И аз точно това обясних на моя шеф, след като се върнах от майчинство, мислейки си, че може да ми изсъхне работното място заради детето и бях много изненадана, когато ми каза "Знам". Така че, според мен работодателите също си дават сметка, че една майка би си гледала много по-съвестно работата, най-малкото, за да не остане без такава и защото има дете, което зависи от нея и ако се налага да работи, когато детето е болно, все ще намери вариант, все пак това не е всеки ден. Аз нямах нещастието да си търся работа след майчинството, но си мисля, че бих повдигнала въпроса на интервю, особено ако видя да пишат с големи букви "ДЕТЕ"

. Чудя се, ако назначи жена с едно или две деца, каква му е гаранцията, че тя няма да има второ или трето?? Да не говорим колко болно ми стана, защото загубих бебчето си преди 2 месеца, макар че това е съвсем отделна тема..
Според вас има ли шанс изобщо някой да ме вземе, на 27, омъжена и без деца?
Точно така стои въпроса и в Русе, а уж сме голям "европейски" град! От месец и половина съм без работа и съм се отчаяла вече! Пратила съм си CV- то на около 30 места, преди седмица "изтрих" детето и последната си работа (бях принудена да я работя 6 месеца, понеже синът ми -на 3г. боледуваше много често)! Обаждаха ми се и като стане въпрос за раб. време и за дете и.....дотам -"ще помислим и ще ви се обадим"! А най- фрапиращото беше шефката на една фирма като я попитах има ли кой да ме замести при евентуално отсъствие, заради болничен, заради малкия ... с един тон
, ама като започна: "ти да не си мислиш, че ще си караш болничните в нашата фирма, затова ли започваш работа?!?!" Направо онемях! Ама -казвам- тия неща се уточняват отначало, защото вече разбах, че всичко е наред и е ок до момента , в който не ми се наложи да изляза в болнични! Така, че напълно съм си правото да уточнявам тия детайли още в самото начало, иначе после ставам "неудобната" и ме съкращават или започват да се държат гадно с мен, докато не си тръгна сама...
! Ами това е положението, няма работа за нас- МАЙКИТЕ С ДЕЦА!!!
Извинявам се, малко дълго стана, но ... поне се оплаках!!!
/ там изискванията са едва ли не като за директор на средно голям завод /
Пък и специалността ми е мениджърска, а шефове рядко се търсят, още повече без опит. Не мечтая да бъда ШЕФ. Искам просто една нормална работа с почивни дни през уикенда. Толкова много ли искам.
Въпреки всичко не се отказвам да пускам CV-та.....
Обади ми се само един господин, отидох на интервю, одобри ме, много съм му допаднала и не знам си какво... обаче имало още 2 момичета за интервю след мен и след като се види с тях човека трябвало да иде до Германия за една седмица и като се върне щял вече да реши дали ще съм аз за работата, или не... И аз накрая най-учтиво го помолих да ми се обади дори и да е решил да не наема мен, просто за моя лична информация, за да знам да чакам ли или не... И господина: "Ама разбира се, иначе не е етично!" Е, не се обади...
Препоръчани теми