96 Разпетипетъчно-Великденска Американска Яйчено-Козуначена

при някои деца го има този момент, да. наблюдавала съм и момент, в който се срамуват от английския на родителите си и ходи се чуди на какъв език очакват да им говорят... но това със срама според мен е рядко, по-скоро е мързел. моите не ги е срам като им говоря на бг пред приятелите им, понякога дори им превеждат, случвало се е и да ги учат на някои бг думи. но повечето им приятели имат родители, които също говорят на неанглийски в къщи, така че никой не се чуства различен и няма от какво да се чуства неудобно.

Покрай брат си, Борис, колкото и да не ми иска, проговаря на английски. Самуил не комуникира с брат си на български. Говоря им на български, но предвид трудностите при проговарянето на Самуил, отдавна съм се отказала да  го въвеждам упорито. Всяко нещо с времето си. Чак сега, Самуил, започна да се отпуска и да казва нещо на български, колкото и рядко да е.
Когато си играят с българчета, пак основния език е английския.

А като сте с деца, които говорят само на английски ( техни приятелчета) и участвате в някакъв общ разговори или примерно имате гости, на български ли говорите на децата? Питам, защото ние когато имаме гости, които не говорят български говорим пред тях ( ако сме в друга стая или нещо такова си говорим на БГ) на английски и се чудя дали децата не се объркват от това. От друга страна ми изглежда адски невъзпитано да игнорираш по този начин останалите хора в стаята когато разговорът е общ. Била съм с обратната ситуация и е много неприятно.
 Елена, всичките и приятелки, с които всекидневно са заедно са американки и тя с тях само на английски плещи. Не мисля, че я е срам от българския, мисля по-скоро че за нея е по-естествено с децата да говори на английски, защото така расте тук и с други деца на БГ не общува.
На батко и приятелчетата и те всичките на английски говорят ( дори тези дето не са американчета), а имаме само едно българско дете, с което се срещаме, но много рядко, просто ни се разминават графиците, но и то като дойде в къщи и 3-мата говорят пак на английски.
Лошото в нашия случай е, че ние с баща им се налага да водим " упражненията" на английски заради Калин, активно работим с логопед и special ed  по въпроса и това заема доста голяма част от деня.
Играем на разни игри през деня, които са пак обучаващи за Калин, които пак са на английски и Елена попива, вече доста добре говори английски, но рядко говори БГ или ги смесва.
Говорихме с логопедката, тя казва направете всичко възможно да запазите майчиния език, но с това допълнително обучение на Калин, което правим в къщи виждам как особено Ели дърпа назад. Калин сега започнах да го карам да говори сам с баба си по Скайп и виждам много положителен ефект! Не само, че започна да говори по-правилно, но се и интересува неща, които не знае как се казват, аз му помагам и така, обаче Ели...
Просто нямам идея как да се справя с тази ситуация, хем да помагам на Калин, хем Ели да не губи езика заради това. А не искам да преминавам на " не разбирам като ми говориш на английски", защото тогава трябва да огранича и Калин ( както казах през деня между другото правим упражнения за изречения, структура, рими) и тя ще реши, че за Калин може, а за нея не.  

аз им говоря предимно на български. когато очаквам отговор от всички деца, като например `гладни ли сте?`, `жадни ли сте?`, `готови ли сте да тръгваме?`, минавам на английски, но иначе говоря бг. свикнали са ми и не мисля, че се обиждат. а албена има едно приятелче от руски произход, тя дори понаразбирва какво казвам и се включва в разговорите ни .

Не. Противоречи на разбиранията ми за възпитано поведение,не бих искала и детето ми да иде на гости и да не разбира какво казва Х на майка си пред нея.Каквото имам да кажа като имат гости касае всички и го казвам на англ за да не се чувства изолирано гостенчето.
Нямам печеливш опит по Бубкиното питане.

В социални ситуации, съм чела по книгите, че не трябва да се преминава на английски, поне първите 5-6 години, защото така се дава знак на децата, че е нормално да комуникирате на английски и те не си правят труда да ти говорят на теб на български. Другите съвети, които четох са - първите 3 години в къщи и малко излагане на английски, родителите говорят само на майчин език, не им четат дори книги на английски, след започване на училище - даване на възможности да научат речника за това, което се случва  училище, защото са нови преживявания и те не знаят, как да ги разкажат на български, изобщо всичко, което се случва на английски в живота им, да бъде преразказано на български. Дааа, не звучи просто...

Биз би ли могла да ми препоръчаш някакво четиво, където ги има тези неща описани, или ти си синтезирала информацията от много източници?

Не мисля, че е невъзпитано да говориш на детето си на майчиния език пред други хора, особено ако предварително си обяснил ситуацията и защо го правиш 

Ясно, аз и книги на английски чета (понякога превеждам, ама не винаги), и с англо-говорящи гости говоря на английски... Сега спел-ваме постоянно и щем, не щем, пак английски...

Мен не че толкова ме притеснява тази ситуация, ако ще си говорят помежду си на английски, ок, стига и българския да го знаят, по-скоро ми беше интересно има ли други случаи.

Ще трябва да се ходи на българско училище, ама то е от 2-5 следобед събота, в момента, в който спре да спи, тръгваме. Все пак сме щастливи, че и този вариант го има.

Мога само да кажа че на книга  е едно,на живо-друго.Срам ме хваща как критикувах наум  и не само родители че не са успели да си научат децата на БГ,но опитът учи.

Бубка, наистина е добре че поне имате тази възможност, при нас е трудно даже по-неформални срещи да се организират.

На вънка и сред други хора говоря на сина ми на български, просто усетих, че иначе не ме разбира. След това веднага превеждам какво съм казала, за да не се чувства отсрещната страна засегната.

Между другото този уикенд се запознах с едно момче, дощло тук на 9 години, говореше перфектен български, само за професионални термини се бъркаше малко, но нормално след като предимно на английски е учил. Останах много изненадана, защото си мислех, че е почти невъзможно да се запази толкова години езика.

Бубка, познавам учителките в бг училището (мисля, че е само едно в района). Като бяхме в началото на март в Бостън стана (отново) дума за тази тема (деца, английски, български) и едната жена (има 3 3-езични малки деца) сподели, че е забелязала напредък в комуникацията им на български и го отдава на бг училището и редовния контакт с други бг деца.

Децата на наши близки приятели (5ти и 7ми клас) са тук от 5 години. Преди това са живели в 3-та страна. Говорят на български много добре. Говорят си и помежду си на бг, само когато играят (PC, Wii) минават на английски. Твърдят, че им е по-лесно и аз лично съм склонна да приема, че е така.

Личен опит нямам, но споделям хорския. 

значи инстинктивно съм следвала съветите от книгите без дори да съм ги чела  ... но това с покриването в къщи на бълграрски на наученото в училище не виждам как ще стане освен ако детето знае да чете на български и има достъп до български книги и евентуално то само да наваксва. родител просто не може да се справи сам ако я няма средата.

Ами това всичко е хубаво на теория, но в реалните ситуации понякога просто е невъзможно, най-малкото да намериш времето да преразкажеш всичко, което си казал на български, на английски.
Аз от собствен опит говоря, когато бях в среда, където не говорех местния език, дори и да ти кажат" какво са казали" винаги се чудиш ама наистина ли е така или обсъждат че ти миришат чорапите.  Винаги ми е било адски сконфузно и затова никога не си позволявам особено когато сме сред деца, защото те са много чувствителни на тази тема и виждам как им става неудобно.



Никак не звучи просто даже.
Ние разчитаме на тукашната логопедична и special ed програма, за да преодолеем говорните проблеми, а тя е на английски. И дори имаме притеснения как ще се справи в първи клас, въпреки това че ще има и асистент в класната стая, а какво остава ако не правехме нищо по въпроса. Просто не мога да си представя къде щеше да е Калин ако ние не работехме толкова активно по тези въпроси с него, докато сега просто дръпна много напред от това, което беше.
В този смисъл на думата просто не знам как да постъпя. Нито мога да му осигуря БГ училище, защото тук няма, нито мога да му осигуря контакти с българи, защото както казах семействата се броят на пръсти и само 2 са с деца и се виждаме колкото можем често,но всекидневния контакт е важен.

Приказки и песнички на БГ- ок, Скайп връзка с баби и дядовци, ОК...но повече от това на този етап не мога да му осигуря. А при положение, че ние се правил на "учители" с баща му заради програмата, която има той, направо не знам.
На другите деца тука поне баби и дядовци им идват на гости...нашите и това не могат да направят по много причини. 
Какво да правя в този случай?

Аз още имам платен курса за БГ онлайн училище и имам желанието да пробваме пак по-нататък, но говорните проблеми бяха голяма пречка. Просто беше безсмислено да го мъча детето, като виждах, че просто не се получава. А иначе и програмата им е хубава, но аз лично не бих почнала преди детето да е на 6 години, а ние опитахме той като беше навършил 5 току-що.
Много се надявам това да ни е вариантът за в бъдеще. 

Да. Много са подобните теми из форума, универсално решение няма, но аман от съвети на специалисти. Ако четете из форума, много често се остава с впечатлението, че дете, което в първите си 3-4-5 години е прекарало в българска среда, едва ли не, научава англ. за 6 месеца. Да, ама не... Пълно е със случаи наоколо...
И не сме само ние. Сякаш, единствено испаноговорящите, нямат проблеми в началното училище, но то е ясно защо. Дори и в прискула, ако дете не може да обясни, какво иска на англ., си го казва на испански и готово.
Много е всеобхватна темата. Вече, като нагазила до глезените, виждам, колко е голяма разликата, между опит и написано и дъвкано из темите. А ми предстои, да нагазя и до коленете...

естествено, че е различно за различните деца. едва ли някой приема, че това, за което книгите разказват се случва стопроцентово при сто процента от случаите, но запознават с въпроса, дават идеи и насоки, както във всяка друга сфера. а за 6 месеца е изключено детето да научи какъвто и да е език, но аз лично не съм срещала дете, което за 6 месеца не е започнало да се справя комфортно в ежедневни ситуации. така или иначе, всеки решава сам какво да прави според собствените си разбирания, желания, усещания, приоритети. важното е да се чуства доволен от решението си  .