гърло и разни грипозни истории. А аз както не мога да пия антибиотици само със това се лекувам. 
Вчера се бях поотчаяла,ама днес се примирих вече.Аз по цял ден съм по разходки и така минава времето.И мачове гледам,ама и те скоро свършват.Приятеля му се прибира другата седмица и малко разнообразие ще има.Като съм с негови приятели се чувствам малко по-близо до него 
На мене вече ми писна да се разправям с тия идиоти от Глобул.Сложили моля ти се лимит на смс-ите в изчакване.Например аз нали му пиша постоянно смс-и и като дойде обхвата си ги получава.Сега като напиша 10 и нататък ми изписва изпращането неуспешно и колкото и да се разправях нищо не стана.Даже ме попитаха ако иска той да се обадел при първа възможност да му изтриели смс-ите,които чака да получи 
Е аз за какво съм ги писала и пращала,значи те ще си приберат паричките,а той нищо няма да получи И вече си ги складирам в чернови и като дойде обхватче тогава пращам.Дано минат успешно тоя залив гадния! 
Желая ви скорошно оздравяване!
А откакто спряха производството му в хуманната медицина, го заместихме с Гранулин от ветеринарната аптека Дъщеря ми има курсова работа, обаче ми помагала аз да я правя 
А помощта и се състои във въпросите: "Стана ли? Получи ли се?"
- дано някъде не тресне земетресение, че май при мен силните главоболия са последвани от земетръси....звучи налудничаво, но последните три земетресения, поне за мен сочат това 
...поне веднага ми възстановиха обажданията и метнах едно СМС -че към милото, сега чакам отговор - есента на 2005 год поканихме свекъра и свекървата да прекарат зимата у нас - хем да спестят от към отопление, хем да не съм сама с децата - тогава все още работех, учех във ВСУ -то, а и есента се установи, че след два тежки стреса на работното място, съм заформила тежко депресивно разстройство. Започна лечение с антидепресанти, но организмът ми трудно примаше лекарствата. Октомври се готвех вече за държавен изпит, едновременно с това изпадах в ужасни кризи - не можех да се храня, не спях, много се тревожех за децата, бях страшна гледка, на която те бяха свидетели. Както и да е, с времето започнах да се подобрявам, блестящо се представих на д. изпит, дипломирах се, ходех на работа, но се чувствах много изтощена и постоянно им повтарях, че в началото на декември ще взема отпуска, за да отида на Вършец. Да, ама не - в първия ден от отпуската ми съкровищата си грабнаха багажа и се прибраха в техния апартамент в града - думите им бяха, че щом съм отпускарка мога сама да си гледам децата, и че искали да прекарат предстоящите празници със семейството на другия си син. Знаете зимата какви изненади поднася, децата бяха в различни смени - единият учеше в Аспарухово, а другият във Варна. Винаги има риск докато прибираш едното дете, другото да остане само в селото/имали сме случаи Звездица да е блокирана за 2-3 дни/, кой ще му запали печката, кой ще я поддържа, спасявай се сама. , добре, че приятелката ми ме прибра у тях с децата, иначе не знам.....Аз, нали съм възпитана, им се обадих къде съм и по каква причина, оставих телефонен номер за връзка, но никой не ни потърси. Наближи Коледа и аз реших да взема от дома малкото телевизорче, за да могат децата да гледат на спокойствие в едната стая, а ние с Маргото да сме в другата/тя пуши много/Докато изключвах телевизора, видях на телефона неприето обаждане от свекървини ми и реших да прозвъня - отговори ми свекърът - звънели, за да ме попитат на 1.1. да се върнат или на 3.1. - на мен много ми докривя - аз съм родена на 26.12, Коледни празници, а те даже не се сетиха да ме поканят.....отвърнах, че наближава време да се връща мъжът ми и че няма смисъл да ги притеснявам, че ще се справя сама в оставащото време. Не съм повишавала тон, държах се мило, въпреки че бях ужасно наранена от поведението им. Реакцията на свекъра ми беше да ми повиши тон, че имали у нас багаж, а аз не съм им дала ключ от къщата - наистина имаше разговор за това преди да тръгнат, но още тогава обясних, че имам само три връзки с ключове и няма как да им дам едната от тях. Няколко дена след този разговор ме потърсиха в Маргото, тонът, меко казано, бе официален, отидохме, прибраха си нещата, като поведението им беше ужасно, не ми говореха, гледаха злобно, като че ли бях виновна за нещо.....В крайна сметка милото се върна м. февруари, аз му разказах какво е станало, и ни беше чудно, защо така са реагирали.....една седмица след връщането решихме да отидем до тях, за да ги видим/до това време никой не се беше обаждал, пълно мълчание/С влизането у тях моят мъж прегърна родителите си, благодари им,че все пак са помогнали, аз се държах така, все едно не е имало демонстрации от тяхна страна. Те явно решиха, че моментът е подходящ и още със сядането в хола, пред девера и етървата, започнаха да обясняват на мъжа ми "как неговата хубостница ги изгонила посред зима, как даже ключове не съм им била дала и т.н и т.н....." Мъжът ми онемя, аз два пъти повече - изгубих и картина, и говор. Опитах се да ги контрирам, че решението си е било тяхно и в този момент се намеси деверът ми - майкини му се били прибрали за 2-3 дни, декември бил топъл и в този род. На финала изплюха камъчето - след прибирането си преписали на девера ми апартамента, забележете, чрез покупко-продажба, като на мъжа ми се полагала една четвърт от данъчната оценка и щял да я получи, когато брат му има възможност. Апартаментът е стара тухла, 120 кв.м., с таванска стая, на Македония, срещу спешния център - смятайте, за какво жилище иде реч, а къщата в Звездица е купена с парите от жилището, което получих от родителите си. На моя мъж му прилоша/беше се върнал от тежък рейс/, аз цялата треперех от несправедливите обиди и от начина, по който го бяха пренебрегнали. Станахме да си ходим, а те даже се учудиха, че нямало да останем да ядем Оттогава, вече четири години не поддържаме контакти, интересното е, че децата не желаят и да чуят за баба си и дядо си. Мъчно ми е за мъжа ми - блъска като грешен дявол, толкова е уморен, а вместо помощ от страна на най-близките си получи само удари под кръста....не мислех, че мога така да мразя, но явно съм се лъгала - на пътя ми да паднат, няма да се наведа да помогна....прокълнала съм, не толкова старите, а девер ми и неговата жена, които не се погнусиха от никакви средства, само и само да получат всичко.....желая им дълъг съвместен живот
. Добре, че го споделяш, за да може малко да ти олекне. Заради такива хора изпадаш в подобни състояния и се налага да пиеш лекарства със шепи, доста ти се е събрало. Понякога такива проблеми ни сплотяват и ни правят по-силни. Вече сте ги изключили от живота си, сега помисли за себе си и здравето си, излизай, развличай се. Виждам, че правиш нещо по въпроса като си си намерила хоби, да чоплиш градинката.Определено имаш нужда от работа, потърси нещо ако трябва за няколко часа, но работа да е, за да можеш да отърсиш съзнанието си от проблемите и да заето с нещо по-различно. Знам, че е трудно за всички, но ще се справите. Пожелавахм ви да сте здрави и повече сила и вяра в доброто. . Ходих днес да подавам молба в БМФ-то за сл.бележка за детски и познайте.........там влиза вече всичко!
?! Препоръчани теми
